Решение № 805 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100500924 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 9872/23.05.2024 г. по гр. д. № 41632/2023 г. по описа на СРС, 140 състав е признато за установено по искове с правно основание чл.

415, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150 от ЗЕ, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. И.

И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми :1232,60 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и цена на извършена услуга дялово разпределение в размер на 58,12 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.04.2023 т. по ч. гр.д.

№ 20683/2023 г. по описа на СРС, 140 състав, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във връцка с чл. 124, ал. 1 от ГПК във 1 вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на дължимостта на следните вземания: 126,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 04.04.2023 г., сума в размер на 10,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 04.04.2023 г. като неоснователни. Ответникът е осъден да заплати сумата в общ размер на 453,61 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство, а ищецът е осъден на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адв. И. А. Н. сумата от 38,29 лева. Издадената заповед е обезсилена в частта, с която исковете са отхвърлени.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 198862/17.06.2024 г., подадена от процесуалния представител на Д. И. И., поддържана от наследниците й по закон Н. В. И. и И. С. И., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 41632/2023 г. по описа на СРС, 140 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Д. И. И., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

Решението, обаче, е недопустимо по следните съображения:

С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 14.02.2024 г., след като е констатирал, че ответникът Д. И. И. е редовно 2 призована, първоинстанционният съд е дал ход на делото, докладвал го е, събрал е допуснатите доказателства, приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

След постановяване на съдебното решение, препис от него е връчен на упълномощения от ответника Д. И. И. процесуален представител, който е подал и въззивна жалба. В хода на администриране на въззивната жалба е установено, че ответникът Д. И. И. е починала на 22.11.2023 г. (преди провеждане на насроченото първо съдебно заседание по делото, в което е даден ход на устните състезания. С Определение № 44802/04.11.2024 г. по гр.д. № 41632/2023 г. по описа на СРС, 140 състав вместо починалата в хода на производството ответница са конституирани наследниците й по закон – Н. В.

И. и И. С. И..

Обжалваното решение е постановено срещу лице, което към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционния съд е загубило своята правосубектност, поради което е недопустимо.

Практиката на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, но то е недопустимо, когато е постановено спрямо страна, която е починала преди края на устните състезания (Решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, Решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., Решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г., ІІ г. о., Решение № 108 от 29.10.2018 г. по гр.д.. № 3789/2017 , ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 60096 от 26.11.2021 г. по гр.д. № 3869/2020 г. ІІ ГО на ВКС, Решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр.д. № 997/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 16 ОТ 15.04.2022 г. по гр.д. № 1877/2021 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 50181 от 13.10.2022 г. по гр.д.

№ 3885/2021 г., ІV Г. О. на ВКС и др.). Цитираната практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, 3 същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.

Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо.Този порок не може да бъде саниран от настоящата инстанция – ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника , вече с участието на процесуалните му правоприемници и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с участието на правосубектните ответници.

По разноските:

С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на спора.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 9872/23.05.2024 г. по гр. д. № 41632/2023 г. по описа на СРС, 140 състав в обжалваната част и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане друг състав на Софийски районен съд който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника с участието на процесуалните му правоприемници и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с участието им.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Холидей и Райзен“ ЕООД.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5