Решение № 77 от 20.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Михаела К. Петрова в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Частно наказателно дело № 20242100200370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИПробНадз/.

Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд Бургас искане на компетентния орган на Република Румъния за признаване и изпълнение на наказателно Решение № 339 от 08.11.2023 г., в сила от 19. 12.2023 г., постановено от Съда Бъйлещ, с което на българския гражданин С. Р. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** е наложено наказание две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено условно с продължителност на срока на отлагане четири години, през който срок е посочено осъденият да търпи посочените в присъдата мерки.

От компетентния орган на Р.Р. е било изпратено в ОС-Бургас съдебно 1 решение, придружено с Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане принципа за взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, засягащо българския гражданин С. Р. А..

В съдебно заседание представителя на БОП изразява становище за признаване на решението за налагане на пробационни мерки, чрез тяхното адаптиране спрямо българския наказателен закон, при съобразяване разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК

Осъденият Р. редовно призован, не се явява. Явява се адв. Стоян Иванов от АК-Бургас, представя пълномощно. Становището на защитата е, че делото не следва да се гледа по ЗПИПробНадз, а по закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.

Бургаският окръжен съд в рамките на своята компетентност, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с договорите на страните, приема за установено следното:

С Решение № 339 от 08.11.202 3 г., в сила от 19. 12.2023 г., постановено от Съда Бъйлещ, българския гражданин С. Р. А. е осъден за това че на 16/1703.2023 г. на митницата в гр. Крайова, Р.Р. съхранявал в камион състоящ се от бял влекач D A F с рег. № СВ0204ТК и бяло полуремарке с рег. № СВ1391ЕВ, зад фалшив покрив на полуремаркето, 32 515 кутии цигари Dunhill, без румънски бандерол престъпление по чл. 452, ал. 1 б. „з“ от закона № 227/2015 г. относно Данъчния кодекс на Румъния.

За извършеното престъпление по закона на издаващата държава българския гражданин С. Р. А. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, чието изпълнение е условно отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила 19.12.2023 г. и през този срок са постановени следните надзорни мерки:

По реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.Р.:

Да се явява в пробационна служба към Окръжен съд Долж на датите определени от нея;

Да приема посещения на пробационния съветник, определен за надзора му;

2

Да съобщава предварително промяната на жилището и за всяко пътуване, което надвишава пет дни;

Да уведоми за промяна на работното място;

Да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата за препитание;

По реда на чл. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Р.Р.:

По време на надзорния период да посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от Пробационната служба или обществени институции.

По реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р.:

По време на надзорния период да полага обществено полезен труд кметството на Крайова, обл. Долж или друга обществена организация за период от 100 дни.

Осъденият български гражданин е предупреден за последиците от неспазване на постановените пробационни мерки и задължения, а така също и за задължението му да не извършва нови престъпления по време на надзорния срок.

В удостоверението е посочено, че С. Р. А. е участвал в съдебния процес в издаващата държава, в който е постановена присъдата, изразил е съжаление за стореното, като в последствие не е обжалвал решението.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Удостоверението е издадено по образец, съгласно приложение № 1 към чл. 6 от РР № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. в писмена форма, постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИПробНадз. Изпратеното в ОС-Бургас удостоверение в превод на български език съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт – присъда, чието признаване се иска.

Касае се за съдебно решение /присъда/ по наказателно дело по смисъла на чл. 3, т. 1, б. „б“ от ЗПИПробНадз, с което е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено изцяло за срок от четири години с постановяване на пробационни мерки през определения изпитателен срок.

3

В удостоверението и присъдата се съдържат описание на деянието, за което е осъден българския гражданин, а именно „Търговия на територията на Румъния на акцизни продукти, подлежащи на маркиране, съгласно този дял, без да са маркирани или неправилно маркирани или с фалшиви маркировки над лимита от 10 000 цигари, предвидено в разпоредбите на чл. 452, ал. 1, б.

„з“ от Закон № 227/2015 г., по отношение на Фискалния кодекс на Румъния.

Деянието, за което е осъден българския гражданин, съставлява престъпление и по българския НК – по чл. 234, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години и десетократния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, с което се удовлетворява изискването за двойната наказуемост по чл. 14, ал. 1 от ЗПИПробНадз.

