Решение № 742 от 15.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Варна, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110201061 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №000062-1 от 15.02.2022 г., издадено от Д иректор на РИОСВ Варна, с което за нарушение по чл.34и, ал.1, т.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 10000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че описаната фактическа обстановка е вътрешно противоречива и е невъзможно да разбере, за какво нарушение е санкциониран. Твърди също, че не е извършил действия по използване на газ фреон, както и че такова обстоятелство не е констатирано при осъществената проверка. Претендира възнаграждение за адвокат.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.12.2021 г. служители на РИОСВ Варна – свидетелите А. Д. (гл. инспектор), Ш. К. (гл. инспектор) и Н. Н. (мл. експерт), извършили проверка в обект, представляващ гараж и сервизна база, находящ се в гр. Варна, с. о. „.“, ул. „.“ №8, стопанисван от въззивното дружество, при която установили налични бутилки за газ фреон 134а, от които 4 бр. празни и без данни за някакво означение и 2 бр. пълни, запечатани и 1 означени съответно с номера WH210454 и ZA171104. Това обстоятелство било отразено в съставения за проверката Констативен протокол №015510 от 13.12.2021 г., в който било вписано и предписание за представяне от въззивника в срок до 16.12.2021 г. на фактури за закупения фреон и документи за правоспособност на лицето, извършващо дейности с флуоросъдържащи парникови газове.

В предоставения срок от въззивното дружество били представени 6 бр. фактури за закупени през м. април и м. май 2014 г. 14 бр. хладилен агент R134a от „Одисей Трейд“ ООД като било отправено и изявление, че в дружеството няма назначено лице, което да извършва дейности с флуоросъдържащи парникови газове.

След запознаване с представените документи, на 11.01.2022 г., в присъствие на Т. Г. - управител на въззивното дружество, свид. А. Д. съставила спрямо него АУАН №000062, в който било отразено, че на 13.12.2021 г. в гр. Варна, с. о. „*“, ул. „*“ №8, в обект гараж за автобуси и сервиз, стопанисван от дружеството, са налични 4 бр. празни бутилки за еднократна употреба и 2 бр. пълни бутилки за еднократна употреба с/от фреон 134а, което се явява доказателство, че в ремонтната дейност на климатичните системи на автобусите се използват флуоросъдържащи парникови газове (ФПГ), както и че употребата и наличието на бутилки за еднократна употреба в обекта е в нарушение на влязлата в сила от 04.07.2007 г. забрана съгласно изискванията на чл.11, §1 от Регламент (ЕС) №517/2014 за ФПГ, с което на датата 13.12.2021 г. от „*“ са нарушени чл.34и, т.2 ЗЧАВ, вр. чл.11, §1 от Регламент (ЕС) №517/2014 за ФПГ, вр. чл.17, ал.6, т.2 ЗЧАВ.

На 11.01.2021 г. издаденият АУАН бил връчен на управителя на въззивното дружество, който на 20.01.2022 г. предявил възражение рег.№С-506.

На 15.02.2022 г. спрямо въззивника било издадено НП №000062-1, с което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възприети и въпроизведени като било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 10000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите А. Д., Ш. К., Н. Н. и М. М., така и от приобщените документи: НП №62-1 от 15.02.2022 г., писмо изх.№С506/а3 от 16.02.2022 г., АУАН №62 от 11.01.2022 г., разписка за връчване от 11.01.2022 г., писмо №С-506 от 20.01.2022 г., писмо изх.№С-506/А1 от 20.12.2021 г., известие за доставяне от 20.12.2021 г., Констативен протокол №015510 от 13.12.2021 г., Заповед №188 от 07.10.2021 г., Заповед №РД-8 от 10.01.2021 г., фактура №7480 от 23.07.2021 г., ведно със сервизна и гаранционна карта, фактура №6934 от 12.08.2020 г., ведно със сервизна и гаранционна карта, фактура №6275 от 05.07.2019 г. и фактура №6181 от 07.06.2019 г.фактури с получател „*“ ООД, №000000158 от 09.05.2014 г ., №0000000237 от 01.05.2014 г., №0000000135 от 29.04.2014 г., №0000000131 от 27.04.2014 г., №0000000126 от 23.04.2014 г., №0000000125 от 22.04.2014 г., писмо по ел.поща от 20.12.2021 г., ведно с уведомление вх.№26-00-10094 от 20.12.2021 г., писмо изх.№04-00-275 от 14.01.2022 г., уведомление във връзка с направените предписания по констативен протокол №15510 от 13(12.2021 г., разпечатка от счетоводната система на „*“ ООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директор на 2

РИОСВ Варна, надлежно оправомощен със Заповед №РД-8 от 10.01.2011 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При издаване на процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно описание на твърдяното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено. Макар и обстоятелствено, съдържащото се в двата акта описание не включва ясно формулирано твърдение за осъществен от обективна страна фактически състав на конкретно административно нарушение с посочената цифрова квалификация по ЗЧАВ и Регламент (ЕС) №517/2014.

