Определение № 19832 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19832 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100507136 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от ищеца П. Т. А. срещу Определение № 20152701 от 13.05.2026 г., постановено по гр. дело № 18557/2011 г. по описа на СРС, 47 състав, с което е уважена подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на влязло в сила прекратително Определение № 20147462 от 24.11.2025 г., като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е възложено на ищците П. Т. А. и И.Т.В. отговорността за сторените от ответницата съдебни разноски в размер на сумата от 664,68 евро /с равностойност 1300,00 лв./.

Частният жалбоподател поддържа, че молбата за допълване на процесното определение в частта му за разноските е недопустима, тъй като ответницата не е представила списък на разноските съобразно нормативните изисквания, предписани в чл. 80 ГПК. Ответната страна не е представила списък за разноски до приключване на единственото проведено открито съдебно заседание на 09.05.2017 г., което се явява и последното заседание пред първа инстанция. В случая списък за разноски по чл. 80 ГПК бил представен едва с молбата за изменение на определението в частта му за разноските, което обуславя недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК и ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, молителката не е направила искане за присъждане на разноски в процеса, поради което молбата за допълване на прекратителното определение се явява неоснователна. На следващо място, частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че с оглед на действителната фактическа и правна сложност уговореното и заплатено 1 адвокатско възнаграждение за осъщественото от пълномощника на ответницата процесуално представителство е прекомерно. В тази връзка сочи, че същински правен спор и двустранен състезателен процес изобщо липсвали, ищците с поведението си не били дали повод за завеждане на делото срещу ответницата, нито били извършвали съдопроизводствени действия срещу нея.

В случая производството било спряно и впоследствие прекратено, като в защита на ответницата не са извършвани никакви процесуални действия, нито такива, съответстващи по обем и сложност на претендираното възнаграждение. По изложените съображения жалбоподателят моли определението по чл. 248 ГПК да бъде отменено, като вместо това молбата на ответницата за допълване на прекратителното определение да бъде оставена без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение.

Ответницата по частната жалба е подала в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа доводи за нейната недопустимост и неоснователност.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване и от надлежно легитимирана страна. Макар в нея да не е посочено изрично в какъв обем се обжалва определението, правният интерес на жалбоподателя е налице единствено по отношение на присъдените в негова тежест разноски в размер на 332,34 евро /650,00 лв./. С обжалваното определение двамата ищци са осъдени да заплатят на ответницата общо сумата от 664,68 евро /1300,00 лв./, поради което, доколкото не е постановено друго, всеки от тях отговаря за половината от присъдените разноски. Ето защо частната жалба е допустима в посочения обем – в частта, в която са възложени в тежест на жалбоподателя разноски за сумата от 332,34 евро.

Софийският градски съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че с влязло в сила определение № 20147462 от 24.11.2025 г. е прекратено на основание чл. 130 ГПК образуваното съдебно производство, предмет на гр. дело № 18557/2011 г. по описа на СРС, 47 състав, по предявени от първоначалните ищци Т.А.Я и М.Й.Я., заместени в хода на процеса от техните правоприемници П. Т. А. и И.Т.В. /наследници по закон/, срещу Н.В.П. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ партерен /първи/ етаж от двуетажна жилищна сграда, с административен адрес гр. София, СО – район Сердика, кв.

Бенковски, ул. ****, заедно с три избени помещения и ½ ид. ч. от поземления имот, върху който е построена сградата.

В преклузивния срок – на 24.03.2026 г., процесуалният представител на ответницата е поискал от първоинстанционния съд на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да допълни постановеното прекратително определение в частта му за разноските, като присъди уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 664,68 евро /с левова равностойност от 1300,00 2 лв./. Към молбата е представен списък на направените от ответницата разноски по чл. 80 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата по чл. 248 ГПК и е допълнил прекратителното определение в частта му за разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищците да заплатят на ответницата сумата от 664,68 евро /1300,00 лв./, т.е. по 332,34 евро /650,00 лв./ в тежест на всеки от ищците, представляващи сторени от ответната страна разноски по делото. В мотивите на обжалвания акт е приел, че молбата по чл.

248 ГПК е допустима. В случая не намирало приложение правилото на чл. 80, изр. 2 ГПК, доколкото последно съдебно заседание по смисъла на цитираната разпоредба не е провеждано по причина процесуалното поведение на ищците.

Приел е, че възражението за прекомерност се явява неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на делото, материалния интерес на предявения установителен иск за собственост върху недвижими имоти с обща данъчна оценка към 31.05.2011 г. от 35 837,80 лв., както и при съпоставка на претендираното възнаграждение с уговореното такова от първоначалните ищци в производството /1000,00 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 04.05.2011 г. на л. 7-8 от кориците на делото/.

