Решение № 153 от 20.06.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Враца, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200132 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Делото има за предмет жалба на И. К. П. от гр.Враца против НП № 259-0967000046/22.01.2025 г. на Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-Враца, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.25, ал.2 ЗДвП. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител на жалбоподателката-адв.С.Г., се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и за недоказаност на вмененото нарушение и необоснованост на обжалваното НП, поради което се иска и същото да бъде отменено.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо към изпратената административна преписка се отправя бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице против подлежащ на съдебен контрол акт и в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е и основателна, при следните съображения:

На 01.01.2025 г. преди 04:30 ч., настоящата жалбоподателка управлявала собствения си 1 л.а.“**********“ с рег.№********** в гр.Враца по ул.“Екзарх Йосиф“.По същото време и място, зад нея се движел друг л.а.“**********“с рег.№**********, с водач –лицето Р.Г.А..При достигане на кръстовището между ул.“Екзарх Йосиф“ с ул.“Цар Обединител“, настоящата жалбоподателка предприела маневра за завиване наляво по кръстовището, свързано с навлизане от дясна, в съседна лява пътна лента по пътното платно. В този момент обаче, движещият се зад нея втори л.а. с водач. Р.А., бил предприел забранена маневра за изпреварване, поради налична маркировка „М-1“. При това едновременно поведение на двамата водачи, между двата автомобила настъпило физическо съприкосновение, т.е. ПТП, с леки материални щети по двата автомобила.

За инцидента бил подаден сигнал на тел.112, вследствие на което на мястото на произшествието пристигнал дежурен екип от служители на сектор „ПП“-Враца-свидетелите Н. Н. и Б.Б.. Същите снели устни обяснения от двамата водачи, извършили оглед на местопроизшествието и на двата автомобила, като за констатираните по последните физически следи от ПТП-то е заснет и снимков материал.В присъствието на двамата полицейски служители, двамата водачи първоначално постигнали съгласие относно причините за ПТП-то и се договорили по-късно в рамките на С.та част от деня, да се срещнат и подпишат доброволно, двустранен констативен протокол за ПТП. Това очевидно не се е случило, тъй като на 03.01.25 г., настоящата жалбоподателка подала „молба“ до сектор „ПП“-Враца, в която едновременно с обясненията й относно начина на настъпване на процесното ПТП, се твърди вина за настъпването му само по причина на другия водач.

Въз основа на въпросната молба е била образувана съответна преписка и е извършена административна проверка. В краен резултат от същите, са били образувани две паралелни административно-наказателни производства, както следва:

Първото производство е било образувано със съставяне на АУАН №3172101/11.01.25 г. от св.Н.Н. срещу втория водач Р.А., за нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, за това, че на 01.01.25 г. около 04.30 ч., в гр.Враца на кръстовището между ул.“Екз.Йосиф“ и ул.“Цар Обединител“ , управлявайки съответен л.а. е извършил маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1. Въз основа на този акт е било последващо издадено и НП №25-0967000045/22.01.25 г., с което лицето Р.А. е било санкционарино на основание чл.183, ал.3,т.6 ЗДвП, вр.чл.6, т.1 ЗДвП с глоба от 30.00 лв. Понастощем въпросното НП не е влязло в сила, поради течащ процес на връчване.

Второто административно-наказателно производство е било образувано със съставяне на процесния АУАН срещу настоящата жалбоподателка за нарушение по чл.25, ал.2 ЗДвП, за това, че на 01.01.25 г. около 04.30 ч., в гр.Враца на кръстовището между ул.“Екз.Йосиф“ и ул.“Цар Обединител“, управлявайки съответен л.а. и при извършване на маневра за преминаване от дясна в съседна пътна лента е реализирала ПТП с втория лек автомобил, движещ се в лява пътна лента.

Съгласно свидетелските показания на актосъставителя Н.Н., процесният АУАН е бил съставен на място в сектор „“ПП“-Враца на 11.01.25 г. , в единствено присъствие на колегата 2 му, посочен като свидетел по акта-Б.Б. и в отсъствие на жалбоподателката, тъй като след като я потърсил по телефон, последната му изложила определени уважителни причини и невъзможност да се яви на указаните от него време и място за съставяне на АУАН. Все според тези показания, св.Н.Н. въпреки това пристъпил към съставяне на акта в отсъствие на „нарушителя“, тъй като служебните му задължения не включват отправяне на писмени покани за съставяне на АУАН и „това е задължение на други лица от службата“.

След така съставения в отсъствие на жалбоподателката АУАН, последният й е бил връчен на 12.01.25 г. срещу подпис, но с видими ръкописни поправки на три места в акта относно въпросната дата на връчване, които поправки не са удостоверени по надлежния процесуален ред откъм данни за длъжностно лице и негов подпис, извършило въпросните поправки. Така извършените поправки обаче откъм достоверност на удосторевените в АУАН факти за принципно осъществено връчване на акта и датата на това връчване /на 12.01.25 г./, в случая не се оспорват от страна на жалбоподателката. Затова и не подлежат на последващ коментра от съда, но се отбелязват с цел бъдещото избягване на пособни пропуски от страна на контролните органи.

