Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6452 от 28.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13296/2024
Вид
Решение № 6452
Подписан
28.10.2025
Състав
Калина Анастасова, Ина Бранимирова Маринова, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6452 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100513296 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10820 от 05.06.2024 г., постановено по гр. д. № 31935/2021 г. по описа на СРС, 166- ти състав, Ф. И. С. и И. А. С. са осъдени на осн. чл. 108 ЗС да предадат владението върху Апартамент № 9, намиращ се в гр. ****, с площ от 63,68 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток и запад- фасада, северстълбищна площадка, юг- разделна стена с вх. Б, заедно с прилежащо избено помещение № 10, с площ от 5,91 кв.м., при съседи- изток- фасада, запад- коридор, север- общо избено помещение, юг- избено помещение № 11, както и 4,389 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, за който имот съгласно КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18- 4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с идентификатор *** на И.М.П. в качеството на собственик на основание саморъчно завещание, съставено на 10.03.2015 г. съгласно влязло в сила Решение № 6133/16.08.2019 г. по гр. д. № 13459/2017 г. по описа на СГС, ГК, IV „в“ състав.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответниците И. А. С. и Ф. И. С. с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че районният съд неправилно е възприел извода, че с оглед събраните по делото доказателства се установява, че ответниците се намират във владение на процесния 1 недвижим имот. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от А. П. П., конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ищец И.П.М., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

Ревандикационният иск е едно от правните средства за защита на собствеността.

Собственикът има право съгласно чл. 108 ЗС да иска връщането на своята вещ /имот/ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. При предявен иск на това основание е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. Затова в съдебната практика искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик /т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/. За да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание. Налице ли са тези предпоставки искът следва да бъде уважен /в този смисъл решение № 11 от 02.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1796/2020 г. на ВКС, І г. о., решение № 568 от 18.06.2009 г., постановено по гр. д. № 782/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 570 от 18.06.2009 г., постановено по гр. д. № 830/2008 г. на ВКС, ІV г. о./.

В разглеждания случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 6133 от 16.08.2019 г., постановено по гр. д. № 13459/2017 г. по описа на СГС, I V „В“ състав, е признато за установено по отношение на ответницата Ф. И. С., че ищцата И.М.П. е собственик на процесния имот на основание саморъчно завещание, оставено от З.С.В., съставено на 10.03.2015 г. и обявено на 08.04.2015 г. от нотариус В. А. с рег. № 155, вписано на 09.04.2015 г., том ІV, № 177, вх. рег. № 19859 на СВ – гр. София.

2

Както е посочил първоинстанционният съд, силата на пресъдено нещо на съдебното решение се поражда само между страните по делото /чл. 298, ал. 1 ГПК/. Затова в принципен план третите за производството лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо, освен в изрично предвидените от закона случаи – влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемниците /чл. 298, ал. 2 ГПК/; силата на пресъдено нещо на решенията, постановени по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, важи спрямо всички /чл. 298, ал. 3 ГПК/; влязлото в сила съдебно решение има сила на пресъдено нещо по отношение на всички необходими другари /чл. 216, ал. 2 ГПК/, независимо дали са участвали като страна по делото.

В настоящия случай, доколкото представеното по делото съдебно решение е постановено по предявен срещу единия съпруг /ответницата Ф. С./ иск за собственост на имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, то другият съпруг – А.С.

/съпруг на ответницата Ф. С., видно от удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на л. 117 от делото/, е имал качеството на необходим, макар и незадължителен другар /така ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС/, и въпреки че не е взел участие в делото като страна, по силата на чл. 216, ал. 2 ГПК същият е бил обвързан от силата на пресъдено нещо, като молбата му за отмяна на влязлото в сила решение е била оставена без разглеждане с определение № 72 от 28.04.2022 г. по гр. д. № 1022/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., потвърдено с влязло в сила на 29.09.2022 г. определение № 50197 от 29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 3447/2022 г. на ВКС, ІІ г. о. Следователно процесното решение има сила на присъдено нещо, освен по отношение на ответницата Ф. С., участвала като страна в производството, на основание чл. 298, ал. 1 ГПК, и по отношение на ответницата И. С. на основание чл. 298, ал. 2 ГПК в качеството й на наследник на А.С., видно от удостоверение за наследници на л. 119 от делото, поради което настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че между страните по настоящото дело е установено, че ищцата е собственик на процесния апартамент.

