Решение № 105 от 18.11.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. *****, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243130200314 по описа за 2024 година Производството по ВАНД№314/2024 г. по описа на РС-***** е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Н. И.

Ф. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №24-0324000335/17.07.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.*****, РУ *****, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за липса в случая на осъществен състав на посоченото в НП нарушение от обективна и субективна страна и незаконосъобразно ангажиране на административно-наказателна отговорност, както и допуснати в хода на проведеното производство от АНО съществени процесуални нарушения. Възоснова на изложени в подкрепа на горното аргументи се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд НП.

В съдебни заседания жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата доводи.

Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-*****.

Съдът, като обсъди представените от АНО материали и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2024 г. св. Ж. и колегата му К.К. – служители при РУ *****, около 16,30 ч. в гр.*****, по път *****, в близост до ******, извършили проверка на лек автомобил „БМВ 320 И“, който бил без поставени на него 1 регистрационни табели, управляван от жалбоподателя Н. Ф.. При същата, било установено, че процесният автомобил е с номер на рама ********, собственост на Т.Ф.А., като МПС-то било с валидна регистрация според направена чрез ОДЧ при РУ-***** справка в информационната система на МВР и спряно от движение от 23.01.2014 г. Предвид констатираното управление на МПС без регистрационни табели, бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП от Ф., като възоснова на същия, на 17.07.2024 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП санкция „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП. На водача на автомобила на 27.05.2024 г. бил съставен и АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

Видно от изисканите от съда и приложени по делото справки свързани с регистрацията и собствеността на процесния автомобил, същият е регистриран на 03.02.2010 г, с вписан собственик Т.Ф.А., като на 23.01.2014 г.

СРМПС е отнето/иззето поради спиране на превозното средство поради техническа неизправност на 02.12.2013 г. на осн.чл.171, т.2 а от ЗДвП.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания св.Ж. касателно основаните относими към предмета на делото факти и обстоятелства са безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на този свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Безспорно началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на АУАН, с който се предявява административно обвинение срещу наказания субект. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него. Във всички случаи обаче, за да породи правно значение този документ следва да носи подписа на своя издател, в случая актосъставителя.

В случая от доказателствата по делото се установява, че по административно наказателната преписка е приложен съставен АУАН №1214856/заверено копие на оригинал/, съдържащ подпис на актосъставитея, респ.свидетел и нарушител, като с въззивната жалба, от жалбоподателя е 2 представен и препис от същия /заверено копие/на който липсва подпис на съставителя. От това следва извод, че при връчването на акта /който се издава в три еднообразни екземпляра/ представеният на вписания като нарушител – жалбоподателя Ф., не е бил подписан от актосъставителя, респ.че подписът на съставителя е положен на по-късен етап.

След като АУАН се съставя от длъжностно лице, компетентно да установи административното нарушение и с това действие се образува и административно наказателното производство, то се налага извода, че АУАН в тази му част е официален документ, който поставя началото на административно наказателното преследване, като същият се предявява, чрез връчване на препис от него на нарушителя. Без подписа на длъжностното лице, посочено като актосъставител, не може да се приеме, че е съставен е официален документ, с който по изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административно наказателното производство. Неподписан от актосъставителя АУАН не е годен да породи целените с него последици и не изпълнява отредените му от закона функции - установителна, обвинителна, доказателствена и сезираща. В законодателството ни е залегнал принципа, че наказателно преследване започва винаги с документ, съставен от компетентен орган, който удостоверява извършването на процесуалното действие по образуване на съответното производство, поради което за АУАН не е възможно и по-късното му подписване, с което би се променила и датата на съставяне на документа.

В този смисъл и доколкото в случая връчения на жалбоподателя АУАН не съдържа подпис на актосъставителя съгласно императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН то и е налице осъществено нарушение, съществено по своя характер, което не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса.

Предвид това съдът намира, че в случая е ограничена възможността за реализиране защитата на лицето, посочено за нарушител, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения/по чл. 44 от ЗАНН/, свързани с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство. Само по себе си това нарушение е достатъчно, за да се приеме, че НП е незаконосъобразно издадено и е формална предпоставка за отмяна на процесното НП в тази част, защото опорочава производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Въпреки това съдът намира за нужно да посочи и че намира за неправилно ангажирана възоснова на изложените в НП и АУАНН факти и установеното в настоящото производство, отговорността на нарушителя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, поради следното:

Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 6, т. 18а от ЗДвП.

"Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Идентичен е текстът и на § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Съгласно чл.

140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните 3 пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В разглеждания случай не може да се приеме, че процесното МПС е било регистрирано съобразно посочените законови изисквания, тъй като се установи, че същото е спряно от 23.01.2014 г. от движение, като в този смисъл и следва да бъде прието, че по отношение на същото е налице забрана да участва в пътното движение, респ. управлението му на практика се явява такова на нерегистрирано МПС по смисъла на закона.

Поради изложените доводи, съдът счита, че процесният за настоящото производство санкционен акт - Наказателно постановление №24-0324000335/17.07.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.*****, РУ *****, като незаконосъобразно, следва да се отмени.

По делото са претендирани разноски единствено от страна на въззивника. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, по отношение на които е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което следва да бъде разгледано от съда. При преценка на обстоятелството, че делото е разгледано в две съдебни заседания, с оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото, съобразявайки липсата на негова фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението на въззиваемата страна е основателно и уговореното и платено от въззивника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400,00 лева, явяващ се минималния такъв и в който размер следва да бъде присъдено на въззивника, изчислено съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0324-000335/17.07.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.*****, РУ *****, с което на Н. И.

Ф. с ЕГН ********** за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-*****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Ф. с ЕГН ********** сумата от 400, 00 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

4

Административен съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 5