Определение № 15242 от 22.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24265/2025
- Вид
- Определение № 15242
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15242 гр. С., 22.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110124265 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу С. Н. С..
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че за процесния период, ответникът е бил клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в: гр. С., ж.к. „Х.С.“, БЛ.., ВХ.., ЕТ.., АП..,, абонатен № .... Поддържа, че 1 съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли, съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 2052,83 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 498,12 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., сумата от 26,37 лева главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от м 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6,60 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 34356 от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61917/2024 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производство, включително възнаграждение за юрисконсулт.
След изтичане на срока по чл. 131 ГПК (до 09.10.2025 г.) ответникът е подал отговор на исковата молба с пощенско клеймо от 13.09.2025 г., с който оспорва предявените искове като частично неоснователни. Излагат се съображения, че е извършила плащания в брой за консумирана топлоенергия, с които са погасени голяма част от претендираните задължени. Твърди, че общата сума на платените суми към 18.12.2024 г. възлиза на 2552,97 лв., съобразно плащания извършени както следва - на 30.11.2022 г. – 1294,44 лв. за фактури от 07.2021 г. – 11.2021 г.; на 30.11.2022 г. – 308,53 лв. - частично плащане за периода 05.2022 г. – 09.2022 г.; на 23.01.2024 г. – 500,00 лв. частично плащане за периода 07.2022 г. – 01.2023 г. и на 18.12.2024 г. – 450,00 лв. - частично плащане за периода 08.2022 г. – 02.2024 г. Ответникът въвежда възражение за погасяване по давност за част от претенциите, като сочи, всички претенции за суми, дължими за периоди преди 18.10.2021 г., са погасени по давност. При тези твърдения за извършени плащания и изтекла погасителна давност, ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като 2 неоснователни съобразно плащанията за сумата от 2552,97 лв.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: сумата от 2052,83 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 498,12 лева - лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., сумата от 26,37 лева главница, представляваща цена за услуга за дялово разпределение за периода от м 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6,60 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 34356 от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 61917/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.
III.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По иска с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
3
IV. Обстоятелства които не се нуждаят от доказване.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на ответника, и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: наличие облигационно отношение по договор за продажба между ищеца и ответника, по силата на което последният е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
Спорно по делото е какъв е размерът на задълженията на ответника за процесния период, предвид въведеното възражение за частичното им погасяване чрез извършени плащания.
Възражението за погасяване на част от задължението по давност е въведено след изтичане на преклузивния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради което не следва да бъде разгледано от съда.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 61917/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ФДР „.........“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен номер ..., включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза, като не необходима, доколкото фактите за установяване на които е поискана СТЕ са отделени от съда като безспорни.
4
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, апри депозит в размер на 230 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС. Отговорите на поставените задачи вещото лице следва да даде при съобразяване на представените платежни документи от ответника, като посочи и как същите са осчетоводени от ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Н.Г..
УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ, че следва да направи справка в счетоводните книги и в справки за движението по сметки на „Т.С.“ ЕАД, като задължава ищеца да предостави достъп на вещото лице до посочените източници, в противен случай съдът ще прецени отказа на ищеца да съдейства на вещото лице и на съда за изясняване на фактите по делото съобразно всички доказателства по делото и на осн. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказано, че претендираните по настоящото дело суми са погасени от длъжника.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Център за спогодби и медиация към СРС и СГС или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде достъпен на електронен адрес:
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators). Медиацията е платена услуга.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2026 г., от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с 5 посочените по – горе преписи, а третото лице помагач и с препис от исковата молба.
Вещото лице да се уведоми незабавно за поставените им задачи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6