Решение № 42 от 17.02.2020, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 1013/2019
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 17.02.2020
- В сила
- 07.03.2020
- Състав
- СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 132, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за закрила на детето
- чл. 47, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 124, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 132 · Семеен кодекс
- чл. 132, ал.1, т. 1 и т. 2 · Семеен кодекс
- чл. 132, ал.1, т. 1 и т. 2 · Семеен кодекс
- чл. 134 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал. 2 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№……… / 17.02.2020 г., гр. ******
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1013/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** против Б.Н.И., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 132, ал.1, т. 1 и т. 2 от СК и чл.143, ал. 2 от СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на малолетното дете А.А.С., ЕГН **********, родена на *** г. и за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева на детето, чрез неговия баща и законен представител.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала около година преди раждането на детето им А.А.С., родена на *** г. След раждането на детето и преди то да стане на 40 дни ответникът И. ги напуснала и заминала при своята майка в ****. Детето останало да живее при ищеца и в продължение на три месеца той се грижел сам за него. Междувременно ищецът установил контакт с ответника чрез социалните мрежи и успял да я склони да се съберат. За тази цел А. заминал за ****, за да вземе майката на детето си, и те заживели отново заедно в България. Този съвместен живот обаче продължил само няколко месеца. След непрекъснати кавги и напрежение в дома им ответникът И. *** с детето, като преустановила всякакъв контакт с ищеца. Той не успявал да се свърже с нея месеци наред. През месец март 2019 г. ищецът бил потърсен от социални работници от Отдел „Закрила на детето“ – ******, които го уведомили, че А. е настанена временно в приемно семейство в гр. ****, че предстои дело детето да бъде настанено постоянно в приемно семейство. По този повод ищецът пътувал няколко пъти до гр. ****, като след преценката на съда, че същият има родителски капацитет, заедно с детето се прибрал в с. **** и оттогава живеели заедно, като ищецът се грижел за него. Научил от социалните работници, че майката е изоставила детето през лятото на 2018 г. и вероятно е заминала в чужбина. Оттогава никой нямал връзка с нея, а и тя не била търсила контакт с детето, не се интересувала от него, не изпращала средства за отглеждането му. Ищецът описва ответника като психически нестабилна; след раждането на детето започнала да изпада в депресии, плачела непрестанно, изпадала в нервни кризи и правила скандали за дреболии. Имал информация, че след раздялата им, майката е започнала да проституира, а мъжът, при когото е оставила детето, бил неин сводник. Твърди, че с поведението си ответникът поставя дъщеря им в ситуация, в която били налице и двете хипотези, предвидени в разпоредбата на чл. 132 от СК. Това продължавало вече много дълго време и той нямал основание да мисли, че ситуацията ще се промени в бъдеще. По тези съображения моли за уважаване на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, изразява становище за основателност на исковете и моли за тяхното уважаване.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адвокат В.А..
В него се изразява становище за допустимост на исковите претенции. Не взема становище по основателността на иска по чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал. 1 от СК, като посочва, че такова ще изрази след събиране на всички доказателства по делото. По отношение на основателността на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК намира същия за неоснователен по съображения, че за наличието на втората предпоставка от хипотезата на правната норма не били представени доказателства, а и нямало как да бъдат представени, тъй като до настоящия момент не е имало дело, което да определя местоживеене на детето, режим на лични отношения и издръжка, т. е. такава не е била определена по съдебен ред с възникващо задължение за майката да я заплаща.
Такава не била търсена от бащата, който едва от края на месец май 2019 г. се грижел за детето. Нямало данни дали майката не е изпращала парични средства на лицето, на което е оставила детето първоначално. По тези съображения счита, че не са представени доказателства за кумулативно наличие на двете форми на укоримо поведение относно неизпълнението на родителските задължения. Моли предявеният иск на това основание да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда особен представител, изразява подробни съображения относно неоснователността на иска по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК. При условията на евентуалност, моли съда да определи местоживеене на детето при неговия баща, минимален размер на месечната издръжка, която майката следва да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител, съобразен с размера на минималната работна заплата от месец януари 2020 г., както и режим на лични отношения на майката с детето, който, съобразно преценката на съда, да се осъществява в присъствието на социален работник.
