Решение № 245 от 18.11.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Павликени, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20254140100086 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. ***, депозирана чрез пълномощника - адвокат Ц. С.

Д., ВТАК, с която срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** ж.к. „***“, бул. *** са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във връзка с чл.11, т. 10 ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Процесуалният представител на ищеца първоначално развива съображения, че между страните е сключен договор за кредит № *** от 08.12.2024 година, по силата на който ответното дружество е предоставило сума в размер на 1 300.00 лева главница на ищеца, със срок на договора 30 дни, възнаградителна лихва в размер на 43.80 лева, при лихвен процент за срока на договора 40.99 %, ГПР 49.70 % и с общо дължима сума в размер на 1 343.80 лева. Сочи, че реално усвоената сума е в размер на 1 300.00 лева, като признава, че дължи същата, включително със законната лихва за забава. Твърди, че процесният договор противоречи на закона и морала и е сключен при неравноправни условия между потребителя и доставчика на финансова услуга, тъй като клаузите в него не са индивидуално договорени, а е сключен при общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ответника договорни клаузи и ищецът не е имала възможност да повлияе на съдържанието му, като се позовава на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, касателно твърдяната недействителност на процесния договор. Намира за нарушени разпоредбите на чл. 10, ал.1 чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7-9 ЗПК, твърди 1 неспазването на императивните изисквания, посочени в цитираните норми, обуславящи изначална недействителност и смята да се дължи връщане единствено на чистата стойност на предоставената в заем сума.

Твърди, че е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в общата дължима сума по кредита не е включено допълнително плащане за услуга „Бързо разглеждане“, а с оглед нормата на чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 ДР на ЗПК е следвало да е включена в ГПР, като така се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че сумата 1 601.27 лева, платима на 10.01.2025 г., посочена в СЕФ, част II, се различава от сумата, посочена в извлечение № ***/08.12.2024 г.- 1 612.00 лева, платима до 07.01.2025 г. На следващо място са посочени твърдения, че липсва ясно разписана методика за формирането на ГПР, така щото ищецът да разбере ясно и точно оскъпяването по кредита и това което дължи. Твърди се, че в разрез с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е уговорена такса „Бързо разглеждане“ на заявката за кредит, по която се дължи такса в размер на 268.00 лева, която намира за прекомерна, а и е за услуга свързана с усвояването и управлението на кредита, която сочи, че не се дължи с оглед нормата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не описан видът, размерът и действието, за което е начислена таксата и намира, че отново е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като със заплащането на тази такса е нарушено изискването ГПР да не е по- висок от 5 пъти размера на законната лихва. Изложени са твърдения, че приложение следва да намери чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като това заобикаля изискванията на закона.

Сочи се на следващо място и нарушение на нормата на чл. 33, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗПК, тъй като е предложена и заплатена от ищеца услуга за удължаване срока за връщане на заетата сума в размер на 124.80 лева, поради затруднено финансово положение и срокът за плащане по договора се сочи, че е отсрочен с 7 дни. Заема становище всъщност, това да е неустойка във връзка с неизпълнение на задължение за връщане в срок, като право на такава ответното дружество няма с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и че същата значително надвишава законната лихва за забава при неизпълнение - за периода от 08.01.2025 г. или 10.01.2025 г. до 20.01.2025 г. е 6.40 лева.

Позовава се на нищожност на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва, тъй като същата противоречала на добрите нрави - общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, намира, че клаузата посочваща лихвен процент за срока на кредита 40.99 % е нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва - определеният от БНБ основен лихвен процент възлизал на 2.95 % към 08.12.2024 г. и 10 пункта надбавка.

Предвид твърдяната нищожност на част от съществените клаузи на процесния договор за потребителски кредит се навежда довод за недействителност на целия договор, респ. се претендира приложението на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Счита, че с оглед изложените доводи процесният договор е недействителен и дължи само чистата стойност на заема, реално усвоена от 2 ищеца.

Ищецът отправя и искане за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 124.00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

С молба уточнение с вх. № *** от 21.05.2025 г. конкретизира фактите изложени в исковата молба, като сочи, че процесният договор за кредит е с № *** от 11.12.2024 година, като параметрите му са идентични с тези на договор за кредит № *** от 08.12.2024 година и отправя искане, с оглед направеното уточнение да бъде провъзгласена недействителността именно на договор за кредит с № *** от 11.12.2024 година по вече заявените съображения.

Уточнява и претенцията си по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД с оглед цената, а именно сочи, че претендира сума в размер на 518.40 лева.

