Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 293 от 13.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 210/2022
Вид
Решение № 293
Подписан
13.06.2022
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26,ал.1,предложение първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.35,ал.1 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000210 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260114 от 15.07.2021 г.,постановено по т.д.№83/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,е прогласен за нищожен на основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1,предложение първо от ЗЗД във вр. чл.35,ал.1 от ЗОС договор за покупкопродажба на общински имоти по чл.35,ал.1 от ЗОбС от 08.05.2015г.,представляващи недвижими имоти-частна общинска собственост,подробно описани в Приложение №1 , Приложение №2 , Приложение №3 и Приложение №4 към договора.

Наред с това,със същото решение е осъдена ответната О.Б.- гр.Б. ,представлявана от кмета К.В., на осн.чл.55,ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.34 от ЗЗД да заплати на ищеца „Н.*“ЕООД-гр.В.д.,област В.,община В.д.,с ЕИК ********* сумата в размер на 830 296лв.,равняваща се на сумата платена като цена по нищожния договор за покупкопродажба на общински имоти по чл.35,ал.1 от ЗОбС от 08.05.2015г. ,представляващи недвижими имоти-частна общинска собственост подробно описани в Приложение №1 , Приложение №2 , Приложение №3 и Приложение №4 към договора,с която сума О.Б. неоснователно се е обогатила за сметка на „Н.*“ЕООД-гр.В.д. ,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от датата на предявяване на исковата молба 12.06.2020г. до окончателното и изплащане.

1

И на следващо място,с решението на ОС-П. от 15.07.2021 г. е осъдена О.Б. да заплати на „Н.* „ЕООД ,ЕИК ********* направени съдебно-деловодни разноски в общ размер 64 870 лв. , от които 34 870лв.- Д.Т. и 30 000 лева -адвокатски хонорар.

С определение №260480 от 24.09.2021 г.,постановено по т.д.№83/2020 г. по описа на ОС-П.,е изменено горното решение №260114 от 15.07.2021 г. в частта за разноските,с която е осъдена О.Б. да заплати на „Н.*“ЕООД с ЕИК ********* направени съдебно-деловодни разноски в общ размер 64 870 лв.,от които 34 870 лв.-ДТ и 30 000 лв.-адвокатски хонорар,като вместо посочената обща сума е осъдена О.Б. да заплати на „Н.*“ЕООД направени съдебно-деловодни разноски в общ размер от 53 005,92 лв.,от които 34 870 лв.държавна такса и 18 135,92 лв.-адвокатски хонорар.Посоченото определение не е обжалвано в установения от закона срок.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на О.Б. с ЕИК *********,с адрес:гр.Б.,О.Б.,ул.“О.“№**,подадена чрез пълномощника на общината-адв.

С.Б.,против решение №260114 от 15.07.2021 г.,постановено по т.д.№83/2020 г. по описа на ОС-П..Във въззивната жалба е изложено становището,че по описаните там причини общината-ответник по предявените срещу нея искове,не е оспорила същите и дори е съдействала за събиране на всички относими доказателства,за да се получи целения от страните правен резултат и най-вече-да се прогласи нищожността на сключения между страните договор от 08.05.2015 г.Във връзка с това обаче,за общината-жалбоподател останало необяснимо,както същата твърди в жалбата си,защо съдът е възложил изцяло разноските по делото на общината.Сочи се в този контекст,че в съдебното решение липсват мотиви относно причините,поради които съда присъжда в пълен размер претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лв.,въпреки направеното възражение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.Поддържа се от общината-жалбоподател,че с оглед направеното от нея признание на иска и предвид провеждането на делото без фактическа и правна сложност и представянето на по-голяма част от доказателствения атериал за доказване основателността на исковете,съдът е можел да намали размера на адвокатското възнаграждение и под минимума,предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.На база тези доводи,във въззивната жалба е направено искане за отмяна на горното съдебно решение в частта,“в която съдът е приел,че О.Б. с поведението си е дала повод за завеждане на делото и следва да й се възложат направените от ищеца разноски в пълен размер,в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение“.

След дадени от първоинстанционния съд указания на общината-жалбоподател да уточни дали обжалва решението извън частта за разноските,общината с молба вх.№266829 от 16.09.2021 г. е уточнила,че с подадената от нея въззивна жалба „се обжалва съдебния акт като неправилен и явно несправедлив“.В тази връзка е изложено оплакването,че съдът е приел,че О.Б. с поведението си е дала повод за завеждане на исковата претенция от „Н.*“ЕООД,каквито доказателства не били събрани по делото,както се поддържа от общината-жалбоподател.Посочено е още в уточняващата молба,че прогласяването на 2 нищожността на процесния договор не зависи от волята на страните,а е следствие на изпълнението на други влезли в сила съдебни рашения,постановени от административни съдилища.И се твърди в продължение на изложеното,че изведения в съдебното решение генерален извод,че общината-ответник с поведението си е дала повод за завеждане на търговското дело е изцяло неправилен,а и необоснован,тъй като не кореспондира със събрания доказателствен материал.

След подаването на посочената уточняваща молба от 16.092021 г.,първоинстанционният съд е дал нови указания на общината-жалбоподател,в случай,че тя обжалва съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен,да внесе следващата се държавна такса с оглед обжалваемия интерес.По-късно е постановено от съда и разпореждане,с което съдът е указал и конкретния дължим размер на държавната такса по въззивната жалба,възлизащ на сумата от 16 605,92 лв.В крайна сметка,с молба вх.

