Присъда № 5 от 25.03.2025, Районен съд - Дулово

МОТИВИ

Към Присъда № 5/25.03.2025 г. по НОХД 223/2024 г. по описа на РС - Дулово,

Подсъдимият Т.Т.В., ЕГН **********, от ********************, е признат за НЕВИНОВЕН в това, че

1. на **** г. в *** противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „***”, рег. № ** на стойност 1 210.00 лева от владението на собственика Т.В.А. от ***, без негово съгласие и с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.346, ал. 2, т. 2, предл. „първо“, вр. ал.1 от НК.

2. На **** г. от ***, **** управлявал МПС - лек автомобил марка „***”, модел ***, рег. № ** без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР - Шумен, РУ-**, влязло в сила на *** г., като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Пострадалият Т.В.А. не е предявил граждански иск. Не се е конституирал като частен обвинител.

Прокурорът намира, че в хода на разследване и в хода на съдебното следствие безспорно бяха доказани извършените от страна на подсъдимия престъпления за които е предаден на съд.

Подс. Т.Т.В. се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен защитник, който пледира съдът да постанови оправдателна присъда, с която да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено следното:

На **** г. в ***, *****, подс. Т.Т.В. предприема действия, довели до настоящото обвинение. Около *** ч. неговият баща – св. Т.В.А. (на ***) – паркирал личния си лек автомобил „*** ***, с рег. № ****, пред дома им на ул. „*** Св. Т.А. прибрал основния контактен ключ в джоба си и заедно със св. Д.С.К. влезли в двора, за да извършат измервания на задна врата на имота. Автомобилът останал отключен пред къщата. В същото време в близост до имота пристигнал подсъдимият Т. заедно със свой познат – св. Г.К.Р.

Двамата току-що били напуснали търговски обект (заведение) в селото, собственост на св.

С.Р. където в продължение на около три часа консумирали бира. Подс. Т. бил с личен автомобилен транспорт и поел ангажимент да откара св. Г.Р. до дома му в ***, като предварително възнамерявал да минат през ***, за да вземат личния багаж на св. Р..

Според обвинителната теза, за да изпълни това намерение, подс. Т. решил да използва чуждото моторно превозно средство – споменатия лек автомобил „*** ***, собственост на баща му, без знанието и съгласието на последния. В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият се възползвал от факта, че автомобилът е отключен, по неустановен начин 1 запалил двигателя и потеглил към ***, като в автомобила пътувал и св. Г.Р.. Няколко минути по-късно св. Т.А. и св. Д.К. приключили с измерванията и излезли от имота – тогава установили, че колата липсва от мястото, където е била паркирана. Св. Т.А. първоначално изпаднал в паника, тъй като ключът на автомобила бил у него и предположил, че колата е открадната, поради което веднага сигнализирал органите на МВР на тел. 112 около ** ч., съобщавайки за противозаконно отнемане на МПС. В рамките на организираните незабавно издирвателни мероприятия служители на РУ-Дулово – св. И.Г.Г. и св. С.Т. – се позиционирали на входно-изходната пътна артерия на *** по посока ***. Около *** ч. полицейският екип забелязал издирвания автомобил „***“, движещ се в ***. Служителите подали светлинен и звуков сигнал за спиране, на който водачът на автомобила се подчинил, отбивайки и спирайки пред дом ** на ул. *** в ***. При последвалата проверка се установило, че водач на автомобила е подс. Т.Т.В., а на мястото до него се намирал св. Г.Р..

Полицейските служители забелязали, че подсъдимият е във видимо нетрезво състояние – състояние, потвърдено и от колебливото му поведение при проверката. Подс. Т. не представил свидетелство за управление на МПС, като заявил, че не притежава такова. На място служителите на реда направили опит да изпробват водача за употреба на алкохол с техническо средство (дрегер), но подсъдимият отказал проверката. Поради това и съобразно разпоредбите на Закона за движението по пътищата, той бил задържан и отведен в Районно управление – Дулово. В приемната на полицейското управление на подс. Т. била извършена проба за употреба на наркотични вещества, която се оказала отрицателна. По отношение на алкохолната интоксикация обаче подсъдимият отказал и даването на кръвна проба за химически анализ.