Накратко, наличното описание сочи, да са установени празни и пълни бутилки за фреон в нарушение на забраната по чл.11, §1 от Регламент (ЕС) №517/2014, в стопанисван от въззивника обект, където се извършва ремонт на автобуси, което се сочи за доказателство, че в ремонтната дейност на климатичните системи на автобусите се ползват флуоросъдържащи парникови газове, но се изтъква също, че, след влизане в сила на забраната за пускане на пазара и за използване на бутилки за еднократна употреба с ФПГ, дружеството е задължено да предаде бутилките за „унищожаване“.

От така направеното описание, не може да стане ясно, в какво всъщност контролният и наказващият орган считат, че се състои забраната по чл.11, §1 от Регламент (ЕС) №517/2014, както и, кое обстоятелство се счита за осъществено в нарушение на такава забрана. Може само да се предполага, че, посоченото като нарушаващо забраната обстоятелство, е употребата на ФПГ в газови бутилки, доколкото това е едната от двете форми на деянието по чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ, а обстоятелства, съответстващи на втората форма – пускане на пазара, изобщо не са изтъкнати. Но, фактическите констатации по АУАН и НП следва да са ясни и конкретни и не може, извод за тяхното действително съдържание, санкционираното лице да извлича чрез предположения и хипотези.

Констатираните неясноти и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, определено препятстват съществено пълноценната реализация на правото на защита за въззивника като го затрудняват да разбере, нарушение с какъв конкретен фактически състав му е вменено и по какъв начин, същото се счита за осъществено. А своята защита санкционираното лице реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Основното, констатирано с АУАН и с НП и неоспорено от въззивника обстоятелство – държането на пълни и празни бутилки за еднократна употреба с/от фреон, не е формулирано като забранено поведение (деяние) в нито една от разпоредбите, изрично посочени в чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ и поради това с този факт не може да се приеме за осъществено административно нарушение.

Както бе изтъкнато, този факт е представен в АУАН и в НП като доказателство, че в ремонтната дейност на климатичните системи на автобусите в стопанисвания от въззивника сервиз, се използват флуоросъдържащи парникови газове. Но, всъщност, по делото липсват каквито и да е доказателства, че в съответния сервиз се осъществява дейност по ремонт на климатични системи. При проверката подобни данни не са установени. Няма констатирано по време на проверката осъществяване на такъв ремонт, няма констатация за наличие на специфично оборудване за ремонт на климатични системи, няма и констатация за работещ в обекта специалист по съответния вид сервизна дейност. А самия факт, че обекта представлява сервиз за ремонт на автобуси, не е основание да се счете за доказано, нито, че там се осъществява точно този вид ремонт, нито да се осъществяват там всички разнородни видове авторемонтни дейности, включително и на климатични системи.

Напротив, този вид сервизно обслужване е твърде специфичен и обикновено се извършва от строго специализиран сервиз, данни за което сочат и представените от въззивника 3 документи. При този анализ на приобщените доказателства, се налага извод за недоказаност на наведеното твърдение за употреба от въззивното дружество на флуоросъдържащи парникови газове при ремонт на климатични системи на автобуси.

Наред с това, с АУАН и с НП се твърди, че описаното поведение на въззивника е в разрез с въведената с чл.11, §1 от Регламент (ЕС) №517/2014 забрана, но съответната норма има за предмет само забрана за пускане на пазара на съответния вид продукти като изобщо не третира действия по тяхната употреба. А те, от своя страна, са обект на други норми, една от които е забраната по чл.13, §3 от Регламент (ЕС) №517/2014, която също фигурира в хипотезата по чл.34и, ал.1, т.2, но в АУАН и в НП не е описано да е установено поведение на въззивника, което да е в разрез със съответното изискване и не нормата на чл.13, §1 от съответния регламент е посочена като нарушена, а тази по чл.11, §1.

Също така, действията по употреба на флуоросъдържащи парникови газове са обект на забрана основно и в Регламент (ЕС) №1005/2009 като санкция за тяхното неизпълнение е предвидена в чл.34и, ал.1, т.1 ЗЧАВ, но с оспореното НП не се твърди да е осъществено от въззивника поведение в разрез посочените в чл.34и, ал.1, т.1 ЗЧАВ изисквания по Регламент (ЕС) №1005/2009 и не му е наложено наказание за такова нарушение, а е санкциониран по чл.34и, ал.1, т.2 ЗЧАВ, за неизпълнение на изискване по чл.11, §1 от Регламент (ЕС) №517/2014, при липсата на каквито и да е фактически твърдения и налични доказателства, въззивникът да е осъществявал действия по пускане на пазара на съответния продукт. При така изтъкнатите съображения се налага извод, че твърдяното нарушение е не само недоказано, но е налице и неправилно посочване на нарушеното императивно изискване и неправилно посочване на приложимата санкционна разпоредба.

Визираните констатации налагат извод, както за процесуално правна, така и за материално правна незаконосъобразност на оспореното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чиято стойност 2000.00 лв надвишава установения минимален размер 1400.00 лв за една инстанция по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., но при липса на съответно оспорване по чл.63д, ал.2 ЗАНН от въззиваемата страна, както и с оглед продължителността на делото в три съдебни заседания с активно участие на процесуалния представител на въззивника, претенцията подлежи на присъждане в пълен размер.

Разпечатката съдържа 34 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d416e48-3a0c-4a33-b86e-9897277dc884