Решение № 389 от 08.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Пазарджик, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103407 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Л. Т., с ЕГН ********** с адрес гр. Пазарджик, бул. „******, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. „******, адв. И. П. от АК Пазарджик, против Професионална гимназия по икономика и мениджмънт Пазарджик, с ЕИК 000342751, представлявана от директора Т. К. Б., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищцата следните суми: сумата от 2392 лева, представляваща увеличението на брутната работна заплата за времето от 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. и сумата от 297 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г. върху претендираната сума от 2392 лева за увеличението на работната заплата; сумата от 1120 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 82 работни дни и сумата от 139 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г. върху претендираната сума от 1120 лева за разликата в обезщетението за неизползван платен годишен отпуск; сумата от 4048 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати и сумата от 503 лева мораторна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 12.08.2024 г. върху претендираната сума от 4048 лева за разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на паричното задължение.

В исковата молба се твърди, че ищцата работила в ответното училище по трудов договор в периода от 03.09.2001 г. до 17.07.2023 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че за времето от 01.05.2009 г. до прекратяване на 1 трудовия й договор била член на Конфедерация на труда „Подкрепа“ – страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. Останала член на КТ „Подкрепа“ и след уволнението й като членството й в този синдикат продължило до 31.12.2023 г..

Твърди, че размерът на основното й трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като „старши учител, теоретично обучение“ възлизал на 1792 лева. Брутното й трудово възнаграждение за месец юни 2023 г. било в размер на 2455 лева, вкл. 663 лева, представляващи 37% допълнително възнаграждение за прослужено време. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят изплатил на ищцата договореното трудово възнаграждение, както и обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 82 работни дни в размер на 9217,40 лева, и обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер 11 брутни работни заплати в размер общо на 27 752,56 лева.

Ищцата посочва, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. били увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както и било прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. С оглед на това ищцата твърди, че за времето от 01.01.2023 г. до 17.07.2023 г. има право да получи увеличение на основната й работна заплата с 15 %, или основната й заплата от 1792 лева да нарасне с 268,80 лева и да стане 2060,80 лева, при което брутната й заплата следва да е в размер на 2823,30 лева, или месечно увеличение с 368 лева. Сочи, че за времето в периода от 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. увеличението на работната й заплата възлиза на сума в размер на 2392 лева. В тази връзка счита, че увеличението на работната й заплата се отразява и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 82 работни дни, което нараства от 9217,40 лева на 10 337,40 лева, или увеличение с 1120 лева, както и на обезщетението по чл.

222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, което нараства от 27 752,56 лева на 31 800,56 лева, или увеличение с 4048 лева.

Твърди, че със заявление с вх. № 3/18.03.2023 г. е поканила ответника да изплати доброволно сумите, но получила отказ от негова страна.

Претендира направените разноски по делото.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищцата се явява лично и с пълномощник - адв. И. П. от АК Пазарджик. С протоколно определение от 13.03.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове, като е намалил размера на иска за заплащане на разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. и увеличението на работната заплата с 15 % от 2392 лева на 2225,87 лева, намалил е размера на иска за мораторна лихва върху претендираната сума за увеличението на работната заплата от 297 лева на 276,60 лева, увеличил е размера на иска за заплащане на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2 неизползван платен годишен отпуск в размер на 82 работни дни и увеличението на работната заплата с 15 % от 1120 лева на 2082,20 лева, увеличил е размера на иска за заплащане на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати и увеличението на работната заплата с 15 % от 4048 лева на 4080,34 лева, увеличил е размера на иска за мораторна лихва върху претендираната сума за разликата в обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 82 дни от 139 лева на 258,74 лева, увеличил е размера на иска за мораторна лихва върху претендираната сума за разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати от 503 лева на 507,04 лева. По отношение на исковите претенции, изменени чрез намаляване на размерите им, за разликата между размерите на исковете след изменението и първоначално предявените размери производството по делото е прекратено поради отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК.

В хода по същество моли съдът да уважи предявените искове.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна чрез пълномощник – адв. М. М. от АК Пазарджик депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция.

Не се оспорва, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника в периода от 03.09.2001 г. до 17.07.2023 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Счита исковата молба за недопустима като предявена от страна без активна процесуална легитимация.

Посочва, че от прекратяването на трудовото правоотношение ищцата няма качеството на служител или работник, поради което на основание чл. 57, ал. 1 от КТ процесният анекс няма действие по отношение на нея. В анекса не се съдържала изрична уговорка между сключилите го страни, съгласно която той да влиза в сила от друга дата, а не от датата му на сключване.

Твърди, че в клаузата на чл. 27, ал. 2 от процесния анекс изрично било разписано изключителното разходване на бюджетните средства за „заетите в системата на предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя”.

Към момента на сключването на процесния анекс ищцата вече не била лице, заето в системата на училищното и предучилищното образование и по отношение на нея процесният анекс няма действие съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ. След 17.07.2023 г. не съществувало трудово правоотношение между ищцата и ответника, респ. нямат качествата на служител и работодател по смисъла на процесния анекс и не е налице материално правоотношение, правата по което да полежат на защита по предвидения от закона процесуален ред.

3

Твърди, че предявените обективно съединени искове също са и неоснователни по подробно изложени съображения и се оспорват по размер.

Към 18.09.2023 г. ищцата не е била в трудово правоотношение с ответника, а такова не произтича пряко от КТД, поради което не е имало правно основание, въз основа на което да се изплатят претендираните суми, вкл. и към датата на воденето на настоящия спор.

Счита, че процесният анекс не поражда действие спрямо ищцата.

Твърди, че ответникът в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджетни средства е получил задължителни указания във връзка с изпълнението на процесния анекс спрямо бивши служители в сферата на образованието, които са били с прекратени трудови договори преди сключване му на 10.08.2023 г., съгласно които няма правно възможност същите да получат разликата в увеличението.

Сочи, че при липса на сключено трудово правоотношение, по което страна е ищцата за ответника няма правно основание да прави в нейна полза и осигурителни разходи в изпълнение на изменението на клаузата на чл. 27, ал. 2 от процесния анекс. По тази причина ответникът не е изпаднал и в забава относно претендираните от ищцата суми.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от пълномощника си – адв. М. М. от АК Пазарджик, моли съдът да отхвърли исковата претенция. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с подробни съображения в подкрепа на становището си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от писмените доказателства /Трудов договор № 2940 от 03.09.2001 г., Допълнително споразумение № 1475/14.09.2022 г. към трудов договор № 2940 от 03.09.2001 г., Заповед № 1646 от 17.07.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 17.07.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ на директора на Професионална гимназия по икономика и мениджмънт, се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение в периода от 03.09.2001 г. до 16.07.2023 г., ищцата е работила в ответното училище като старши учител по предметите „Приложна информатика“, „Информатика и информационни технологии“, като трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно между страните, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е заплатил на ищцата посочените в заповедта суми, както следва - сумата в размер на 9217,40 лева за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 82 работни дни и сумата в размер на 27 752,56 лева за обезщетение по чл.

222, ал. 3 от КТ.

4

Не е спорно между страните, а и от служебна бележка с изх. № 96/17.07.2024 г., издадена от председателя на Синдикален регионален съюз „Подкрепа“ гр. Пазарджик се установява, че през периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2023 г. ищцата е била член на КТ „Подкрепа“ и е плащала редовно членски внос.

Не е спорно и от приложеното на л. 15 от делото разпореждане № ********** на ТП на НОИ Пазарджик се установява, че на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна – работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна – синдикати, е подписан Анекс № Д01- 192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността „старши учител“ да бъде в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.