В хода на досъдебното производство са събрани доказателства относно правния статус и предходните провинения на подсъдимия. От справката за съдимост е видно, че Т.Т.В. никога не е придобивал правоспособност като водач на моторно превозно средство (няма издавано свидетелство за управление). Въпреки това през годините той има многобройни нарушения и няколко осъждания, всички за транспортни престъпления – включително за управление на МПС в нетрезво състояние (чл.343б НК) и за управление без книжка след наказание (чл.343в НК). Последното му осъждане към инкриминираната дата е по присъда №*** г. по НОХД №*** г. на РС – Нови Пазар (влязла в сила на *** г.) за престъпление по чл.343б, ал.1 НК – наложено е наказание „лишаване от свобода“ за 1 година и 4 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 НК, както и глоба в размер на 500 лв. Подсъдимият е бил в изпитателен срок към датата на процесния инцидент.

Видно от доказателствата, бащата (св. Т.А.) е бил запознат с предишните нарушения на сина си и с категоричност не е разрешавал на подсъдимия да управлява личния му автомобил – опасявал се е от безразсъдното му поведение на пътя.

Конкретно по обвинението по чл.343в, ал.2 НК, срещу подс. Т. е представено Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника на РУ – ** при ОДМВР – Шумен, с което той е бил санкциониран по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление. Посоченото наказателно постановление е било връчено на *** г. и е влязло в законна сила на *** г., т. е. по-малко от година преди инкриминираната дата.

Тези обстоятелства формално изпълняват изискванията на чл.343в, ал.2 НК (за управление без книжка в едногодишен срок от наказване по административен ред за същото).

В хода на делото обаче възникна съмнение относно редовността на връчване на въпросното наказателно постановление на подсъдимия, което е от значение за субективната страна на деянието (вж. по-долу, т.4.2 и т.5). По искане на защитата бе назначена съдебнографологична експертиза, която да изследва подписа и отбелязаната дата на получаване върху екземпляра на НП. Заключението на тази експертиза категорично установи, че положените в графата “Подпис” подпис и текст “*** г.” не са изпълнени от лицето Т.Т.В.. С други думи, подсъдимият лично не е подписал и датирал получаването на наказателното 2 постановление. Разпитан в съдебно заседание, полицейският служител св. М.РТ. – който формално е вписан като връчител на НП – потвърди, че почеркът на датата прилича на неговия, а подписът за получател не е изпълнен от него (т. е. нито от подсъдимия, нито от връчителя). Св. Т. заяви, че практиката му при връчване на НП по ЗДвП изисква отбелязване кога и на кого е връчен актът; в случая той не е отбелязал връчване на друго лице (роднина), което го навежда на мисълта, че е връчил лично на нарушителя. Същевременно свидетелят допусна, че ако подсъдимият не е бил в страната към онзи момент, НП не би следвало да се счита връчено, а би било върнато като неспазена процедура. Подсъдимият от своя страна твърди, че не е получавал лично въпросното наказателно постановление, тъй като през месец ***. се е намирал извън страната (работел е в ***). Той подкрепя това свое твърдение с доказателства за пътуването си в чужбина през съответния период и заявява, че найвероятно негов баща или друг близък е приел вместо него писмото с НП. Тези факти пораждат съмнение дали подсъдимият е бил надлежно уведомен за административното си наказание от ** г., което на свой ред влияе върху намерението (умисъла) при осъществяване на последващото деяние по чл.343в НК (виж анализа в т.4.2 и т.5 по-долу).

След като автомобилът на св. Т.А. бил открит и случаят изяснен, пострадалият баща се отказал от претенции. В досъдебното производство св. А. първоначално имал процесуален статут на пострадал (частен тъжител), но още на подготвителното съдебно заседание заявил, че няма да предявява граждански иск и няма да се конституира като частен обвинител. По този начин делото продължава само по реда на публичното наказателно обвинение от страна на прокуратурата.

В обобщение, обвинението срещу Т.Т.В. (формулирано с постановление за привличане и с обвинителен акт) е за това, че: (1) на **** г. в *** противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „*** *** с рег. № *** на стойност 1210 лв., от владението на собственика му св. Т.А., без негово съгласие и с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл.346, ал.2, т.2, предл. първо, вр. ал.1 от НК; и (2) на същата дата, при придвижването от *** до ***, управлявал МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без книжка (с горепосоченото НП влязло в сила на *** г.) – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

След проведено съдебно следствие съдът не намери обвинението за доказано по несъмнен начин, с оглед на което постанови оправдателна присъда. Подробните съображения за този извод са изложени по-долу.

Показанията на свидетелите и експертите, събрани по делото, са анализирани в следващите раздели. Описаната по-горе фактическа обстановка отразява хронологията на събитията, така както се установява от доказателствата, които съдът кредитира.

