Решение № 117 от 07.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Варна , 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20203100901114 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от МАРК 2 ЕООД, ЕИК 119665634, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул."България" № 51Б, ет. 4, против „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 11600,90лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. Август 2017г., за която е издадено дебитно известие №110/01.10.17г. към Фактура №109/12.09.17г., както и сумата от 3235,38лв, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.18г. до 01.10.20г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.10.20г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 183220,83лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Септември 2017г., за която е издадена фактура №111/01.10.17г., както и сумата от 51098,16лв, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.18г. до 01.10.20г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.10.20г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване №ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009, сключен на 27.07.09г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Твърди, че ищецът е сключил Договор 1 за изкупуване на електрическа енергия №177/30.08.2011г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г. Твърди, че въведена с Решение № Ц018/20.06.2011г. преференциална цена за изкупуване на ел.енергия се прилагала трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно специфично производство 1907 kWh при цена 191лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. / т.2.7/ и 2139 kWh при цена 173,06лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч. /т.2.8/.

Сочи, че през м.Август 2017г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 57,214 мWh , произведена след достигане на границата от 1907 kWh НСП, за което издал фактура №109/12.09.17г. на стойност 1512,55лв с ДДС. Тъй като през Септември 2017г. ВЕЦ е достигнала прага от 2139 kWh НСП, било издадено дебитно известие №110/01.10.17г. към фактурата на стойност 11600,90лв, с което е коригирана продажната цена за ел.енергия в размер на 57,214 мWh до размера на преференц.цена, дължима по т.2.7 от Решение СП-1.

Сочи, че през м.Септември 2017г. е произвел и доставил ел.енергия в размер на 870,786 мWh, произведена след достигане на границата от 2139 kWh НСП, за което издал фактура №111/01.10.17г. на стойност 199584,16лв с ДДС, като продажната цена била приложимата преференц.цена по т.2.7 от Решение СП-1. Излага, че ответникът е заплатил само част от дължимата сума по фактура №111, като неизплатения остатък възлизал на 183220,83лв.

Счита, че ако ВяЕЦ достигне 2250 ефективни годишни часове работа, то произведената ел.енергия над 2250 ефективни годишни часове работа следвало да се изкупува по т.8 от Решение Ц-18, а ако не достигне - по цена на излишък на балансиращ пазар. Излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8 с Решение по адм.д.

№14112/18г. на ВАС, с обрато действие били заличени установеното НСПЕ, поради което и не съществувало НСПЕ, което да ограничава изкупуването на ел.енергия по преференциални цени, а единствения приложим критерий за определяне на цената бил този дали централата работи до или над 2250 ефективни годишни часа. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата. Твърди, че срокът за заплащане е изтекъл като към момента незаплатената сума възлизала на 11600,90лв за м.08.17г., съотв. 183220,83лв за м.09.17г. Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществували договорни или законод.причини да прилагал друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.

Излага се, че ответната страна била в забава и дължала обезщетение за това в горепосочените размери. С допълнителната искова молба оспорва възраженията в отговора, като твърди, че Решение СП-1/15.10.20г. било предмет на административно обжалване. В евентуалност прави искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол на това решение, считайки го за нищожно и незаконосъобразно, тъй като КЕВР нямала 2 компетентност да постанови акт с обратно действие.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, Е И К 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258 , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия. Счита, че не дължи заплащане на процесните суми, тъй като те не били съобразени с императивни правни норми, Решение СП-1/31.07.15г. и индивидуалните договорености между страните. Счита, че прагът, след който не се дължи преференц.цена за произведената енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория.

Оспорва твърдението за отпадане с обратна сила на установеното НСП, тъй като отмяната на акта, с който се установявал възникналия факт имало като резултат възобновяване на задължението на адм.орган да извърши отново установяване на същия факт по предвидения от закона ред, което било сторено от КЕВР с Решение СП-1/15.10.20г. Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. В допълнителният отговор оспорва твърденията в допълн.искова молба, като поддържа, че достигането на НСП съставлява прага, до който се дължи преференц.цена.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.Триадица №8, изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване №ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009, сключен на 27.07.09г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД.

Не се спори още, че по силата на Договор за изкупуване на ел.енергия, сключен между страните по делото, ответникът се е задължил да изкупува произведената от ищеца електрическа енергия за срок от 12г. В чл.16, ал.3 от договора е определена цената, по която ще се продава ел.енергия, определена с Решение №Ц-18/20.06.11г. а именно – 191лв/ мWh, като в ал.4 е посочено, че при достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове за следващите такива цената е 173,06лв/Мвч.

За безспорен между страните е приет и факта, че до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференц.цена по т.7 от Решение №Ц-18/20.06.11г. на КЕВР.

3

По делото няма спор, че ответникът е заплатил на ищеца произведеното през м.08.17г. количество ел.енергия в размер на 57,214 мWh и произведеното през м.09.17г. количество ел.енергия в размер на 870,786мWh по цена за излишък на балансирания пазар.

Представени са по делото фактура №109/12.09.2017г. за ел.енергия за м.08.17г. за 57,214 мWh на стойност 1512,55лв и дебитно известие към нея №110/01.10.17г. за 57,214 мWh на стойност 11600,90лв., както и фактура №111/01.10.17г. за ел.енергия за м.09.17г. за 870,786мWh на стойност 199584,16лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: чл.86 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, която е присъединена към електроразпр.мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по преференциални цени, които се определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.

Между страните няма спор, че по отношение на конкретното правоотношение за спорния период относими се явяват преференциалните цени, предмет на Решение Ц18/20.06.11г.

Съгласно действащият към момента на сключване на процесния договор Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм/, произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува по преференциални цени, формирани от 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). С новия Закон за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011г./, §7 от ПЗР е предвидено съхранение на отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.14г., на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкр.производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, 4 по която общ.доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и електроразпред.дружества. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.

Посочената разпоредба на общо основание намира приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което те са определени. С оглед на това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18/20.06.11г., а именно: т. 2.7. – 1907 kWh, при определената цена – 191лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т. 2.8. – 2139 kWh, при определената цена 173,06лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи работещи над 2250 часа. По делото не е налице спор, че с влязло в сила Решение №3312/04.03.20г. по адм.д.№14112/18г. на ВАС е оставено в сила решение № 5483/26.09.18г. по адм.д.№ 8493/15г. на АС София-град в частта му, в която е отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.2.7 и т.2.8, раздел втори, за определяне на нетно специфично производство на електрическа енергия.