На следващо място, въззивният съд счита, че по делото се установява, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота. Съображенията за това са следните:

Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщен заверен препис от сигнал, подаден на 01.09.2021 г. от И. С. срещу И. П.а до Софийска районна прокуратура. В сигнала ответницата е посочила, че родителите й А.С. и Ф. С. са придобили процесния имот с нотариален акт № 22, том І, рег. № 3732, дело № 21/2015 г. от 06.04.2015 г., както и че с влязло в сила решение И.П. е призната за собственик на жилището, но само по отношение на Ф. С., като освен това, в решението е налице установителен, но не и осъдителен диспозитив, с който да се задължават А. и Ф. С. да предадат на ищцата владението на имота.

В сигнала е заявено, че от април 2015 г. А., Ф. и И. С. са имали ключ и достъп до жилището, а И.П. никога и по никакъв начин не е имала достъп до него. Видно от съдържанието на сигнала, И. С. е посочила още, че И.П. е искала самоволно да се нанесе в жилището, въпреки наличието на висящи съдебни производства във връзка с възникнал спор относно собствеността и ползването на имота, като е отправила и искане до СРП И.П. да бъде 3 предупредена да се въздържа от извършване на действия по самоволно завладяване на имота.

Както е посочил първоинстанционният съд, с оглед формалната доказателствена сила на документа /чл. 180 ГПК/ същият е доказателство, че изявленията, съдържащи се в него, са направени от лицето, сочено за негов автор, а като удостоверяващ неизгодни за издателя му факти се ползва и с материална доказателствена сила относно удостоверените неизгодни факти, т. е. той има силата на извънсъдебно признание на неизгодни за ответниците факти, а именно че същите са във владение на процесния имот /в този смисъл решение № 1556 от 28.11.1984 г., постановено по гр. д. № 977/1984 г. на ВС, ІV г. о./.

В допълнение към горното следва да се посочи, че от представените по делото удостоверения от „Боду“ ООД /л. 26 и л. 207/ и анекс към договор за охрана с технически средства на обект № 7022 от 01.08.2016 г. се установява, че на 17.04.2015 г. е сключен договор за охрана на процесния имот със С.Х., а през 2016 г. ответницата Ф. С. е заменила С.Х. като възложител по договора. От удостоверение от „Боду“ ООД /л. 26/ се установява още, че на датата на сключване на договора за охрана от страна на „Боду“ ООД са доставени и монтирани елементите на СОТ и е въведена в експлоатация охранителната система на обекта. Следователно по делото се установява, че спрямо процесния имот е осъществявана охрана със сигнално охранителна техника, която да гарантира именно владението на ответниците.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че по делото е установено, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния имот. Последните не са представили доказателства, а и не са навели твърдения да упражняват фактическа власт върху имота на правно основание, поради което изискуемите от закона предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС са налице и същият следва да бъде уважен, както е приел и районният съд.

Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените в хода на въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сумата в размер на 1 000 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10820 от 05.06.2024 г., постановено по гр. д. № 4

31935/2021 г. по описа на СРС, 166- ти състав, с което Ф. И. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** и И. А. С. , ЕГН: **********, с адрес: гр. **** са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху апартамент № 9, намиращ се в гр. София, ж. к. „****“, ***, вх.

„А“, ***, с площ от 63,68 кв. м, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток и запад – фасада, север – стълбищна площадка, юг – разделна стена с вх. „Б“, заедно с прилежащо избено помещение № 10, с площ от 5,91 кв. м, при съседи – изток – фасада, запад – коридор, север – общо избено помещение, юг – избено помещение № 11, както и 4,389 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, за който имот съгласно КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, е отреден самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на И.М.П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „****“ ****, починала в хода на производството и заместена на основание чл. 227 ГПК от нейния наследник по закон А. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, в качеството й на собственик на основание саморъчно завещание, оставено от З. С. В., починала на 21.03.2015 г. в гр. София, съставено на 10.03.2015 г. и обявено на 08.04.2015 г. от нотариус В. А., с рег. № 155, вписано на 09.04.2015 г., том IV, № 177, вх. рег. № 19859 на СВ – гр. София, съгласно влязло в сила решение № 6133 от 16.08.2019 г., постановено по гр. д. № 13459/2017 г. по описа на СГС, ГК, IV „В“ състав.