В открито съдебно заседание РП - ****, ТО – ******, представлявана от прокурор Георгиев, изразява становище за неоснователност на искането за лишаване на майката Б.И. от родителски права по отношение на детето А. и отправя искане до съда същото да не се уважава. Сочи, че по делото е станало ясно, че майката е проявявала интерес към детето, като не е изключено да прояви и занапред такъв интерес. Изразява становище, че лишаването на единия родител от родителски права не е в интерес на детето, поради това че води до необратими психологически последици за детето и оставя отражение за цял живот. Счита, че по – скоро са налице предпоставките за предоставяне на родителските права по отношение на детето на неговия баща, да се вземе предвид липсата на майката при определяне режима на лични отношения на същата с детето и да се определи месечна издръжка, която майката следва да заплаща на детето.
В открито съдебно заседание ДСП – ****** е представлявана от социален работник Д.П.. Постъпил е социален и доклад от ДСП – ******.
В открито съдебно заседание представители на
ДСП – ****** и ДСП – **** не се явяват. По делото е постъпило писмо от ДСП – ****** и социален доклад от ДСП – ****.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане на детето А.А.С., ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 0204 от 01.02.2016 г. от Община ****, се установява, че същата е родена на *** г. и че негови родители са Б.Н.И. – майка и А.С.А. – баща.
От представените по делото заверено копие на решение № 265/23.05.2019 г. по г. д. № 532/2019 г. на РС – ****, заверено копие на досието по случая, касещ детето А.А.С., социални доклади от ДСП – ****** и ДСП - ****, писмо от ДСП – ****** с вх. № 58/07.01.2020 г. се установява, че след раждането, детето не е било веднага припознато от бащата, защото същият е бил в чужбина. А. е прилознал А. след завръщането си в България. Родителите и детето са живели в с. ****, община ******, област **** в жилището на бащата. Постепенно отношенията между родителите започнали да се влошават и майката решила да го напусне като вземе със себе си и детето, но А. и неговата майка не ѝ позволили. След това И. заминала за ****. По – късно А. заминал за гр. ******, за да остави детето при майката, но тя не била там и той се върнал с детето в с. ****. На 20.04.2016 г. кметът на с. **** подал сигнал в ОЗД – ******, че майката е изоставила детето. С оглед на това била предприета мярка за закрила и с решение № 112/23.06.2016 г. на РС – **** детето било настанено в приемно семейство. След настаняването отношенията между родителите се подобрили и на 08.08.2016 г. Б.И. подала заявление до ОЗД – ****, че желае да бъде прекратено настаняването на детето в приемно семейство и тя да поеме грижите за него. С решение № 277/11.11.2016 г. по г. д. № 890/2016 г. на РС – ******, влязло в сила на 29.11.2016 г., било прекратено настаняването на детето в приемно семейство. В края на 2016 г. родителите на детето отново се разделили, като майката и детето заживели в гр. ******, в дома на бащата на И..
