Решение № 235 от 04.07.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Разлог, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100452 по описа за 2024 г.

Производството е образувано по подадена ИМ от ЕС на с.„А“ на А.Х.„Л.Б.“, с адм. адрес: г.Б., у.„К.Б.Т.“№4-10, с управител на ЕС„Т.к.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„Ф.ж.“, б.13, в.

„Б“, е.2, а.6, с управител Й.Е.Д., против Е.М.Р., гражданин на РФ, родена на *, Булстат*, с адрес в г.Б., А.х.„Л.Б.“, у.„К.Б.Т.“№4-10, б.„А“, е.2, а.314.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 5`524.68 лв. с ДДС - дължими такси за поддръжка и управление на общите части на с.„А“ на А.Х.„Л.Б.“ за 2022 г., ведно със законната лихва в/у нея, от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

В условиятана евентуалност моли съда на основание чл.38, ал.1 от ГПК, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5`524.68 лв. с ДДС - дължими такси за поддръжка и управление на общите части на с.„А“ на А.Х.„Л.Б.“ за 2022 г., ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират и сторените от ищеца съд. и делов. разноски.

В СЗ ищецът, ч/з процесуалният си представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника ч/з назначения особен представител адв. С.П. е представен писмен отговор, с който на първо място възразява относно редовността на ИМ съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК. На следващо място се оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че не дължи претендираните суми, поради незаконосъобразно събрание на ЕС и незаконосъобразно взети решения. Твърди, че през 2022 г. че не е ползвала повече от 30 дни годишно апартамента.

В СЗ особеният представител депозира поддържа доводите за неоснователност на иска.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №610/2023 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №363 от 24.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да 1 заплати сумата от 5`524.68 лв. - дължими такси за поддръжка и управление на общите части на с.„А“ на А.Х.„Л.Б.“ за 2022 г., ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Длъжникът е уведомен за издадената заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 12.04.2024 г. заявителят по ч. гр. д. №610/2023 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото е представен протокол от проведено на 27.01.2022 г. ОС на ЕС на с.„А“ на А.Х.

„Л.Б.“, на което е взето решение таксата за поддръжка на общите части на с.„А“ да бъде 28.40 € без ДДС на кв. м. от площта на съответния ап., ведно със съответните общи части.

На същото ОС е избран за управител на ЕС дружеството „Т.к.“ЕООД. Същото дружество е избрано и да организира събирането на таксите за поддръжка на общите части.

На 30.05.2022 г. „Т.к.“ЕООД е издало Ф-ра №*/30.05.2022 г. за дължимите такси за поддръжка за 2022 г., като падежът за плащането й е настъпил на 31.12.2022 г.

От приетия като писмено док-во по делото Нот. акт №111, том 6. peг. №4103, дело №1030/18.12.2007 г. на нот. С.К. с рег. №505 в НК е видно, че ответникът е собственик на самостоятелен обект, ап. №314, на е.2 в сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“, гр. Банско, с обща застроена площ от 82.89 кв. м., от които 70.40 кв. м. застроена площ и 12.50 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата.

По делото не са представени писмени док-ва от страна на ответника, че същият своевременно е уведомил председателя на УС (управителят) за отсъствието си, с оглед приложението на разпоредбите на чл.51, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, и е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от факта на връчване на заповедта за за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледан по същество се явява основателен и съображенията за това са следните:

В производството по чл.422 ГПК, ищецът-кредитор следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът-длъжник – възраженията си с/у вземането. В настоящото производство ищецът, ч/з управителя на ЕС следва да установи при условията на пълно и главно доказване основанието за възникване на вземането и неговия размер.

Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя р-ра на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В чл.51, ал.1 от ЗУЕС е указано, че разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Изключение от това правило е допуснато само в хипотезите на чл.51, ал.2 от ЗУЕС – за ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. По делото от страна на ответника не бяха представени док-ва за своевременно уведомяване на председателя на УС за горните обстоятелства, а именно, че ответникът не ползва притежавания от него ап. повече от 30 дни в рамките на календарна година.

Съгласно чл.16, ал.9 от ЗУЕС, всеки член на ОС може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения, като оспорването се извършва писмено пред УС (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал.7, но не по-късно от 1 месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства и съобщението е връчено ч/з залепване на външната врата на самостоятелния обект (редакция преди 2011 г.).

С други думи към момента на издаване на заповед №363 от 24.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч. гр. д. №610/2023 г. по описа на Рг.РС, решението на ОС на ЕС, проведено на 27.02.2022 г., е влязло в законна сила, тъй като не е било оспорено по предвидения в ЗУЕС ред и срок.

2

Ето защо съдът в настоящия казус не може да преразглежда законността на решенията на ОС, проведено на 27.01.2022 г. в г.Б., с.„А“ на А.х.„Л.Б.“.

В настоящия казус предметът на изясняване е един единствен, а именно налице ли са валидни решения на ОС с определено задължение за съсобствениците, неговия размер и дали ответникът е изпълнил своите задължения за заплащане на вноските за поддръжка и управление на сградата. Съдът приема, че е налице влязло в сила решение на ОС на ЕС (необжалвано по предвидения в ЗУЕС ред и срок), установяващо парично задължение за ответника от 28.40 €, без ДДС за 2022 г. на кв. м. от застроената площ на всеки обект, вкл. приспадащите му се общи части от общите части на сградата. Безспорно се установи по делото, че ответникът по делото не е погасил задълженията си, което съобразно взетото решение на ОС възлиза на 5`524.68 лева. Р-рът на задължението се установява и от приетата и неоспорена от страните по делото ССчЕ.

С оглед изложеното, установителният иск на ЕС на с.„А“ на А.Х.„Л.Б.“, с адм. адрес: г.Б., у.

„К.Б.Т.“№4-10, с управител на ЕС„Т.к.“ЕООД, ЕИК*, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в за производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълк. решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държ. такса от 110.49 лева. В исковото производство ищецът също доказа реално заплатени разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, общо на 1`950.00. С оглед изхода на спора, разноските в заповедното и исково производство следва да бъдат присъден изцяло в тежест на ответника от 2`060.49 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.М.Р., гражданин на РФ, родена на *, Булстат*, с адрес в г.Б., А.х.„Л.Б.“, у.„К.Б.Т.“№4-10, б.„А“, е.2, а.314, дължи ЕС на с.„А“ на А.Х.„Л.Б.“, с адм. адрес: г.Б., у.„К.Б.Т.“№4-10, с управител на ЕС„Т.к.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..

„Ф.ж.“б.13, в.„Б“, е.2, а.6, с управител Й.Е.Д., сумата от 5`524.68 лв. с ДДС, представляваща дължими такси за поддръжка и управление на общите части на с.„А“ на А.Х.„Л.Б.“ за 2022 г., ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №363 от 24.07.2023 г. по ч. гр. д. №610/2023 г. на РС-Рг.

ОСЪЖДА Е.М.Р., гражданин на РФ, родена на *, Булстат*, с адрес в г.Б., А.х.„Л.Б.“, у.

„К.Б.Т.“№4-10, б.„А“, е.2, а.314, да заплати на ЕС на с.„А“ на А.Х.„Л.Б.“, с адм. адрес: г.Б., у.„К.Б.Т.“№4-10, с управител на ЕС„Т.к.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж..„Ф.ж.“б.13, в.„Б“, е.2, а.6, с управител Й.Е.Д., сумата 2`060.49 лв. - сторени разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3