Решение № 2361 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2361 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100511655 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на “П.К.Б.“ЕООД (уточнена с молба от 22.06.2021г.- с която е заявено, че се обжалва само по иска за главница) срещу Решение 20116043 от 14.05.2021г., постановено по гр. д. № 57055/2020г. по описа на Софийски районен съд, 51 с-в, в частта с която е отхвърлен, предявеният от дружеството срещу В. С. Х. иск по чл. 422 ГПК за дължимост на сумата 4964,66 лева- главница по договор за револвиращ заем 5005022661/01.10.2013г..

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи на СРС за недействителност на договора, като следствие на недействителност на клаузата за лихва. Счита, че не е налице недействителност на договорната лихва, тъй като към момента на сключване не е имало изискване да се посочва как се формира лихвата, а договора отговаря на всички изисквания на закона.

Счита и че не е налице нарушаване на добрите нрави във връзка с уговорения процент на възнаградителната лихва, като се позовава на чл. 9 от ЗЗД.

Евентуално счита, че следва да се приложи чл. 23 от ЗПК и не е необходима отделна претенция за неоснователно обогатяване, като чл. 23 уреждал особен вид недействителност, която не освобождава от ответника от отговорност.

Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на иска за главница.

1

Предвид изричното уточнение, че се обжалва решението само по иска за главница в останалата си част решението е влязло в сила.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение неговата правилност съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

Фактическата обстановка е безспорна между страните. Няма отговор на исковата молба, но доколкото е безспорно, че се касае за потребителски договор то съдът служебно дължи проверка за действителността на договора на всяко предвидено в закон основание въпреки липсата на отговор на исковата молба.

За да отхвърли иска за главница СРС след като е приел, че уговорката за размера на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави е извършил преценка за приложимостта на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и е достигнал до извод, че в нормативната уредба не съществува императивно или диспозитивно правило (действащо към сключване на договора), което да замести клаузата за размер на възнаградителна лихва което е едната възможност за запазване на договора съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Извършил е и преценка дали може да се предположи, че договора би бил сключен и без клауза за възнаградителна лихва и е достигнал до отрицателен извод, като е взел предвид предмета на дейност на дружеството.

СГС в настоящият си състав напълно споделя мотивите на СРС относно нищожността на клаузата за лихва, както и за липса на нормативна уредба, която да е действаща към сключване на договора и да може да замести нищожната клауза и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Следва да се посочи че именно чл. 9 ЗЗД урежда границите на договорната свобода при липса на други ограничения относно размера на лихвата към момента на сключване на процесния договор (преди измененията на ЗПК от 2014г.). за такива хипотези има трайна съдебна практика специално по размера на възнаградителните лихви, която се споделя от настоящият състав. На самостоятелно основание въззивния съд намира, че договора е нищожен по смисъла на чл. 22 ЗПК, защото не съдържа задължителен реквизит по чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК- в него не са посочени допусканията, които са взети предвид при определяне на ГПР по договора. Изискването на закона е ясно- в самият договор следва да се посочат тези допускания.

Въпреки горното жалбата е частично основателна. Основателен е доводът на въззивника по прилагането на чл. 23 от ЗПК. Според този текст, ако договорът бъде обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Съгласно формираната по този въпрос практика на ВКС е прието, че ако недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен 2 договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК (Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о.)

При определяне на дължимата главница следва да се приспаднат на основание чл.

76 ЗЗД сумите платени по договора и отнесени от кредитора за погасяване на лихви. От представените от самият ищец справки на л. 20 от делото се установява, че има плащане на обща стойност от 675,86 лева, като от тях за погасяване на лихви са неправилно отнесени 640,52 лева. те следва да се приспаднат от претендираната главница и да се присъди сумата от 4324,14 лева ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК.

По разноските. При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има въззивника, който е заплатил държавна такса от 99,29 лева, от които при уважени 87 % от жалбата следва да се присъдят 86,48 лева. следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 доколкото делото пред въззивния съд не е от особена правна и фактическа сложност, като изхода му е обусловен и от практиката на ВКС. От така определения размер на възнаграждение следва да се присъдят според изхода на делото 87,00 лева.

За първа инстанция следва да се присъдят на ищеца разноски според крайния изход на делото спрямо интереса в първа инстанция (уважени 28 % от исковете), при което за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят 28,00 лева, както и 86,48 лева за държавна такса.

За заповедното дело се следват 86,47 лева за държавна такса и 28,00 лева за юрисконсулт (при база от 50,00 лева).

Предвид цената на иска за главница настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

3

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 20116043 от 14.05.2021г., постановено по гр. д. № 57055/2020г. по описа на Софийски районен съд, 51 с-в, в частта с която е отхвърлен до размер на сумата от 4324,14 лева , предявеният от “П.К.Б.“ЕООД с ЕИК **** срещу В. С. Х. с ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК за установяване в качеството на солидарен длъжник на дължимостта на сумата 4964,66 лева - главница по договор за револвиращ заем 5005022661/01.10.2013г., сключен между “П.К.Б.“ЕООД и М.М.С. с ЕГН **********, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В. С. Х. с ЕГН ********** и адрес в гр.

София, ж.к. **** в качеството си на солидарен длъжник ДЪЛЖИ на “П.К.Б.“ЕООД с ЕИК **** и седалище и адрес в гр. София, бул. **** сумата от 4324,14 леваглавница по договор за револвиращ заем 5005022661/01.10.2013г., сключен между “П.К.Б.“ЕООД и М.М.С. с ЕГН **********, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. 4776/2019г. на СРС.

Потвърждава решението в отхвърлителната му част по иска за главница.

По останалите искове отхвърлителното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА В. С. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА “П.К.Б.“ЕООД с ЕИК **** разноски за заповедното дело в размер на 114,47 лева,, както за двете инстанции в исковото производство сумата от 287,96 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4