Решение № 9546 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9546 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110170481 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника М. Л. В., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в *****************************, с присъединен абонатен № ******, съществуването на вземания за следните суми: сумата от 9962,68 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1565,98 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата в размер на 33,82 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,42 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50676/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът *************************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот*************************************************, с присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна 1 енергия от ********************* на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ************* съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Депозираното възражение от М. Л. В. по чл. 414 ГПК по ч. гр. д. № 50676 /2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, е бланкетно, като не са наведени конкретни възражения за недължимост на процесните суми.

В хода на процеса, ответникът е починал /на 16.07.2024 г./, поради което на негово място са конституирани на осн. чл. 227 ГПК наследниците му: П. К.

В. и К. М. В., при квота от ½ всеки от тях с молба от 06.01.2025 г. В срока по чл. 131 ГПК, оспорват иска като неоснователен. Оспорват, че страните са в договорни отношения, както и реалната доставка на топлоенергия в претендираната с исковата молба стойност. Твърдят, че ищецът не е представил фактури, нито отчети за показания на общия топломер с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия. Оспорват изискуемост на вземанията и твърдят, че не са получавали фактури. Оспорват верността на извлечението на дължимите суми за аб. № ****** и възразяват срещу редовно водене на счетоводството на ищеца.

Въвеждат възражение за давност за периода до август 2020 г.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК след подадено възражение по чл. 414 ГПК от М. Л. В..

За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забавауговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното 2 определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.

107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства: нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ № ***, том ***, рег. № ***, от 1977 г., по силата на който Л. В. Х. е признат за собственик на апартамент № 25, шести блок, на първи етаж/ идентичен с блок № 139 съгласно удостоверение за идентичност на административен адрес на л.23 по делото/; данъчна декларация по ЗМДТ от 31.06.1998 г., съгласно която В. Х. притежава ¾ идеални части, а М. В. ¼ идеална част по наследство; удостоверение за наследници от 05.03.2013 г. на В. М. Х., съгласно което е оставила за свой наследник сина си М. В., че имот на адрес:

***************I **************************** е собствен на М. В. по реда на наследственото правоприемство. Следователно ответникът несъмнено имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот, като между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № ****/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Следователно в случая, общите условия са влезли в сила. Разпоредбата на чл.

150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не 3 установява да е упражнил това право срещу Общите условия на *********************** от 2016 г., поради което следва да се приеме, че същите са приети. Видно от удостоверение на наследници на починалия на 16.07.2024 г. в хода на процеса М. В., същият е оставил свои законни наследници П. В. и К. В., които са конституирани като ответници по делото на осн. чл. 227 ГПК и на осн. чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН наследствената им квота е по ½ за всеки от тях.

Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства: свидетелства за проверка, акт за разпределение на кубатура, изравнителни сметки за процесния абонатен номер, главни отчети, подписани от потребител с реален отчет, в който и за двата периода са отразени трима потребители и работещи радиатори без уреди , и от заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа , че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. През процесния период 2020/2021г. и 2021/2022г. е осигурен достъп до имота, за което са представени формуляри за отчет от 23.06.2021 г. и от 20.06.2022 г., в които са отбелязани 4 броя радиатори и лира в банята без монтирани ИРРО, за които има служебно начисление. В процесния период няма поставен узаконен водомер за топла вода. Вещото лице установява, че сумите начислени за процесния период са, както следва: 380,65 лева за сградна инсталация, 6313,27 лева за отопление на имот и 3506,84 лева за БГВ. В отчетните формуляри, подписани от клиента са посочени трима потребители в апартамента, поради което служебно начислената топлинна енергия е за трима потребители. За процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни данни, а след изчисление от ФДР на реалното потребление на ТЕ в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на ***********************, одобрени с решение на ДКЕВР е извършено изравняване между начислена и дължима сума. Вещото лице заключава, че общият размер на дължимите суми за процесния период за топлинна енергия е в общ размер на 10 200,79 лева.

Според вещото лице, топломер с Фабр. № *********** преминал на метрологична проверка през 28 месеца, но през процесния период топломерът не е сменен и при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. В отговор на т. 6 от заключението, вещото лице установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, изчислявани са за всеки месец съобразно чл. 58, ал. 2 от Наредбата № 16-334, одобрена от МИЕ. Изчисленията са направени съгласно методиката и формули в приложение към чл. 61, ал. 1, т.

4.1 към Наредба № 16-334. Ето защо, предвид установеното от вещото лице, неоснователно се явява възражението на ответниците в този смисъл.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици 4 топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената в процесния топлоснабден имот топлоенергия за исковия период в общ размер на 10200,79 лева.