Определение № 9876 от 11.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31814/2024
- Вид
- Определение № 9876
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9876 гр. София, 11.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110131814 по описа за 2024 година намери следното:
Производството е по искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК: ****, представлявано от изп. директор Ю. Ю., със седалище и адрес на управление: гр. ... против Б. Н. Х. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ...., с която са предявени по реда на чл. 422, чл. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Установява се от ч.гр.д. № 11233/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав, че по заявление на „...“ ЕАД от ... г. е издадена Заповед № 29570 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.10.2023 г. срещу Б. Н. Х. за сумата 448,63 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ... г., сключен със „...“ ООД с ЕИК ..., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 17,57 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.01.2021 г. до 02.04.2021 г. и разноски за държавна такса в размер на 16,39 лева и юрисконсултско възнаграждение – 32,78 лева.
С исковата молба ищецът претендира вземане в размер на 347,93 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2021 г. до 30.01.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 04.06.2015 г. по ч. гр. д. № 11233/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав. За посоченото вземане в заповедното производство също е било поискано издаване на заповед за изпълнение. С влязло в сила разпореждане от 09.06.2023 г. по ч. гр. д. № 11233/2023 г. по описа на СРС, 118 състав е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за вземането за обезщетение над 69,54 лева. Впоследствие на основание чл. 250 ГПК издадената заповед за изпълнение е допълнена, като е издадена Заповед рег. № 11280/15.04.2025 г. за сумата 69,54 лева - представляваща обезщетение за забава плащането на главница в размер на 448,63 лева по договор за паричен заем №... от ... г., сключен между длъжника и ...ООД с ЕИК .... претендирано за периода от 21.07.2021 г. до 29.01.2023г от 30.01.2021 г. до 30.01.2023 г. Доколкото, макар преди извършеното допълване на заповедта, е депозиран отговор на исковата молба, с който ясно длъжникът е навел възражение срещу дължимостта на всички претендирани от кредитова вземания, вкл. за обезщетение за забава в пълния размер от 347,93 лева, то следва да се приеме, че е налице основание да се счита искът по чл. 86 ГПК, предявен по реда на чл. 422 ГПК, за допустим до размера на сумата, за която е допълнена заповедта, а именно 69,54 лева. За останалата част над сумата 69,54 лева не е налице издадена заповед, поради което и не е допустим установителен иск по реда на 1 чл. 422 ГПК. След като ищецът не поддържа и осъдителна претенция за тази част, то производството в тази част следва да се прекрати.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази направените искания, за процесуална икономия, намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и да бъде изготвен проект на доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „.....“ ЕАД, ЕИК: .... против Б. Н. Х. с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 69,54 лева до пълния предявен размер от 347,93 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2021 г. до 29.01.2023 г.
УКАЗВА н а ответника на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да подпише представения по делото отговор на исковата молба, както и да представи, в случай че поддържа искане за приобщаването им по делото, надлежно заверени преписи (с „вярно с оригинала“ и подпис) на описаните като приложение в отговора договор за кредит и приложения към него, доколкото такива не са представени, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че отговор на исковата молба, ведно с приложения към него не са подадени.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 11233/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
ДОПУСКА по искане на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършване на справки в счетоводството на ищеца и на трето неучастващо в производството лице - „...“ ООД с ЕИК..., да даде заключение по задачите, поставени от ищеца в исковата молба, раздел II и от ответника в отговора на исковата молба – т. 2, стр. последна.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро лева, като УКАЗВА на ищеца и на ответника да внесат депозит за същото в размер на 100 евро всеки в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т. Б., специалност:
Счетоводство и контрол. Да се уведоми вещото лице след постъпване на доказателства за внесения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.05.2026 г. – 10,00 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., против Б. Н. Х. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ..., с която са предявени по реда на чл. 422, чл. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 229,38 евро /448,63 лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 462004/23.10.2020 г., сключен Б. Н.
Х. и „...“ ООД с ЕИК ...., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 17,57 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.01.2021 г. до 02.04.2021 г. и сумата 69,54 лева - представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2021 г. до 29.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.10.2023 г., допълнена на основание 2 чл. 250 ГПК със Заповед рег. № 11280/15.04.2025 г. по ч. гр. д. № 11233/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Ищецът твърди, че на 17.12.2021 г. между „.“ ..ООД, ЕИК ... и „...“ ЕАД, Е...ИК:. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.08.2021 г., по силата на което вземанията на „....“ ООД срещу Б. Н. Х., произтичащи от Договор за паричен заем № ... от 23.10.2020 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
В случай, че съдът счете за ненадлежно извършеното уведомяване за извършена цесия, то моли същият да връчи на ответника приложеното към исковата молба заверено копие от уведомление за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на „...“ ООД чрез „...“ ЕАД с изх. № УПЦ-С-СТК/... от ... г.
Ищецът твърди, че на 23.10.2020 г. ответникът е сключил ..с „.“ ООД договор за паричен заем № ..., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 1000 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема. Погасителните вноски, които ответникът се задължил да изплаща на „Сити Кеш“ ООД съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на кредита и съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия било уговорено, че същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Договорено било договорната лихва по заема да бъде в размер на 103,38 лева, а общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1103,38 лева, която заемателят се задължил да върне на 23 броя равни погасителни вноски, всяка в размер на 47.97 лева, в срок до 02.04.2021 г. На основание Общите условия, действащи по време на сключване на процесния договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 347.93 лева за периода от 30.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2023 г., като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 3МДВИПОРНС.
Претендира направените разноски в хода на заповедното производство, както и такива по настоящото дело, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва да е страна по твърдяния договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание по отношение погасителните вноски, доколкото представеният от ищеца по делото като доказателства договор за кредит не съответствал на твърденията му. Оспорва да дължи претендираните от ищеца суми по договор за кредит № 462004, като твърди, че вече е платил същите. Навежда твърдения, че претендираните от ищеца вземания не са индивидуализирани. Оспорва да е обявена предсрочна изискуемост на кредита, доколкото не е доказано длъжникът да е уведомен за същата, като в тридневен срок да му бъде дадена възможност да изпълни задълженията си, съгласно ОУ на ищеца. Навежда възражение за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради противоречието му със закона и с добрите нрави. Излага твърдения, че в процесния договор липсва посочен размер на ГПР, както и общата дължима сума по същия. Поддържа, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор, за което излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
На основание чл. 154 ГПК съдът указва на страните, че в доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния кредитор „Сити Кеш“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по Договор за паричен заем № 462004/23.10.2020 г., по което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави кредита; наличието на валидна клауза за заплащане на възнаградителна лихва, която не е неравноправна по смисъла на чл.
3
143 ЗЗП, както и че същата е уговорена индивидуално с потребителя по реда на чл. 146, ал.
1 ЗЗП; условията за настъпване и обявяването на предсрочната изискуемост на договора на длъжника.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че длъжникът е изпаднал в забава и дължимия размер на мораторната лихва.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи и че вземанията са му прехвърлени въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, както и да установи фактите, на които основава наведените в отговора на исковата молба възраженията, включително да установи изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, като съдът УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за извършени плащания.
Не са налице факти и обстоятелства, които да бъдат обявени за безспорни.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d3c68c0-82a5-4a99-8fe7-95e31b0e37aa