Решение № 342 от 27.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110206324 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следв. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Т. Т., чрез упълномощения му адв.Ч. Т., против наказателно постановление /НП/ №СОА23-РД11-908/15.09.2023 г., издадено от заместник кмет на Столична община, предвид съставен на 06.07.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А бланков №*** на М. Т. Т. ЕГН **********, за това, че на 01.06.2023 г., около 10.08 ч., в гр.София, е паркирал лек автомобил „*** “ с рег. № ***, на ул.“Димчо Дебелянов“ до бл.86, върху тротоара, на място неопределено за паркиране на ППС, като пречи на останалите участници в движението, с което виновно нарушил чл.94,ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22,ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.53,ал.1 ЗАНН и чл.178е от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

АУАН е съставен във връзка с възражение срещу фиш с глоба серия СО №9182107/01.06.2023 г., на основание чл.36 и чл.40,ал.2 от ЗАНН и чл.186,ал.2,вр.чл.167,ал.2,т.1,чл.189,ал.1 от ЗДвП.

1

Недоволен от НП и наложената с него глоба, М. Т. Т., чрез упълномощения му адв.Ч. Т., го обжалвал пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е издадено в противоречие на материалния и процесуалния закон и при липса на валидни доказателства и компетентност.

Написано е и че издателите на АУАН и НП създават предпоставки и невъзможност за нормален живот на гражданите. С жалбата се иска да бъде отменено НП и да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 400 лева за възнаграждение на адвокат.

Жалбоподателят, редовно призован/уведомен за съдебните заседания, не се явява.

Явява се упълномощеният му адв.Т. и пледира НП да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата срещу него, като допълва, че на посоченото място е нямало пътен знак, забраняващ паркирането и настилката е била разрушена. Заявява, че доколкото съставените фишове и актове водят до допълнително материално стимулиране на служителите, то те могат да се считат заинтересовани. Претендира съдебни разноски за които се представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебните заседания.

По делото са депозирани становище от зам. кмет на СО, чрез юрисконсулт А., със съображения по съществото на делото и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е изразено и становище претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

При разпита на актосъставителя С. Е. К., същият, след предявяване на основание чл.284 от НПК на АУАН, разказва, че проверката била извършена по получен сигнал за често спиращи автомобили върху тротоара на ул.“Димчо Дебелянов“, като на място проверяващите установили множество спрели автомобили на тротоара, където не е определено като място за паркиране на автомобили, тъй като се възпрепятства свободното придвижване на 2 пешеходците. Независимо, че тогава тротоарът бил „разбит“, по него минавали пешеходци. Казва „за тротоарите няма знаци за спиране и паркиране, нито знаци как да се паркира“. На автомобила били направени снимки, на стъклото му бил поставен уведомителен фиш за санкциониране, срещу който било направено възражение, поради което и бил съставен АУАН.

По делото са приложени: Схема за организацията на движението и паркирането на ул.“Димчо Дебелянов“ №12, до бл.86, актуална към 01.06.2023 г., с пътни знаци, маркировка и места определени за паркиране за процесния участък от пътя; копие на Глоба с фиш серия СО №9182107/01.06.2023 г. и заявление с възражение срещу фиша от М. Т. Т., чрез адв.Ч. Т., заведено в ЦГМ на 07.06.2023 г., с което отказва „претендираното плащане“; цветни снимки на хартиен носител формат А4 на местонарушението и на МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***; материали, в които е отразено, че е анулиран фиш с глоба серия СО №9182107/01.06.2023 г.; доказателства относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, и др.

От събраните по делото доказателства - писмени, гласни и веществени /снимки/ съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 01.06.2023 г., около 10.08 ч., инспектор при ЦГМ – С. Е. К., при изпълнение на служебните си задължения извършил проверка на ул.“Димчо Дебелянов“ в гр.София, по която движението е еднопосочно – от ул. „Антон П. Чехов“ към ул. „Димитър Н. Гичев“ и на същата паркирането на ППС върху тротоара не било разрешени - нямало определени места за паркиране върху тротоара, който, въпреки, че не бил в добро състояние, се използвал от пешеходците за движение по него, а паркирането на МПС възпрепятствало придвижване на пешеходци по тротоара. При тази проверка К. установил на ул. „Антон П.

