Акт № 232 от 11.11.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- 248/2026
- Подписан
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. Сандански, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20261250100248 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. А., с ЕГН- **********, с адрес-гр.С., ул.”Н.В.”, № **, чрез пълномощника й адвокат С. П. С. от АК- Хасково, срещу „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление- гр.София, ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 2271,32 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № ******/03.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Правно основание- чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № ******, сключен на 03.11.2024 г. с ответното дружество, по силата на който й е предоставена парична сума в размер на 4000 лева, срещу задължение за връщане на главницата, възнаградителна лихва и други разходи, разсрочени в 18 анюитетни вноски, при обявен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,66% и обща сума за връщане в размер на 5400 лева. Сочи се още, че във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит, на ищцата е било поставено изискване за предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank, срещу възнаграждение, което по размер е съпоставимо и надхвърля съществено цената на кредита, като същото се дължи разсрочено и синхронно с погасителните вноски по кредита. Твърди се, че ищцата е заплатила общо 8442 лева, което значително надвишава както получената главница, така и 1 обявената сума за връщане, като разликата представлява плащания, формално обозначени като такива по договора за гаранция, но икономически неразривно свързани с кредита.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити в изискуемото от закона съдържание.
На първо място се твърди, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, доколкото не включва всички разходи по кредита. В тази връзка се твърди, че възнаграждението за гаранцията представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и §1, т.1 ДР ЗПК, който е известен на кредитора и е условие за получаване на кредита, но не е включен в ГПР, което води до съществено разминаване между декларирания и действителния ГПР и лишава потребителя от възможност да оцени реалната цена на кредита. Твърди се, че възнаграждението за гаранцията представлява част от възнаграждението по кредита, а не самостоятелна услуга, като формалното разделяне на договорите прикрива реалното икономическо съдържание, тъй като от начина на уговаряне, размера и начина на плащане на това възнаграждение се установява, че не се касае за самостоятелно обезпечително правоотношение, а за механизъм за увеличаване цената на кредита извън декларирания ГПР и предвид, че всички плащания са извършени в полза на ответното дружество, което разкрива реалния носител на икономическата облага и изключва самостоятелността на гаранционното правоотношение. Изтъква се, че възможността за избор на поръчител - физическо лице е привидна, тъй като липсват ясни критерии и процедура за одобрение, докато гаранцията от предварително одобрено лице води до незабавно отпускане на кредита, което поставя потребителя в икономическа принуда да избере именно този вариант, както и че поръчителя и кредитора са свързани лица по смисъла на пap. 1, т. 6 от ДР на ТЗ, тъй като тяхната дейност се контролира от трето лице - общ собственик, а именно Мултитют СЕ, Финландия, с peг. № 1950969-1. Изтъква се също, че договорът предвижда обезпечението да не може да бъде отменено, което е несъвместимо с естеството на обезпечителните правоотношения; че в банковата практика обезпеченията подлежат на замяна и предоговаряне, а задължението на поръчителя възниква при неизпълнение, докато в настоящия случай възнаграждението се дължи предварително и независимо от реализиране на риска, което показва, че не се касае за обезпечение, а за прикрита цена на кредита, а също и че по този начин се прехвърля върху потребителя рискът от неизпълнение и от липсата на надлежна оценка на кредитоспособността, което противоречи и на чл. 16 ЗПК. Твърди се, че нарушението на чл. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не се изчерпва с формалното посочване на процентна стойност, а се изразява в липсата на коректно и пълно отразяване на всички елементи, които формират цената на кредита, поради което посоченият ГПР не позволява на потребителя да разбере действителното икономическо съдържание на поетото задължение.
На следващо място се твърди, че невключването на възнаграждението за гаранцията в общите разходи по кредита води до заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при включването му в изчислението на ГПР се установява, че действителният му размер многократно надвишава допустимия от закона. Твърди се също, че е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като съдържанието на договора не позволява да се установят ясно условията за 2 прилагане на лихвения процент, както и съотношението между отделните компоненти на задължението, а липсата на прозрачност относно формирането на задължението поставя потребителя в невъзможност да провери правилността на начисленията и да предвиди икономическите последици от договора. Твърди се още, че липсва достатъчна информация относно начина на разпределение на погасителните вноски между главница, лихва и други разходи, което е в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и допълнително препятства възможността за контрол върху изпълнението на договора. Твърди се, че след като договорът противоречи на императивни разпоредби на закона, то ищцата дължи единствено чистата стойност на кредита - 4000 лева, но доколкото тя е заплатила 8442 лева, то разликата от 4442 лева представлява недължимо платена сума, получена без основание и подлежи на връщане. По изложените съображения ищцата предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен, като счита, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства; че исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и непредставя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Същият оспорва твърдяната нищожност на клаузата на чл.5 от договора. Твърди, че сключването на договора за гаранция с МултитуюдБанк не е задължително, като кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като според сайта „Фератум България“ потребителят сам избира обезпечението. Посочва се, че МултитуюдБанк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ не е страна. Ответникът твърди, че ищцата сама е избрала МултитуюдБанк като поръчител в електронния формуляр и след като е била информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит; че е получила преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство; че е получила и документи от МултитуюдБанк, включително договор за гаранция и че след като е била информирана, ищцата е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора. Ответникът счита, че твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП са неоснователни, тъй като чл.5 от договора ясно посочва избраната от ищцата опция за поръчител, без задължение за сключване. Твърди, че в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към от МултитуюдБанк, които ищцата е приела доброволно. Ответникът оспорва твърдението, че е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.11.2024г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** между „Фератум България“-ЕООД с ЕИК:*********, като кредитодател, и Г. К. А. с ЕГН- **********, като кредитополучател, със следните параметри: размер на кредита- 4000лв., лихва- 1400лв., при лихвен процент-23,33%, обща сума за връщане-5400лв., ГПР-49,66%, 3 включващ само лихвата от 1400лв., брой вноски-18, начин на плащане-съгласно погасителен план, неразделна част от договора, първа падежна дата-03.12.2024г. В чл.4 от договора е посочено, че общият разход по кредита е 1400лв. и включва сумата за лихва, както и че ГПР по кредита е изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл.5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitube Bank в полза на дружеството, както и че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В тази разпоредба е посочено, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, а също и че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
В погасителния план към договора са посочени падежните дати и размера на дължимите вноски, като е отразен размера на главницата и на лихвата във всяка от вноските.
По делото е представена преддоговорна информация- СЕФ, в който е посочено, че се изисква обезпечение-договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя.
По делото са представени 3бр.разписки за извършени плащания чрез Изипей АД от Г.
К. А. в полза на „Фератум България“-ЕООД, а именно от 05.12.2024г. за сумата от 540лв., от 07.01.2025г. за сумата от 532лв. и от 03.02.2025г. за сумата от 540лв. Представено е и преводно нареждане от 16.09.2025г. за сумата от 6830лева, извършено от ищцата в полза на ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните по делото са страни по договор за потребителски кредит, по който ищцата е извършила плащания, които не са дължими.
По основателността на предявения иск:
Ищцата основава исковата си претенция на вземане, което е основано на плащане при начална липса на основание по недействителен договор за потребителски кредит № ******/03.11.2024г. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Следователно, дължи се връщане на дадено при начална липса на основание за разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Такава начална липса на основание е даденото по един нищожен договор, тъй като такъв договор не е породил правно действие.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/03.11.2024г.
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на договора за потребителски кредит, 4 като на първо място посочва неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Тъй като страните по договора за потребителски кредит имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК, то за него важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин /т.10/. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Разпечатката съдържа 24 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d408e63-c158-4ddd-9aca-6504192a2e8e