С определение № *** от 15.07.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения от ищцата М. Ц. Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.11, т. 10 ЗПК, като същият е с предмет договор за кредит с № *** от 11.12.2024 година, като до съда е отправено искане за провъзгласяване недействителността му, допуснато е и изменение на предявения от ищцата М. Ц. против „Вивус.БГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, касателно претендирания размер, който се счита за увеличен от 124.00 лева на 518.14 лева.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131 ГПК депозира отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по така посочения договор за кредит, отпусната с него сума - 1 300.00 лева, преведена на ищеца на 11.12.2024 г. по посочена от нея банкова сметка, посочва, че кредитът е бил за период от 30 дни и с падежна 10.01.2025 г., като са начислени такси и лихви по кредита - договорна лихва в размер на 43.80 лева, сочи, че общият размер на кредита, който ищцата е следвало да погаси е в размер на 1 343.80 лева. Твърди се, че предварително на ищцата е бил предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата относима по договора информация - размер на заявена за отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане, общ размер на задължението и падежна дата и др. Излага твърдения, че в общия случай при неизползване на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането, като преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя чрез справки в различни регистри. Твърди, че в случая след изрично заявената услуга за бързо разглеждане е гарантирана и извършена проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на 3 кредитоспособност в рамките на до 15 минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс, поради което е начислена процесната такса, след като между страните е сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 11.12.2024 г. за която е начислена такса в размер на 257.47 лева. Твърди, че тази услуга не е задължителна, но ищцата се е възползвала от нея, като е преминала успешно през проверката за кредитоспособност и заявката за получаване на кредит е била одобрена, в резултат на което между страните е сключен процесния договор, като препис от него твърди да е изпратен на електронния й адрес. Сочи се в отговора на исковата молба, че на основание т.

13.1 от приложимите Общи условия, в случай че потребителят няма възможност да погаси задължението си в срок, но желае да избегне изпадане в забава и последиците от това е уговорена възможност за заявяване и ползване на допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока, която е обвързана с заплащане на съответната такса, след получаването на която между страните се сключва анекс за удължаване на срока, по силата на който се изменя падежната дата за погасяване на задължението, като всички останали параметри по основния договор- размер на отпусната сума и обвързаните с това задължения и общо дължимото, остават непроменени.

Твърди, че М. Д. 4 пъти се е възползвала от правото си да заяви и ползва услугата за удължаване на срока, във връзка с което между страните са били сключени общо 4 анекса за удължаване на срока, като твърди, че два от тях са сключени след като Д. е завела процесния иск срещу дружеството. Сочи, че с анекс от дата 19.01.2025 г. страните са уговорили нов падеж - 26.01.2025 г., по повод на което на 19.01.2025 г. по сметки на дружеството е постъпила сума в размер на 124 лева - такса за предоставената услуга, с анекс от дата 06.02.2025 г. твърди, че страните са уговорили падежна дата - 13.02.2025 г., по повод на което на 06.02.2025 г. е заплатена такса от ищеца в размер на 124.80 лева, както и че с анекс от дата 25.02.2025 г. страните са уговорили нов падеж 04.03.2025 г., по повод на което на 25.02.2025 г. е заплатена такса в размер на 124.80 лева и също така, че въз основа на анекс от дата 26.03.2025 г. страните са уговорили нов падеж - 02.04.2025 г., по повод на което на 26.03.2025 г. е заплатена такса в размер на 124.80 лева от ищеца. Твърди, че ищеца е платила и една частична вноска по основното задължение в размер на 20.00 лева, постъпила по сметки на кредитора на 23.02.2025 г. Сочи, че падежът на договора е настъпил на 02.04.2025 г.

Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на договор за кредит № ***/11.12.2024 г. като неоснователна и недоказана, като сочи, че твърденията на ищцовата страна за това са неоснователни и недоказани.

Твърди, че в договора за кредит елементите на същия са ясно, точно и константно дефинирани, като договорът не съдържа възможности за промяна на ГПР. Сочи, че размерът на ГЛП и ГПР, посочени в договора са фиксирани и са останали непроменени за целия период на действие на същия, включително са посочени същите процентни величини и във всеки сключен в последствие анекс, като твърди, че в общите условия е пояснен и начинът за изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита. Твърди, че посочения ГПР, в размер на 49,7 %, в договора отговаря на действителния размер, а въпросът 4 какво следва да включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК е относим към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузата, с която се надхвърля размера на ГПР, което посочва, че не влече след себе си недействителност на целия договор. Сочи, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че при съблюдаване принципа за свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат процесния договор при ГПР 49.7 %. Намира за неоснователно твърдението на ищцата за нищожност на договор за кредит, предвиждащ допълнително заплащане на такса за удължаване срока на договора, тъй като заявяването на допълнителна услуга не представлява условие за сключването на договора и отпускането на заявената сума от кредитора, а е предвидена допълнителна възможност в полза на кредитополучателя да избегне последиците от изпадане в забава и влошаване на кредитната история, твърди, че съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит, включително и тази разходи, позволяващи отлагане на падежа попадат в обхвата на ГПР само когато тяхното ползване, респективно заплащане на посочените услуги, е задължително условие за получаване на кредит. Излага твърдения, че събираните такси не са непропорционални спрямо размера на кредита. Намира, че клаузата за заплащане на допълнителни услуги кореспондира с разпоредбата на чл.10а ЗПК и не са неравноправни по смисъла на 143 ЗЗП.