Решение № 684 от 28.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Плевен, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430202016 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на П. Я. Я., с ЕГН: ********** от ***** ***** ******* **** против наказателно постановление № 23-0938-001827 от 07.06.2023 г. на ******** Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175А, ал. 1, предл. 3, от ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложил на П. Я. Я., глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, заизвършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна 1 проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 23-0938-001827 от 07.06.2023 г. е издадено от ******** Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 779388 от 24.05.2023 г., от който е видно, че:

На 24.05.2023 г. в 11:25 часа в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ до номер 4, с посока на движение към улица „Димитър Константинов управлява лек автомобил „Мерцедес Е 500“, с рег. № ********* /негова собственост/, като не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на хора и товари, като при суха настилка и слънчево време умишлено подава рязко газ на автомобила, като принуждава задвижващите колела на задния мост на автомобила да загубят сцепление с асфалта и започва да занася задната част в ляво и дясно, като навлиза от лява в дясна и от дясна в лява пътна лента, като с действията си извършва така наречения дрифт. Водачът не представя контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН.

-Нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП;

-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП.

Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. на

Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни.

Свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служител – Л. Н. Л. -актосъставител, гражданин на гр. Плевен -И. В. М.

/свидетел по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/ и полицейски служител - К. К. С. / свидетел по отказа жалбоподателят да 2 подпише съставения му АУАН/, дадени в хода на съдебното дирене, са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът не констатира противоречие между показанията на ангажираните от наказващия орган трима свидетели, а напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват, досежно изложената фактология, предшестваща и последваща констатирането на процесното нарушение и поведението на жалбоподателя като водач на процесното МПС.

Свидетелите Л. Н. Л. и И. В. М. като очевидци на деянието, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, както и относно изпълнената административна процедура по съставяне на АУАН към която са относими и показанията на свидетеля К. К. С..

В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка.

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на атакуваното Н П от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.

Актът и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, съгласно чл.37, ал.1 б.”б” от ЗАНН, вр.чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 вр.с ал.1, б.”а” от ЗАНН.

Материалната компетентност съгласно цитирания чл.189 ал.1 и ал.12 3 от ЗДвП съответно на актосъставителя – Л. Н. Л. – на длъжност „** ***********“ към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен и на издалия атакуваното НП – Д.П. - ******** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Плевен, в случая произтича от приобщената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2023г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на жалбоподателя.

Както в АУАН, така и в НП нарушенията е описани пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които са извършени, посочени са датата и мястото на извършване на нарушенията, посочени са нарушените норми.

Налице е единство между фактическото обвинение и приложените санкционни разпоредби за административните деяния, които са формулирано ясно и недвусмислено, поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, а и в съдебно заседание не се ангажираха доказателства, оборващи възприетата от актосъставителя и административнонаказващият орган фактическа обстановка, даващи основания да се заключи, че действителната такава е различна от описаната в АУАН и в НП.

По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с депозиране на жалба до настоящата съдебна инстанция.

Посочени са прецизно, надлежно и ясно както от актосъставителя в АУАН, така и от административно-наказващият орган в НПто нарушените материално правни норми на чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и наложените на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и чл. 182, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвПс НП кумулативни наказания за процесните административни нарушения, и са индивидуализирани по вид и размер.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя направени в 4 жалбата, а и същият не се явява в съдебно заседание и не ангажира абсолютно никакви доказателства, в подкрепа на изложеното в нея.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на §6 т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул. ”Иван Вазов” в гр.Плевен е отворена за обществено ползване.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л. Н. Л. и А. Х. Х. като очевидци, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят П. Я. Я. на 24.05.2023 г. в 11:25 часа в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ до номер 4, с посока на движение към улица „Димитър Константинов управлява лек автомобил „Мерцедес Е 500“, с рег. № ********* /негова собственост/, като не използва пътя по предназначение, а именно за превоз на хора и товари, като при суха настилка и слънчево време умишлено подава рязко газ на автомобила, като принуждава задвижващите колела на задния мост на автомобила да загубят сцепление с асфалта и започва да занася задната част в ляво и дясно, като навлиза от лява в дясна и от дясна в лява пътна лента, като с действията си извършва така наречения дрифт. Водачът не представя контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН.

5

От изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за извършване на описаните демонстративни маневри.

В тази връзка съдът намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от разпита на свидетелите Л. Н. Л. и А. Х. Х., които по време на извършване на нарушението са се намирали в гр. Плевен, на ул. „Иван Вазов“ до № 4 и пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна маневри.

Нарушението не е било оспорено първоначално от страна на жалбоподателя, доколкото видно от материалите по делото същият не е отразил този факт в АУАН-а.

Съставеният на жалбоподателя АУАН е съставен редовно, съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН, поради което същият съставлява годно писмено доказателство, ползващо се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция.

За съда, с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на свидетелите Л. Н. Л. и А. Х. Х. – очевидци, които се преценят за последователни, обстоятелствени и неопровергани от останалите доказателства, АУАН, както и показанията на свидетеля при отказа жалбоподателят да подпише АУАН – К. К. С., извършените нарушения от страна на жалбоподателя са категорично и безспорно доказани.

Неоснователен е според съда доводът на жалбоподателя в жалбата за недоказаност от страна на наказващият орган на вмененото за извършено него административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДВП. Свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля очевидец на нарушението по акта сочат нееднократно умишлени действия от страна на жалбоподателя, изразяващо се във форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител, при което задната част на колата се занася в ляво и в дясно, като навлиза от лява в дясна и от дясна в лява пътна лента, като тези действия от страна на жалбоподателя се установи, че не са били еднократни.

6

Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение на една от централните улици в гр. Плевен застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.