Въз основа на горепосочения АУАН, е било последващо издадено и процесното НП, с което настоящата жалбоподателка е санкционирана на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП с глоба от 200.00 лв.

Изложените до тук фактически положения принципно не са спорни между страните и се установяват еднозначно и безпротиворечиво от всички приобщени от съда доказателствасвидетелските показания на Н.Н. и Б.Б., от приложените по делото протокол за ПТП, снимков материал от същото, от цитираните АУАН и НП, издадени срещу втория водач на МПС-Р.А., цитираната молба на жалбоподателката, инициирала двете АНП и всички останали материали по преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна, при следните съображения:

От процесуална страна: Процесните АУАН и НП се явяват издадени от компетентни органи, съгласно представените по делото заповеди за компетентност на издалите ги длъжностни лица и в сроковете по чл.34 ЗАНН. И двата акта съдържат и вкички задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57 ЗАНН, очертаващи точно и ясно рамките на защита на „нарушителя“ откъм описание на нарушението със съответни обективни и субективни признаци и съответстваща на това описание правна квалификация.

Въпреки това и съобразно гореизложения доказателствен анализ, по делото се установи, че процесният АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, т.е. в отсъствие на „нарушителя“ и при изначална липса на основания за това /редовно изпратена и надлежно връчена покана за съставяне на АУАН/. Нещо повече, в случая са налице и данни /от св.показания на актосъставителя/, че въпреки всички нередовни способи за призоваване за съставяне на АУАН/, жалоподателката е посочила определени уважителни причин за 3 неявянето й на датата на съставяне на процесния АУАН, посочени от него.

С неприсъственото съставяне на АУАН, т.е. при липса на предвидените в закона допустими способи за това, съществено е ограничено правото на защита на „нарушителя“, тъй като на първо място той е лишен от право на лично участие в производството по повдигане на първоначалното административно обвинение и съответно даване на обяснения/възражения при съставяне на акта /по арг. от чл.44, ал.1 ЗАНН/. На следващо място, бидейки неправомерно лишен от правото си на лично участие в процеса на съставяне на АУАН, „нарушителят“ се явява лишен и от правото си да удостовери или отрече с личния си подпис, че АУАН действително е съставен по време и място, посочени в него, в т. ч. и в присъствието на свидетелите, посочени в него. При така констатираното нарушение в процедурата по съставяне на АУАН, съществено ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, то и процесното НП подлежи на отмяна, само на това основание.

Едновременно с горното и за пълнота на мотивите, съдът незаконосъобразност на процесното НП и в материално –правен аспект: констатира

На жалбоподателката е вменена отговорност за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП, предвиждащ, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея.

В процесното НП поначало липсва изложение на кавито и да е мотиви оттносно формата на вината, умишлено или непредпазливо, но така или иначе съгласно актуалната съдебна практика на административните съдилища в страната, действащи като крайна, касационна инстанция, подобна липса на мотиви не представлява самостоятелно процесуално нарушение, годно да обоснове отмяна на обжалвано НП, само на това основание.

В случая и съобразно гореизложения доказателствен анализ, по делото беспорно се установи, че на посочените в АУАН и НП дата и място е настъпило ПТП с леки материални щети по двата автомобила.. Безспорно се установи и че процесното ПТП е настъпило вследствие непрвомерно поведение и на двамата водачи, като според настоящият съдебен състав, първата и основополагаща причина за процесното ПТП е именно поведението на втория водач-Р.А., който при налична маркировка „М-1“ е предприел забранено от закона изпреварване. Към това забранено от закона изпреварване, в случая е било добавено поведението на настоящата жалбоподателка, която в същото време, движейки се правомерно съгласно условията на пътя и налични маркировки е предприела маневра по завиване на кръстовище, свързано по необходимост с навлизане в съседна пътна лента.Движейки се правомерно в рамките на конкретните пътни условия и налична маркировка, жалбоподателката не е била изначално длъжна да пропуска движещи се неправомерно други МПС-та, още повече- да е била длъжна и да е могла длъжна да предвиди евентуално такова неправомерно поведение на други участници в движението. В този смисъл и конкретно установеното поведение на жалбоподателката, в случая се явава несъставомерно от обективна и субективна страна като нарушение на чл.25, ал.2, вр.чл.179, ал.2,вр.ал.1, т.5 ЗДвП.

4

Действително и съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП, в случая жалбоподателката в качеството си на водач на МПС и участник в движението, е била длъжна преди да предприме процесната маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, но не за това нарушение е ангажирана отговорността й с процесното НП.

По разноските: От страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, в доказан, съобразно представените по делото договор за правна помощ и списък за разноски размер от 400.00 лв. Този размер е в рамките на минимално предвидения в действащата нормативна уредба размер, поради което и искането следва да се уважи изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0967-000046/22.01.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР Враца, сектор „ПП”-Враца, с което на И. К. П., с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП за извършено нарушение по чл.25, ал.2 ЗДвП.