Чехов“ до бл.86, върху тротоара – т.е. на място неопределено за паркиране на ППС, паркирани автомобили, един от които - лек автомобил „*** “ с рег. № ***, за което съставил фиш с глоба серия СО №9182107/01.06.2023 г., направил снимки и на местонарушението, и на посочения автомобил, на стъклото на който поставил уведомителен фиш за санкциониране. На 07.06.2023 г. в ЦГМ било заведено заявление с възражение срещу фиша от М.

3

Т. Т., чрез адв.Ч. Т., с което „отказва претендираното плащане“, поради което фишът бил анулиран, като за така установеното нарушение на М. Т. била изпратена покана за съставяне на АУАН, на която той не се явил, а с оглед на това на 06.07.2023 г. на М. Т. Т. бил съставен акт, на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН и чл.186,ал.2,вр.чл.167,ал.2,т.1,чл.189,ал.1 от ЗДвП. Срещу АУАН не било правено писмено възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, екземпляр от което М. Т. Т. получил на 10.04.2024 г. и го обжалвал на 19.04.2024 г., чрез адв.Т., пред СРС.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, гласните такива – показанията С. Е. К. - които са ясни, със съответната обстоятелственост, без собствени, вътрешни противоречия и противоречия с останалия доказателствен материал, непоказващи тенденциозна насоченост във вреда на жалбоподатела, и приложените снимки /на които е видно, че в заснетата част от тротоара, в която са паркирани МПС, които изцяло заемат тротоарната площ е невъзможно движение на пешеходци, което би принуждавало последните да се движат по пътното платно/, в т.ч. и управляваното от жалбоподателя, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, които този съдебен състав кредитира, преценявайки относимостта им към предмета на доказване и взаимната еднопосочна кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като отговаря на формалните изисквания на Закона - подадена е в законовоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като изложеното в нея е формално декларативно и не се опровергава от събраните по делото доказателства.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното 4 нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В чл.94,ал.3 от ЗДвП е посочено, че з а престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП и АУАН фактическа обстановка отразява вярно и точно действителната такава, а и на практика тя не се отрича от жалбоподателя, с правилна цифрова правна квалификация.

Въз основа на доказателствата съдът намира, че М. Т. Т. е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, тъй като на 01.06.2023 г., около 10.08 ч., в гр.София, е паркирал лек автомобил „*** “ с рег. № ***, на ул.“Димчо Дебелянов“ до бл.86, върху тротоара, на място неопределено за паркиране на ППС, като така пречил на останалите участници - пешеходци в движението им по тротоара, т.е. М. Т. Т. е извършил от обективна и субективна страна това административно нарушение, което от субективна страна е извършено виновно /умишлено/ от него.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати 5 ли са процесуални нарушения, които да са довели до накърняване на процесуалните права на наказаното лице в предсъдебната фаза на производството.

Съдът приема, че и НП, и АУАН са съставени съгласно изискванията на ЗАНН, от съответно компетентен и оправомощен за това орган, в който смисъл са и приложените по делото доказателства за това.

При служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, на процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на наказаното лице в производството. Наложеното за визираното нарушение административно наказание „глоба“ е в минималния нормативно определен размер /чл.178е от ЗДвП - Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места/.

За така установеното нарушение, според настоящия съдебен състав, липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от съответния вид, доколкото засяга правата на други лица пешеходци, и най-вече ги поставя в риск при движение по тази улица, защото при невъзможност да ползват тротоара, те биха били принудени да се движат по пътното платно.

По горепосочените съображения НП за описаното нарушение и наложеното за същото административни наказания /глоба в посочения размер/ следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

6

Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение, направеното от адв.Ч. Т., упълномощен от жалбоподателя М. Т., искане за присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, поради което и този съдебен състав не го уважава. Относно направеното в депозираните по делото от процесуален представител на административнонаказващия орган писмени бележки искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, отчитайки и че то не се поддържа в съдебно заседание, доколкото административно наказващият орган, редовно призован за съдебните заседания, не се представлява, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, и с оглед на това съдът не го уважава.