По делото е установено, че настоящата въззиваема страна – ответница по предявените искове за собственост, е заявила своето искане за присъждане на разноски още с депозирания отговор на исковата молба, в който е релевирала подробно възраженията си за неоснователност на исковите претенции.

Отговорът на исковата молба е подаден от процесуалния представител на ответницата – адв. К.С. от САК, като по делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1300,00 лв. /л. 111 от кориците на делото/. Представени са по делото доказателства за заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение по учреденото мандатно правоотношение с адв. С.

/в представения договор за правна защита от 17.02.2017 г. е обективирано удостоверително изявление, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, поради което в тази част този документ представлява разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД/. С подадения писмен отговор на исковата молба процесуалният представител на ответницата – адв. С., изрично е поискала присъждане на сторените от нейния доверител съдебни разноски.

Неоснователен се явява доводът на жалбоподателя за недопустимост на искането по чл. 248 ГПК поради липсата на своевременно представен от ответницата списък по чл. 80 ГПК. В хипотезата на искане за допълване на основния акт в частта на разноските представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на искането по чл. 248 ГПК, а то е такова само в хипотезата на искане за изменение в частта на разноските – така изрично т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В конкретния случай се касае именно до искане за допълване, тъй като в прекратителното определение от 24.11.2025 г. съдът не се е произнесъл по искането на 3 ответницата за присъждане на разноски, което искане е било релевирано в отговора на исковата молба. По тази причина представянето на списък по чл.

80 ГПК не е условие за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК за допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските. Този правен извод би бил верен само при искане за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, в случай че съдът бе се произнесъл по процесуалното искане за присъждане на сторените от ответницата разноски. В този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Съгласно т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, но тълкуването касае само случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания, каквито в настоящия случай не са провеждани. В проведеното на 09.05.2017 г. открито съдебно заседание не е слаган край на устните състезания. В случая още с отговора на исковата молба процесуалният представител на ответницата е направил искане за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора, но по делото не е проведено открито съдебно заседание, в което да е приключило разглеждането на делото или съдът да е обявил на страните, че ще се произнесе по допустимостта на предявения иск с отделен акт, а определението за прекратяване на производството е постановено в закрито заседание. Списъкът по чл. 80 ГПК е представен своевременно с молбата по чл. 248 ГПК, подадена в срока за обжалване на определението, поради което доводите на частния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 78, ал. 4 ГПК, ответницата има право на сторените по делото разноски при прекратяване на делото. Тъй като след получаване на препис от исковата молба за писмен отговор между нея и съда е възникнало процесуално правоотношение, при прекратяване на делото тя има право да й бъдат присъдени извършените в образуваното съдебно производство разноски. Ирелевантно за пораждането на процесуалното право на ответницата за разноски е обстоятелството как е възникнало нейното процесуално качество в образуваното съдебно производство. От правно значение е дали съдебните разходи са извършени след получаването на препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, какъвто е настоящият случай. В прекратителното определение съдът не се е произнесъл по своевременно релевираното основателно искане за заплащане на сторените от ответницата разноски, поради което този пропуск е могъл да бъде изправен по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК, което е сторено с обжалваното определение – след надлежното сезиране на съда от ответницата в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК се извършва с 4 оглед съотношението между цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото, като следва да бъдат съобразени и извършените от процесуалния представител процесуални действия. В конкретния случай договореното и заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение е в размер на 1300,00 лв. и е под минималния размер от 1605,13 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Това обстоятелство не е само по себе си определящо за преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК, но представлява допълнителен ориентир при оценката на разумността на договореното възнаграждение. При извършване на тази преценка съдът съобразява предмета на производството – предявени искове за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижими имоти, както и заявения материален интерес, съответстващ на данъчната оценка на спорните имоти в размер на 35 837,80 лв. С оглед характера на спора не може да се приеме, че защитата е била свързана с изцяло формален или фактически и правно несложен предмет. За изготвянето на отговора на исковата молба е било необходимо процесуалният представител да се запознае с изложените в исковата молба твърдения, с относимите към спора факти и представените доказателства и да изложи възраженията и правните доводи на ответницата срещу предявените искове. От значение е и реално извършената от процесуалния представител на ответницата работа. Адвокатът е изготвил отговор на исковата молба, в който е изложил възраженията срещу предявените искове и е заявил относимите към защитата на ответницата искания, както и е участвал в открито съдебно заседание. Обстоятелството, че производството е прекратено, преди да бъде разгледано по същество, не заличава извършената до този момент процесуална работа, нито обуславя само по себе си извод за прекомерност на договореното възнаграждение.