Съдът оцени критично и поотделно показанията на всеки разпитан свидетел, като ги съпостави помежду им и с писмените доказателства по делото, в съответствие с изискванията на чл. 303 от НПК. В процеса на оценка съдът взе предвид близката родствена връзка или заинтересованост на някои свидетели, както и тяхната вътрешна последователност или противоречивост. Тежестта на всяко свидетелско показание бе преценена с оглед обективната му подкрепеност от други доказателства.

•

Св. Т.В.А. (пострадал, баща на подсъдимия) – Неговите показания са сред найсъществените за делото, тъй като той е пряк очевидец на изходната ситуация (оставянето на автомобила, изчезването му и подаването на сигнала) и едновременно с това е лице, от чието съгласие зависело законното ползване на МПС. В досъдебната фаза св. А. дава подробни показания, от които следва, че не е предоставял своето съгласие на сина си да вземе автомобила на инкриминираната дата – напротив, бил е убеден, че колата е противозаконно отнета (от непознат извършител), поради което и реагирал, като уведомил 3 своевременно полицията. Тези първоначални обяснения на свидетеля напълно кореспондират с обективната обстановка: автомобилът е бил намерен далеч от дома, управляван от подсъдимия, който няма книжка, като бащата не е знаел къде е автомобилът и се е притеснил. На съдебното заседание обаче (след повече от година от инцидента) св. Т.А. коренно променя своята версия. В открито съдебно заседание той заявява, че сам е позволил на сина си да вземе колата, дори твърди, че чул как Т. му извикал от двора или от мястото при овцете с думите „Татко, ще взема колата“ – и че той отговорил „Вземи я“. Свидетелят изтъква пред съда, че подсъдимият му е син, че “няма кой друг да се грижи за мен” и че никога не би искал да го обвинява в нещо лошо. Заявява, че “ако каже, че колата му трябва, трябва да му я дам”, както и че впоследствие бил забравил, че уж е разрешил на сина да вземе колата – затова подал сигнал по погрешка, но след време “се сетил” за даденото разрешение. Св. А. допълва още, че пазел резервен ключ от автомобила вкъщи, откъдето Т. го бил взел, тъй като той самият бил зает в обора с овцете. Тези твърдения явно целят да внесат съмнение дали деянието на подсъдимия изобщо е било “противозаконно”, т. е. без съгласие на собственика. Съдът подложи на особено внимателен анализ свидетелските показания на св. А., поради тяхната явна противоречивост във времето. В крайна сметка съдът не кредитира със доверие показанията на св. Т.А., дадени в съдебно заседание. Налице са признаци, че възрастният свидетел е тенденциозно неверен в опита си да защити сина си: това личи от декларативните му изявления (“никога не мога да говоря против него”), които поставят лоялността му към подсъдимия над обективната истина. Същевременно, обясненията му в съдебно заседание противоречат на други доказателства – напр. твърдението му, че подсъдимият имал шофьорска книжка, е опровергано от официалната справка (подсъдимият е неправоспособен) и от признанието на самия подсъдим, че няма такава; твърдението, че доброволно разрешил на Т. да вземе автомобила, се опровергава от непосредствените реакции на свидетеля веднага след събитията (тревогата и обаждането в полицията) и от свидетелството на неутралния очевидец Д.К., че по време на изчезването на колата никой от двамата (баща и син) не е разговарял или договарял ползването на автомобила. Съдът счита, че първоначалните показания на св. А. (дадени пред разследващ полицай в деня на инцидента) отразяват много по-достоверно действителната обстановка – те са спонтанни, непосредствени и потвърдени от обективните находки. Обратното – ревизираният разказ на свидетеля пред съда – е повлиян от семейната привързаност и целенасочено снижава вината на подсъдимия. Този свидетел очевидно е заинтересован от изхода на делото в полза на сина си; предвид преклонната му възраст и явните здравословни оплаквания (за отслабена памет, слух и зрение), съдът приема, че способността му да възпроизведе надеждно фактите е била допълнително затруднена. Ето защо показанията на св. Т.А., доколкото оневиняват подсъдимия (твърдейки наличие на съгласие), не се възприемат от съда като достоверни. В останалата им част – относно несъществените обстоятелства (напр. че автомобилът е негов и че обикновено държи резервен ключ вкъщи) – думите на свидетеля не се отричат, но тези факти сами по себе си не променят правната оценка.