Решение № 1406 от 31.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. Варна, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20223110202936 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. В.

Г., против Наказателно постановление № 20-0445-000993/ 22.02.2021 г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, РУ Аксаково, с което на

Г. В. Г. е наложено в пункт първи административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и в пункт втори административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от четири месеца на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

В съдебно заседание въззивната страна поддържа жалбата, като изпраща писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, изпраща писмени бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.11.2020 г. вечерта въззивникът Г. управлявал т.а. „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с рег.номер peг. № ЕВ4499ВМ с прикачено към него полуремарке с рег.номер ЕВ0421ЕВ, в община Аксаково, по Автомагистрала № А-2. В района на пътен възел „Летище“, при излизане от АМ "Хемус" в посока гр.

Добрич бил установен екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св.

А- и св. Пенев. Полицейският екип бил оборудван с автомобил със 1 съответната маркировка, както и с полицейски униформи. При излизане на автомобила от АМ "Хемус" в посока гр. Добрич, въззивникът не съобразил поведението си с наличния пътен знак и не спрял на пътен знак "Б2" на регулирано кръстовище. На въззивникът бил подаден сигнал да преустанови движението си, като това било сторено посредством стоп- палка и светлинен сигнал от електрически фенер. Тъй като въззивникът не преустановил движението си, а продължил по пътя, полицейските служители го последвали със служебния автомобил и успели да го спрат до бензиностанция "Енерджи" на път втори клас номер 2 км.4. За несъобразяването с пътен знак Б2, както и за несъобразяването с подадения сигнал да спре, св. А- съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл.6 т.1 и по чл.103 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения. Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства – показанията на св. А- и св. Пенев, както и приложеният по административнонаказателната преписка АУАН. Преди да приеме за установена изложеното по – горе фактическа обстановка, съдът прецени възраженията на въззивника, че не е виновен за нарушението. Съдът не възприема подобна позиция, предвид на следното: Видно от показанията на св. А- сигналът за спиране е бил подаден по надлежния ред – от униформен служител, посредством стоп- палка, което го прави ясен за възприемане. От действията на въззивника се извежда, че той е възприел сигнала и умишлено не е преустановил движението си , като е избягал от полицейските служители. Св. А- е възприел лично, че въззивникът управлява автомобила, като същия бил спрян впоследствие, след като бил последван със служебния автомобил. В унисон с твърдяното от този свидетел са и заявеното от св.

Пенев, поддържащ описаното в акта за установяване на административно нарушение, както и годното писмено доказателства по делото – АУАН, подписан с вписване, че въззивникът няма възражения по него. Съдът не кредитира позиция, че на място е имало спрян друг камион и той препятствал възможността на въззивника да спре при подадения сигнал. На първо място в показанията си св. А- и св. Пенев изясняват, че такъв автомобил не е имало, а 2 и дори при наличието на такъв, за въззивника , като участник в движението императивно съществува задължение да изпълни разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. В конкретния казус, въззивникът е бил длъжен при подадения му сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Вместо да съобрази поведението си с подадения сигнал, въззивникът продължил управлението на превозното средство, като това наложило последването му от страна на контролните органи и той бил спрян на място, значително отдалечено от мястото на проверката. На 22.02.2021 г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушенията била дадена правна квалификация по ЗДП.

На основание санкционните норми на чл.183 ал.2 т.3 и чл.175 ал.1 т.4 от същия закон, на въззивника били определени административни наказания. За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : по отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП и е дал правилна правна квалификация на извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на деянията правилно е бил определен приложимият закон.

При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното постановление по т.2 е определено административно наказание, съответстващо на тежестта на извършеното административно нарушение, в рамките на предвидения размер и предвидената санкция. Наказанието по т.1 е с императивно определен размер и не е предоставена възможност за 3 прецизирането му.

В жалбата въззивникът счита, че липсва умисъл за извършване на нарушение. Излага фактическа обстановка, такава, каквато е според него.

Сочи, че имало паркиран товарен автомобил бордови с полуремарке, спрян на аварийни светлини При изравняване с товарния автомобил видял в огледалото, което се намира в горен среден ъгъл на десния прозорец на кабината човек в полицейска униформа. Видял, че махна и подал десен мигач за да отбие и спре. Точно където бил полицейския служител пред спрения товарен автомобил нямало място за два камиона. След отбивката имало разклон за гр. Варна, но там нямало възможност да спре товарния автомобил и той спрял веднага след разклона, на не повече от стотина метра от патрулния автомобил, като спрял в нарушение, тъй като спирането в района на кръгово движение е забранено. Обяснил на полицейските служители защо не е спрял веднага, но те му казали, че е трябвало да спра на средата на пътя нищо че заема платното за движение и съставили АУАН. Едва при съставяне на акта за установяване на административно нарушение видял, че са посочили, че не е спрял на знак Б2, и възразил. Въпреки това акта му бил съставен на място и го подписал, но не успял да депозира писмени възражения в три дневния срок, защото отишъл да разтовари в Румъния по график. Съдът не кредитира заявеното с жалбата, доколкото, на първо място изходи от показанията на св. А- и св. Пенев, видно от които в района на подаване на полицейския сигнал не е имало други спрени автомобили, както и въззивникът не е съобразил поведението си с наличния пътен знак. На следващо място, както вече беше коментирано по- горе, въззивникът е следвало да преустанови незабавно, плавно движението си и да спре, което не е сторил, осъществявайки по този начин състав на административно нарушение. Счита се още, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато още едно процесуално нарушение. В АУАН и в НП е посочен регистрационен номер ЕВ4455ВМ. а управляваният от него товарен автомобил е с peг. № ЕВ 44 99 ВМ. Доколкото с АУАН и НП се сочи, че въззивникът Г. е управлявал т.а. „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с рег. номер ЕВ4499ВМ , съдът намери, че последващото изписване на две от последните цифри в номера като „55“, а не –„99“, представлява техническа грешка. Счита се, че в АУАН и НП всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, не са отразени, което води до непълно и неточно описание 4 на нарушението. Освен това е налице разминаване между описанието и квалификацията на нарушението в АУАН и в НП. Съгласно чл. 42 ал.1 т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да се посочат правните разпоредби които са нарушени. Трябва да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението посочена в акта и в наказателното постановление. Съдът при проверка на АУАН и НП констатира единствено, че в обстоятелствените им части са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице. В същите се съдържат както описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършване, така и доказателства, които го потвърждават. Посочени са всички елементи от състава на всяко нарушение, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на адекватна защита. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което и не може да се сподели и позицията относно неясна компетентност на актосъставителя и наказващия орган. На последно място се сочи, че АУАН е съставен в присъствие и подписан на 12.11.2020 год. същият е представен на административно наказващият орган още на 13.11.2020 год. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН наказващият орган е бил длъжен да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен срок от получаването и, а видно от датата посочена в наказателното постановление същото е било съставено на 22.02.2021 год. повече от 3 месеца от датата на нарушението. Предвид на факта, че наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния шестмесечен срок за издаването му, съдът намери, че неспазването на инструктивния едномесечен срок за произнасяне не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на 5 правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0045-000993/22.02.2021 год. на Началник група РУ Аксаково към ОДМВР Варна, с което на Г. В. Г. е наложено в пункт първи административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и в пункт втори административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от четири месеца на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.