Осъденото лице е български гражданин с местоживеене на територията на Р.Б.

Липсват основания за отказ от признаване съгласно чл. 15, т. 1-9 от ЗПИПробНадз.

Изпълнението на наложеното със съдебния акт наказание лишаване от свобода не е погасено по давност съгласно българското законодателство.

Осъденият не е лице което се ползва с имунитет по българското законодателство.

Предвид изложеното са налице основанията за признаване на съдебното решение по наказателно дело, постановено в друга държава – членка на ЕС и следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се определи включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки, които следва да се изпълнят през определения в решението надзорен срок.

По естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, не съставляват наказанието „пробация“ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК, представляващо съгласно чл. 42а, ал. 1 от НК „съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно“, а са наложени в хипотеза, съответна на предвидените в чл. 67, ал. 3 от НК. Действително в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р.Б. е предвидено, че когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една или 4 няколко от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 от НК, през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за наказание с отложено изпълнение, чийто аналог според българското наказателно право е условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК.

С оглед изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗПИПробНадз, изпълняващия съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата държава мярка.

Вземайки предвид характеристиките на наложените пробационни мерки, съдът намира, че на адаптиране към българското законодателство подлежат пробационните мерки по реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.Р.осъденият да се явява пред пробационна служба на датите, посочени от нея; да приема посещенията на пробационния служител, определен за надзора му; да уведомява предварително за смяна на жилището му и да уведомява за всяко пътуване, което превишава пет дни, както и за връщането си; по реда на ал. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Р.Р.: да посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от пробационната служба; както и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р. да полага общественополезен труд за период от 100 дни.

Пробационната мярка осъденият да се отчита пред пробационната служба на сроковете, посочени в присъдата се обхваща от пробационните мерки, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 2 и т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК на Р.Б., а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Пробационната мярка „да следва програма за социална реинтеграция“ съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл.

42б, ал. 4 от българския НК „включване в програма за обществено въздействие“.

Пробационната мярка „да полага общественополезен труд от 100“ съответства на пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл.

42б, ал. 5 от НК на Р.Б., а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“ Доколкото съобразно НК на Р.Б. тази пробационна мярка може да бъде с продължителност от 100 до 320 часа годишна за не повече от три поредни години, наложената с присъдата от р. съд пробационна мярка „да извършва общественополезен труд за период от 100 дни“, равняваща се на 800 часа, следва да бъде адаптирана с максимално допустимата продължителност от 5

266 часа годишно за период от три поредни години.

Мярката „да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от пет дни“ не съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 42б, ал. 3 от НК на Р.Б., изразяваща се в „ограничения в свободно предвижване“, която включва забрана за посещение на точно определени места, райони и заведения, за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационен служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Това е така, защото наложената пробационна мярка от р. съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на Р.Б. има характеристиките на ограничаваща и забраняваща мярка. В този смисъл адаптиране на пробационна мярка „да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от пет дни“ не следва да се допусне, тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на осъденото лице и би подменило волята на решаващия съд.

С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателната присъда на р. съд пробационни мерки осъденият да се явява пред пробационна служба на датите, посочени от нея; да приема посещенията на пробационен служител, определен за надзора му; по реда на чл. 93, ал. 2, б. „б“ от НК на Р.Р.; да посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от пробационната служба; както и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р. да полага общественополезен труд за период от 100 дни.

Прилагайки нормата на чл. 5 от ЗПИПробНадз т.е. чрез адаптирането на пробационните мерки към българското законодателство, в частност към чл. 42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението се установява, че тези мерки се обхващат от пробационните мерки предвидени съответно в чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК на Р.Б.; чл. 42а, ал. 2, т. 4, предл. втора вр. чл. 42б, ал. 4 от българския НК и чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42б, ал. 5 от НК на Р.Б.

По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 вр. чл.

14, ал. 7, т. 1 от ЗПИПробНадз, Бургаският окръжен съд 6

РЕШИ:

ПРИЗНАВА наказателна присъда - Решение № 339 от 08.11.202 3 г., влязла в законна сила на 19.12.2023 г., постановено от Съда Бъйлещ, с която българския гражданин С. Р. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** е наложено наказание две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено условно с продължителност на срока на отлагане четири години, през който срок е постановено да търпи следните посочени в присъдата пробационни мерки: