Решение № 87 от 12.05.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. В., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС– В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С.Ж.С.

Г.П.Й. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20221300500082 по описа за 2022 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Б.В.А.. от гр.В. чрез адв. С.М.,назначена за особен представител на жалбоподателя против Решение №516 от 10.11.21г. по гр.д. №1264/20 на ВРС. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск като им присъди разноски за тази и първата инстанции .

Твърди,че жалбоподателят в качеството му на длъжник не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземането,а уведомлението за прекратяване на лизинговият договор е връчено на трето лице,което не е упълномощено от Б.В.А.. да го представлява.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „М.Б.“ООД-С. е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба.Твърди,че се касае за вземания от финансов лизинг,развален едностранно от Лизингодателя поради виновно неизпълнение на лизингополучателя и се претендират вземания за период до разваляне на договора,когато лизинговият актив е ползван от лизингополучателя.

1

Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като му присъди разноски за настоящата инстанция,включително и ю.к. възнаграждение.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

„М.Б.“ООД-С. е подал заявление по чл.410 ГПК за вземането си срещу Б.В.А.. от гр.В. за сума от 1 613,45лв.-непогасени лизингови вноски за период от 20.07.18г. до 21.05.19г.,1568,74лв.-непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва за същия период,108,29лв.неустойка за забава,948,39лв.-неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,285,28лв.-заплатен данък за 2018г.,326,23лв.застрахователни премии. Образувано е гр.д. №42/20г. на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът не е намерен на постоянен и настоящ адрес и при условията на чл.47,ал.5 ГПК заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът „М.Б.“ООД-С. - е искал от съда да признае за установено по отношение на Б.В.А..,че има вземане в размер на описаните по-горе суми,ведно със законната лихва и лихва от датата на подаване на заявлението-09.01.20г. до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.

Пред ВРС е установено , че между страните е сключен договор за финансов лизинг от 24.10.2017г.,по който „М.Б.“ООД-С. е Лизингодател,а Б.В.А..-Лизингополучател с предмет на договора-МПС-марка BMW.Договорени са условия за заплащане на сума в размер на 8 000лв. при първоначална вноска от 1 200лв.,а останалата сума на равни месечни вноски от 316,13лв. за срок от 36месеца.

От назначената счетоводна експертиза и заключението на ВЛ е установено,че ответникът е заплащав нередовно месечните си вноски като е останала неизплатена главница от 1 613,46лв. за периода 20.08.18г. до 21.05.19г. и съответните неустойки,така както са заявени от ищеца.С уведомление от 09.05.19г. Б.В.А.. е уведомен за едностранно прекратяване на договора за лизинг от Лизингодателя.Уведомлението е подписано с 2 отбелязване,че за Б.В.А.. се е разписал А.Г..С Протокол от 17.05.19г. лизинговата вещ е предадена от Лизингополучателя на Лизингодателя като Б.В.А.. се е разписал лично в качеството си на Лизингополучател.

ВРС е приел иска за доказан за исковите суми и го е уважил като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

В исковото производство ищецът,заявител в заповедното производство, се е позовал на условия,произтичащи от Общите условия на договора за лизинг и едностранното разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответника като лизингополучател. Не е спорно между страните качеството,което имат помежду си във връзка с договора за финансов лизинг,както и обстоятелството,че ответникът в качеството си на лизингополучател не е заплащал редовно дължимите лизингови вноски по договора,което е довело до развалянето му едностранно от лизингодателя и връщане на лизинговата вещ. От доказателствата по делото е установено,че за периода 20.08.18г. до 21.05.19г., в който все още е действал договора за лизинг е останала непогасена сума в размер на 1 613,46лв и съответните неустойки .С развалянето на договора действието му е прекратено занапред,но до момента на разваляне той е действащ и се дължат съответните погасителни вноски,а и лизинговата вещ все още се е намирала във владение на лизингополучателя и той я е ползвал.

Възраженията на жалбоподателя,че не е уведомен за предсрочната изискуемост на договора са несъстоятелни.

На първо място не сме в хипотезата на предсрочна изискуемост на сумата по договора,а в хипотезата на едностранно разваляне на договор,при което остават да се дължат суми до момента на развалянето.

Възражението,че уведомлението за развалянето на договора не е получено от Б.В.А.. и той не е уведомен за това също не е подкрепено от доказателствания материал.На самото уведомление е положен подпис срещу името на Б.В.А.. като отдолу е добавено името на А.Г. .В 3

Протокола за предаване на лизинговата вещ обаче се е разписал лично Б.В.А..,което удостоверява,че той е бил уведомен за развалянето на договора за лизинг и се е съгласил с това.Именно до датата на протокола за предаване на лизинговата вещ са исковите претенции на лизингодателя.

Като съобрази изложеното съдът приема,че правилно ВРС е установил,че ищецът има вземане към ответника за исковите суми,дължими въз основа на сключен мужду страните договор за финансов лизинг.

„М.Б.“ООД-С. следва да внесе по сметка на ВОС сума в размер на 569,50лв.- възнаграждение за назначения особен представител на жалбоподателя пред въззивната инстанция-адв. С.М. .

Разноски са претендирани от ответника по жалба и такива следва да се присъдят в размер на 100лв.-ю.к. възнаграждение като искането до пълния размер от 300лв.-оставя без уважение предвид сложността на делото и обстоятелството,че не е осъществено процесуално представителство от ответника по жалба, както и 569,50лв.- възнаграждение за назначения особен представител на жалбоподателя след изплащането им от „М.Б.“ЕООДС..

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №516 от 10.11.21г. по гр.д.

№1264/20 на Районен съд – гр. В. .

Задължава „М.Б.“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Г.М.Д.“№16-А,представлявано от управителя И.Г. да внесе по сметка на ВОС сума в размер на 569,50лв.- възнаграждение за назначения особен представител на жалбоподателя пред въззивната инстанция-адв. С.М. в едноседмичен срок от съобщението.В противен случай да бъде издаден изпълнителен лист за посочената сума.

Осъжда Б.В.А..,ЕГН ********** от гр. В.,ул.“Г.Б.“ №5 да заплати на „М.Б.“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Г.М.Д.“№*,представлявано от управителя И.Г. направени пред 4 въззивната инстанция разноски в размер на100лв.-ю.к. възнаграждение като искането до пълния размер от 300лв.-оставя без уважение,както и 569,50 лв.възнаграждение за назначения особен представител на жалбоподателя пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5