От лятото на 2018 г. Б.И. заживяла на съпружески начала с Й.А.П.в с. ******, община ******, област ****, като взела със себе си и детето. А. посещавала детска градина. Впоследствие майката напуснала новото си семейство, като детето било оставено на грижите на П., но по – късно и той заминал за чужбина и оставил А. на грижите на друго лице в с. ******, община ****. По повод постъпил сигнал от кмета на с. ******, че детето живее с баща си в крайно лоши битови условия, била извършена проверка от ОДЗ – ****, от която бил установен риск за живота и здравето на детето. При проверката се установило също, че П. не е биологичен баща на детето. Със заповед на ДСП – **** детето било настанено в професионално приемно семейство. Във връзка с извършеното настаняване било направено проучване за нагласите на членовете на разширеното семейство да полагат грижи за детето в семейна среда. На 20.02.2019 г. социален работник от ДСП – ****** посетил дома на бащата А.А. *** и провел среща с него. На тази среща се установило, че бащата нямал информация, че детето е настанено в приемно семейство, че не поддържа отношения с майката, но че има желание детето да бъде върнато в неговото семейство и да се грижи за него. Изразил е готовност да провежда срещи с А., за да изградят емоционална връзка с оглед евентуалната реинтеграция на детето в неговото семейство. Поискано е становище от ЦОП – ****** относно родителския капацитет на А.. Заключението на ЦОП, съобразно изпратения на 12.04.2019 г. доклад, е било, че бащата притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето, както и че има финансова възможност да задоволи материалните му потребности. С решение № 265/23.05.2019 г. по г. д. № 532/2019 г. на РС – **** молбата на ДСП – **** за настаняване на детето в приемно семейство е отхвърлена, като в мотивите на решението съдът е посочил, че са настъпили съществени промени в обстоятелствата, довели до извеждане на детето от семейната среда, при която е предприета мярка за закрила по административен ред. Предвид настъпилата промяна и желанието на бащата да отглежда детето си, ОЗД – **** е счел, че в интерес на детето А. е то да бъде върнато в дома на баща си, като и след връщането то ще бъде наблюдавано от социалните работници от ОЗД – ******, за да се избегне повтаряне на обстоятелствата, довели до неговото извеждане през януари 2019 г., поради което е прекратил настаняването на детето в приемно семейство. Във връзка с работата по случая ОЗД – ****** е установил, че майката има две деца от предишен брак, който е прекратен, а бащата има три деца от предишни съжителства, които живеят в чужбина и с които А. поддържа много добри отношения и редовно контактува с тях. Към настоящия момент основни грижи за детето полага неговия баща. Задоволени са всички потребности на детето. В дома на бащата има отлични хигиенно – битови условия за отглеждане на детето. Бащата работи като строител.
Изграждат се емоционални връзки между А. и роднините ѝ по бащина линия.
Детето говори много добре български език и посещава детска градина в с. ****.
Социалните работници посочват, че бащата осъзнава нуждите и потребностите на детето от стабилни и здрави семейни връзки, има развито умение за разпознаване нуждите и потребностите на детето, изразява загриженост на неговото бъдеще и е категоричен в желанието си за неговото отглеждане и възпитание в семейна среда.
Между бащата и детето съществува емоционална връзка и привързаност. Бащата е подкрепян в морално и финансово отношение от неговите братя и снаха. Според социалните работници не съществува риск от изоставянето на детето, като в резултат от наблюденията им са изразили становище, че А. проявява нужния родителски капацитет и качества по отношение грижите, възпитанието и отглеждането на детето. С цел проследяване и подкрепа на семейството в процеса на реинтеграция бащата и детето са насочени към социална услуга в общността ЦОП – ******, където с тях работят психолог и социален работник. От реинтеграцията на детето в семейството на неговия баща, майката не е търсила контакт с детето, не правила постъпки в ОЗД към ДСП – ****** за срещи с детето и не се е интересувала от неговото развитие. Социалните работници от ДСП – ****** са провели разговор с дъщерята на Б.И. – М.М.А., която споделила с тях, че майка ѝ живее в ****. Уведомяват съда, че в ДСП – ****** не са постъпвали искания от страна на майката да получи информация за детето А..Според социалния доклад от ДСП – **** за периода на настаняване на детето в приемно семейство на територията на гр. **** майката е търсила информация за дъщеря си чрез телефонно обаждане на телефоните на ДСП – **** и ОЗД при ДСП – **** 3 пъти. Същата е консултирана за начините, по които може да се види с детето си и за начините за реинтеграция в нейното семейство. Посочено е, че след реинтегрирането на детето в семейството на неговия баща, майката не е търсила информация за детето си.
Разпечатката съдържа 28 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d3a1688-5420-46e3-907e-3ac0a10e5dfe