Определение № 204 от 04.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Велико Търново, 04.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20254001000155 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от С. П. П., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. „********“ № *****, със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „Балкан“ № 4 против Определение № 130/01.04.2025 г., постановено по т. д. № 23/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което е върната искова молба вх. № 1242/11.03.2025 г. подадена от С. П. П. против „Меркурий П и П“ АД, гр. Габрово за отмяна решенията на Съвета на директорите на „Меркурий П и П“ АД гр. Габрово, приети на 10.02.2025 г., с което С. П. е освободен като изпълнителен директор и представляващ дружеството, като недопустима и е прекратено производството по т. д. № 23/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно. Излага се, че неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по чл. 71 от ТЗ, тъй като ищецът не бил акционер в ответното дружество и това изключвало активната му легитимация. Твърди се, че настоящият иск бил предявен във връзка с дадени указания по ч. т. д. № 4/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, на основание чл. 536, ал. 1, т. 2 от ГПК. Частният жалбоподател (ищец) отново заявява, че не твърди да е акционер. Прави се извод, че първоинстанционният съд неправилно е смесил двете хипотези на чл. 536 от ГПК, като е приел, че е предявен иск по чл. 71 от ТЗ. В случая търсената защита не била тази по чл. 71 от ТЗ, а за защита на мандатното правоотношение, в което ищеца се намирал с ответника, но тя минавала задължително през установяване незаконосъобразността на решенията на СД, с които е освободен ищецът като изпълнителен директор. Крайната цел била да се установи със сила на пресъдено нещо, че мандатното правоотношение между 1 ищеца като изпълнителен директор и ответното дружество, чрез неговия СД не е прекратено.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Меркурий П и П“ АД, ЕИК 107584523, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. ул.

„Орловска“ № 60. В същият се излагат подробни съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а частната жалба – неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. При разглеждането й по същество съдът взе предвид следното:

Пред Окръжен съд – Габрово е депозирана искова молба от С. П. П. против „Меркурий П и П“ АД, гр. Габрово.

В исковата молба е изложено, че ищецът е основател и член на Съвета на директорите (СД) и изпълнителен директор, като упражнявал правомощията си заедно и поотделно с другия изпълнителен директор – Б. П.. На 10.02.2025 г. СД на ответника приел решения, изцяло в нарушение на закона и устава, с които бил освободен като изпълнителен директор и представляващ дружеството. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на взетите решения. Същите били в противоречи с разпоредбата на чл.

237, ал. 2 от ТЗ, което лишавало ищеца адекватно да изпълнява функциите си на представляващ ответното дружество, възложени му още през 2010 г.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъдат отменени като незаконосъобразни – решение по т. 1 и т. 2 от 10.02.2025 г. на СД на „Меркурий П и П“ АД, гр. Габрово.

Въз основа на горната искова молба е образувано производството по т. д. № 23/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

С Разпореждане № 45/13.03.2025 г., постановено по т. д. № 23/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е оставена без движение исковата молба, като е указано на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за качеството си на акционер в ответното дружество, към 11.03.2025 г.

С молба от 26.03.2025 г. ищецът е уточнил, че никога не е твърдял, че е акционер в ответното дружество, като претендира защита на мандатното правоотношение, в което се намира с ответника.

С обжалваното в настоящото производство Определение № 130/01.04.2025 г., постановено по т. д. № 23/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово е върната искова молба 2 вх. № 1242/11.03.2025 г. подадена от С. П. П. против „Меркурий П И П“ АД, гр. Габрово за отмяна решенията на Съвета на директорите на „Меркурий П И П“ АД гр. Габрово, приети на 10.02.2025 г., с което С. П. е освободен като изпълнителен директор и представляващ дружеството, като недопустима и е прекратено производството по т. д. № 23/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с предявеният иск е с правно основание чл. 71 от ТЗ, като активно легитимиран да води този иск е единствено лицето, имащо качеството на съдружник, респективно акционер в дружеството ответник към момента на вземане на съответното решение. Поради това и липсата на надлежно възникнало членствено правоотношение обосновава извод за липса на правна легитимация за реализиране на търсената с този иск защита, доколкото с уточнителната молба ищецът изрично е заявил, че не е акционер в ответното дружество, което изключва легитимацията му по отношение на предявената искова защита.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно по съществото си.

С депозираната искова молба ищецът С. П. е предявил иск против „Меркурий П и П“ АД, гр. Габрово, с който претендира да бъдат отменени като незаконосъобразни – решение по т. 1 и т. 2 от 10.02.2025 г. на СД на „Меркурий П и П“ АД, гр. Габрово. Така предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Предмет на иска е установяване на нищожност или незаконосъобразност на решение на Съвета на директорите за освобождаване на ищеца като представляващ и управляващ дружеството, съответно избор на друг представляващ и управляващ дружеството. Видно от данните по делото, ищецът не е акционер в ответното дружество и се домогва с твърденията си в частната жалба да обоснове право на иск, позовавайки се на разпоредбата на чл. 124, ал.

3 от ГПК, съгласно която иск с предмет, пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в посочените от закона случаи.

Според настоящия състав, установяването на незаконосъобразност на решение на СД с предмет освобождаване на изпълнителен директор и възлагането на другия такъв, по иск предявен от член на съвета на директорите в това му качество, не е измежду уредените от закона случаи по смисъла на чл. 124, ал. 3 от ГПК. Решенията на органи на дружеството, каквото е СД на АД, са предмет на съдебен контрол само по реда и предпоставките на чл. 71 от ТЗ за защита правото на членство и отделни членствени права, нарушени от органа на дружеството, каквито не са заявени от ищеца.

Ищецът, от една страна, не твърди, вкл. във въззивното производство, че притежава качеството на акционер, а от друга страна, е конкретизирал, че обстоятелството, от което извежда правния си интерес от исковете е качеството му на освободен с решенията на СД на АД изпълнителен директор.

Първоинстанционният е счел производството по предявения иск за недопустимо, не защото ищецът не е доказал, в какво качество предявява исковете, а защото това качество не обуславя наличие на активна легитимация по иска. Следва да се има предвид, че 3 основанията, на които се иска обявяване нищожността на решенията на СД, са процесуална незаконосъобразност на същите (противоречие със закона и устава относно липса на кворум и мнозинство при вземането на решенията), при наличие на задължителна практика на ВКС - ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, че незаконосъобразността на решение на орган не води до неговата нищожност и може да бъде релевирана единствено чрез конститутивен иск за отмяна на порочното решение, но единствено от член на дружеството.

С оглед изложеното, наведените в жалбата доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, са неоснователни. Въззивният съд не констатира основания, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт, като с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид всичко изложено по-горе частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 130/01.04.2025 г., постановено по т. д. № 23/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставки по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4