Определение № 95 от 01.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. София, 31.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20241000600107 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

С протоколно определение от 17.01.2024 г. на СГС-НО, 23 състав, постановено по НОХД № 6834/2023 г. по описа на същия съд, е оставено без уважение искането на защитата /на подсъдимия Н. К. Н./ за прекратяване на съдебното производство /поради допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия/.

Срещу така постановеното на основание чл. 248 ал.1 т.3 от НПК определение е постъпила въззивна частна жалба от адвокат П. К. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия Н. К. Н., с оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Развиват се доводи, че съобразно диспозитивът на обвинителния акт подсъдимият е предаден на съд за деяние по чл. 304а пр.3 вр. чл. 304 ал.1 от НК и че подкупът е даден на две длъжностни лица, но че в обстоятелствената част на ОА не се съдържат обаче каквито и да било факти, които да са съотнесени към длъжностното лице А.

Г.. В тази връзка се твърди, че изложеното в обстоятелствената част на ОА поактивно поведение на св. М. не води до извода, че съобразно обвинителната теза инкриминираното деяние е насочено само спрямо св. М..Заявява се, че формалното посочване на двете длъжностни лица в диспозитива на ОА, 1 липсата на конкретизация в обстоятелствената част съобразно обвинението и непосочването на онези фактически действия, насочени спрямо всяко едно от длъжностните лица, както и на действията на последните, обвързани с действията им по служба, регламентирани в ЗМВР, нарушава правото на защита на подсъдимия Н. и правят обвинението неясно. Като правилна се определя констатацията на първоинстанционния съд, че е описано по-активно поведение на св. М., но същевременно се отправя упрек към този съд, че не е отчел обстоятелството, че и двата броя фиша са съставени от св. М., а не от св. Г. и че това от своя страна е пряко свързано с действията по служба, към които, съобразно обвинителната теза, се твърди, че е насочено изпълнителното деяние. С оглед гореизложеното подалият жалбата защитник моли да бъде прието, че е допуснато ограничаване на правото на защита на подсъдимия Н., което се явява отстранимо съществено процесуално нарушение. По тези съображения защитникът моли да бъде отменено атакуваното определение на СГС и въззивният съд да се произнесе с акт, с който да се уважат направените възражения, да се прекрати съдебното производство и да се върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Апелативен съд-София, след като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на атакуваното определение, намери следното:

Заявената от защитника на обвиненото лице претенция при обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание по чл. 248 ал.1 от НПК, е за допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Н. Н. и изразяващо се в опороченост /непълнота и неяснота/ на съдържанието на обвинителния акт в частта му относно насочеността на инкриминираното деяние спрямо свидетеля А. Г., а именно - липсата на конкретизация в обстоятелствената част и непосочването на фактическите действия на подсъдимия, насочени спрямо всяко едно от длъжностните лица, както и относно действията на последните, обвързани с действията им по служба, регламентирани в ЗМВР. Претендира се, че по този начин е нарушено правото на защита на подсъдимия по фактите.

Според настоящия въззивен състав

2 относно повдигнатото с обвинителния акт обвинение срещу Н. К. Н. в обстоятелствената част на обвинителния акт са описан необходимия и достатъчен минимум от факти, определящи претендираното изпълнително деяние на инкриминираното престъпление активен подкуп с предложена правна квалификация по чл. 304а пр.3 вр. чл. 304 ал.1 от НК - „даде дар на длъжностно лице, за да...", както и самия механизъм на извършване на твърдяната престъпна проява.

В тази връзка неоснователно се явява оплакването в частната жалба, че в обстоятелствената част на ОА не се съдържат каквито и да било факти, които да са съотнесени към длъжностното лице А. Г. и които да определят насочеността на инкриминираното деяние и спрямо свидетеля А. Г., в какъвто смисъл е формулираното обвинение в заключителната част /диспозитива/ на обвинителния акт. Както правилно е отбелязал СГС, обвинителната теза, че инкриминираното деяние е било насочени и спрямо двамата полицейски служители, а не само спрямо единия от тях /св. М./, ясно е изразена и обективирана с описанието на конкретното действие на подсъдимия по предоставянето на банкнотата от 20 лева във фактическата власт на длъжностните лица /чрез поставянето й върху стелката на служебния автомобил/, съпроводено от изявлението му – „Да се почерпите.“, адресирано към тях В случая използваното от субекта на деянието множествено число на глагола „почерпя“ ясно и недвусмислено сочи, че изявлението е отправено и към двамата свидетели – Н. М. и А. Г., а не само към първия от тях.

На практика с описаното в ОА поведение на подсъдимия /по предоставянето на банкнотата във фактическата власт на полицейските органи и по отправянето към тях на изявлението „Да се почерпите.“/ е обоснована обвинителната теза, че в случая субектът на активния подкуп мълчаливо иска от длъжностните лица, към които се обръща вербално с думите „да се почерпите“, да извършат конкретно бездействие по служба – да не му съставят фиш във връзка и по повод установени от тях административни нарушения, осъществени от него /подсъдимия/. Т.е., описаните факти ясно сочат, че дарът се дава на длъжностните лица, за да бездействат те по служба и че непосредствената цел на дееца на активния подкуп е да въздейства/да мотивира чрез облагодетелстване длъжностните лица, така че те да преустановят безкористното изпълнение на службата си. С оглед на това неоснователно е и оплакването за липсата на конкретизация в обстоятелствената част на ОА и за непосочването на конкретните действия по 3 служба на длъжностните лица, обвързани с правомощията им по ЗМВР, заради неизпълнението на които е била дадена банкнотата от 20 лева.

Отделно от това следва да бъде добавено, че доколкото наказателноправната квалификация на активния подкуп не се влияе и не се предопределя нито от волята, нито от поведението на адресата на дара/облагата, а е в зависимост единствено и само от осъщественото поведение на дееца, то в случая без значение се явява обстоятелството какви конкретни действия по служба, обвързани с правомощията им по ЗМВР, са извършили длъжностните лица спрямо дееца /в този смисъл са изложените съображения по втория въпрос в ТР № 1 от 12.03.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСНК на ВКС/.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че съдържанието на обвинителния акт в необходимата фактическа пълнота и яснота е очертало изпълнителската дейност на подсъдимия спрямо двете длъжностни лица, както и непосредствената му цел да въздейства/да мотивира чрез облагодетелстване същите, така че те да преустановят безкористното изпълнение на службата си и в частност на конкретно посочените действия по служба, за които са имали правомощието да извършат.

С оглед на това правилен и законосъобразен се явява решаващият извод на градския съд за процесуалната годност на обвинителния акт /поради липсата на претендираните от защитата на подсъдимия неясноти и непълноти/, който откъм съдържание напълно отговаря на законовите изисквания, и че поради това не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване и нарушаване на процесуалните права на подсъдимия Н. Н. и в частност на правото му да научи за какво престъпление /като фактическа рамка и правна конструкция/ е привлечени в това качество.

По тези съображения обжалваното определение на СГС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което Апелативен съдСофия ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.01.2024 г. на СГС-НО, 23 състав, постановено по НОХД № 6834/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на защитата /на подсъдимия Н. К. Н./ 4 за прекратяване на съдебното производство /поради допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5