Решение № 5009 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5009 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110211300 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ПЛ. Е. С. срещу Електронен фиш серия К № 8282941 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 600.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал. 1 от ЗДвП .

С жалбата се сочи, че електронния фиш е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материални и процесуални норми. Намира, че липсва конкретно описано фактическа обстановка, описание на нарушение и доказателства които ги потвърждават. Моли да се отмени обжалвания ЕФ и се присъдят направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не се явява и редовно уведомения процесуален представител. Последният е депозирал молба, в която изразява съгласие за даване ход на делото в негово отсъствие, взема становище и по същество, в която подкрепя доводите 1 изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвания ел.фиш, прави се възражение за прекомерност на претендирани разноски. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.10.2023г., моторно превозно средство "БМВ“, с рег.№ *********, около 21:08ч. се движело в гр. София, по бул. България, с посока на движение от бул. Петко Ю. Т.ов към бул. Черни връх. Автомобилът при кръстовището с бул. Петко Каравелов при ограничение на скоростта за населено място до 70 км./ч. въведено с пътен знак В-26, преминал със скорост от 116 км. /ч./ след приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 46 км./ч.

Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал относно посоченото нарушение.

В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 8282941, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП. Наложено е административно наказание глоба в размер на 600 лв.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е 2 различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП , понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за движение в населено място от 70 км/ч., обозначено с пътен знак В26. Касае се за нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в населено място да не се превишава максимално допустимата скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП . Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място, тъй като в процесния участък е имало поставен знак, указващ ограничение на скоростта от 70 км/ч. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за населено място въведено с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП . Съставителят на протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ – длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.

Посочването в електронния фиш на всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 21 ЗДвП дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и да организира защита си по него. От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице 3 какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на улицата където е извършено нарушението и срещу кой номер, посоката на движение, датата и часът на нарушението. От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 116км/ч. Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч.

В тази връзка в електронния фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за проверка.

По делото няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Според цитираните разпоредби такава възможност възниква с връчването на ЕФ и в срока му за обжалване – 14 дни, същият може да посочи с нарочна декларация управлявалия автомобила.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган и в производството пред въззивна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени.

При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Наложеното наказание по вид и размер правилно е определено съответно на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП . Размерът на глобата е фиксиран в закона, съдът не разполага с правомощия за неговото намаляване.

С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподател да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА К № 8282941 издадено от СДВР, с който на жалбоподател ПЛ. Е. С. е наложено административно наказание - глоба в размер на 600.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал. 1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА жалбоподател ПЛ. Е. С. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5