№260339/14.02.2022 г.,О.Б. е представила вносна бележка за внесена ДТ по въззивната жалба в посочения размер от 16 605,92 лв. и в резултат на това жалбата е администрирана,като е връчен препис от нея на насрещната страна.

В законния срок от насрещната по жалбата страна-“Н.*“ЕООД с ЕИК ********* е подаден писмен отговор на същата жалба,в който на първо място са изложени съображения за недопустимостта й и при условие на евентуалност /ако съдът приеме жалбата за допустима/,са развити доводи за неоснователността й.Поискано е въз основа на изложените в отговора аргументи да се прекрати настоящото въззивно производство поради недопустимост на подадената от О.Б. жалба,а ако същата бъде приета от въззивния съд за допустима,то тя да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и да се потвърди изцяло първоинстанционното решение №260114 от 15.07.2021г.,постановено по т.д.№83/2020 г. на ОС-П. като „валидно,допустимо и правилно“.Поискано е освон това,да бъде осъдена общината-жалбоподател да заплати на „Н.*“ЕООД направените по въззивното съдебно производство разноски,

С молба вх.№3698 от 11.05.2022 г. общината-жалбоподател,чрез пълномощника си адв. С.Б.,е поискана да й се присъдят сторените в производството разноски,а по отношение на разноските на другата страна е заявила,че прави възражение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.

От страните не са представени писмени доказателства пред въззивната инстанция и не са заявени доказателствени искания.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

С обжалваното решение № 260114 от 15.07.2021 г.,постановено по т.д.№83/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,са разгледани по същество исковете,предявени по делото от „Н.*“ЕООД с ЕИК ********* против О.Б.,като с главния от тези искове ищецът е поискал на основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД да се прогласи нищожността на сключения между него и ответната община договор за покупко-продажба на общински 3 имоти по чл.35,ал.1 от ЗОбС от 08.05.2015г. ,с който е прехвърлена собствеността на описаните в исковата молба недвижими имоти,а с предявения при условие на евентуалноств случай на уважаване на главния иск,ищецът е поискал ответната О.Б. да бъде осъдена да му заплати сумата от 830 296лв.,равняваща се на сумата платена от дружеството като цена за придобиване на недвижимите имоти по нищожния договор за покупко-продажба на общински имоти по чл.35,ал.1 от ЗОбС от 08.05.2015г.,сключен с О.Б. и представляваща сумата, с която общината неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца „Н.*“ЕООД ,ведно със законната лихва,считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Поискано е от ищеца и присъждане на направените по делото разноски.

С решението така предявените искове са приети за основателни и са уважени изцяло,а ответната О.Б. е подала по първоинстанционното дело отговор на ИМ,с който е потвърдила факта на сключването на процесния договор между нея и дружеството-ищец след проведена процедура по продажба на общинско имущество по реда на чл.35,ал.1 от Закона за общинската собственост и решения №710/12.09.2014 г. и №727/17.10.2014 г. на Общински съвет-Б..Потвърдила е и сочените от ищеца обстоятелства,че тези две решения,с които Общински съвет-Б. е дал съгласие за продажба чрез публичен търг на недвижимите имоти,предмет на процесната сделка,както и решение №706/12.09.2014 г.,с което е извършена промяна в характера на същите имоти от публична в частна общинска собственост,са били обявени за нищожни с влезли в сила решения на административни съдилища.И изразявайки позицията,че на основание чл.302 от ГПК влезлите в сила решения,постановени по административни спорове,са задължителни за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен,общината-ответник е заявила в отговора си,че процесната покупко-продажбена сделка е нищожна като противоречаща на закона поради това,че е сключена въз основа на решения на Общински съвет-Б.,които впоследствие са обявени за нищожни с влезли в сила решения на адм. съд.

Както по-горе се отрази,в изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания за уточняване на подадената от О.Б. въззивна жалба в смисъл дали се обжалва цялото решение №260114 от 15.07.2021 г. на ОС-П.,или се обжалва същото само в частта за разноските,общината-жалбоподател с подадената от нея молба вх.№266829 е уточнила,че „с подадената въззивна жалба се обжалва съдебния акт като неправилен и явно несправедлив“.При наличието на това уточнение въззивният съд приема,че общината атакува цялото първоинстанционно решение като неправилно и явно несправедливо според нея.Конкретни доводи обаче за порочността на решението,с което първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на предявените искове,не са изложени нито в самата въззивна жалба,нито в така подадената молба-уточнение на жалбата.Такива доводи се съдържат само досежно частта на решението,касаеща съдебните разноски.При тази ситуация въззивният съд счита,че е сезиран с една бланкетна въззивна жалба,т.е. с жалба,с която първоинстанционното решение е атакувано като неправилно,без обаче да са изложени конкретни мотиви и основания за неправилността му.Такава една бланкетна въззивна 4 жалба,както се приема в съдебната практика,не е нередовна и е напълно допустима,при положение,че е подадена от оправомощено лице и в установения от закона срок,както е в процесния случай.Наред с изложеното обаче,следва да се съобрази и това,че съгласно императивната норма на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост-в обжалваната част,а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Това означава,че в решаващата си дейност въззивният съд следва да се ограничи до преценката на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение,а относно неговата правилност-само по посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение.Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми,каквито са дадените в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,понеже прилагането на тези норми е в обществен,а не в личен интерес и поради това не може да зависи от волята на страните.