Решение № 295 от 13.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 13.02.2019г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка И. като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 994 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.Ф.“

ЕООД твърди, че на 05.08.2014г. между страните е била сключена застраховка „Индустриален пожар“ – полица № 145950000451225, с която е било застраховано имущество, намиращо се в мидена ферма „Т.С.“ за отглеждане на култивирана черноморска мида, находяща се в акваторията на Черно море, в район североизточно от нос „Св. Агалина“, в землището на гр. Созопол, на 675 м от брега навътре в акваторията, а именно 60 броя дълги линии, 4 броя сигнални буйове, 4 броя парашути и машини, както и съоръжения за плаваща самоходна платформа за обслужване на мидената ферма, разположени на брега. Застраховката е била сключена за период от 12 месеца, като дължимата застрахователна премия в размер на 4 934. 72 лева е била заплатена еднократно.

На

25.10.2014г. е настъпило застрахователно събитие - бурен север-североизточен вятър на територията на гр. Созопол, довел до буря в Черно море и по-конкретно в акваторията на мидената ферма, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахованото имущество, собственост на ищеца – колекторно въже (космато) дълго 80 км на стойност 152 000 лева, въже ф.28 мм, дълго 14 км, на стойност 95 200 лева, въже ф.10 мм, дълго 16 км, на стойност 12 000 лева, въже ф.10 мм, дълго 3 км, на стойност 2 250 лева, бракувани шамандури – 342 броя на обща стойност 71 820 лева и поправени шамандури – 176 броя на обща стойност 21 120 лева.

От ищеца са били предприети всички необходими действия за ограничаване на вредите, както и се е опитал да възстанови, доколкото е възможно, увреденото имущество с цел възобновяване на функциите на мидената ферма.

След уведомяване на ответника е била образувана щета с № 12014080100045/27.10.2014г. и извършени няколко огледа. На ответника са били предоставени всички необходими документи за ликвидация на щетата, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие, както и вида и размера на причинените вреди. Била е изпратена и отделна покана за изпълнение на задълженията и за произнасяне по щетата. От ответника е бил изправен бланкетен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Предвид отказа на ответника да заплати дължимото обезщетение, ищецът е поискал от съда да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 40 000 лева, част от общо дължимото застрахователно обезщетение в размер на 354 390 лева, и 10 000 лева част от общо дължимата мораторна лихва в размер на 42 610 лева, за период от 06.11.2015г., датата, от която ответникът е изпаднал в забава, до датата на исковата молба (14.03.2017г.), както и да заплати законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, с разноските по делото.

В хода на делото (с молба от 20.10.2017г.) е било поискано и допуснато увеличение на главницата – искът по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) е бил увеличен със сумата от 314 390 лева до пълния размер от 354 390 лева.

Ответникът „З.А.Д.„А.““

АД оспорва исковете. Възразява по активната материалноправна легитимация на ищеца по застрахователния договор – бенефициер е ДФ“З.“ и той е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, ако такова се дължи. Ответникът оспорва наличието на покрит застрахователен риск, съответно настъпването на събитие, имащо качеството „застрахователно“ и покрито по условията на застрахователния договор. Ответникът не се е съгласил да покрива рискове по клауза Б4 – действие на подпочвени води или морски вълни, от които са причинени уврежданията.

Съоръжението не се е намирало и на брега (т. 83 от Общите условия). Принципно застрахователите, осъществяващи дейност по общо застраховане на българския застрахователен пазар не покриват рисковете, свързани с въздействието на морски вълни върху обекти, разположени в акваторията на Черно море, поради специфичните хидро-метеорологични характеристики на вълнообразуване в това море, водещи до значителни затруднения при изготвянето на проекти за изграждане на стационарни морски обекти и спазване на съответните технически правила за щурмоустойчивост. Не е била налице буря, която да е причинила вредите. Естеството на този покрит риск (т.

77 от Общите условия) не обхваща въздействието на морските вълни върху съоръжението. Ответникът оспорва дължимостта на застрахователното обезщетение поради наличието на съзнателно неточно обявяване на информация и обстоятелства относно конструкцията на съоръжението. Конструкцията не е била железобетонна, а плаваща от въжено-колекторен тип (чл. 189 от КЗ (отм.)). При тези обстоятелства застрахователят не би сключил договорът. Налице са изключени рискове по т.10.8 от Общите условия – съоръжението не е било изградено съобразно приложимите технически норми, поради което то е било непригодно да съхрани конструктивната си цялост при подобни екстремни метеорологични събития; т.10.10 от Общите условия – съоръжението не е било експлоатирано с грижата на добрия търговец; т.10.14 от Общите условия – укрепващите елементи на съоръжението не са осигурявали адекватна щурмоустойчивост, включително и поради скрити дефекти и проектантска грешка, както е бил налице и е изключен риск по т. 10.21. Налице е и неизпълнение на задължения по застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на застрахователя – т. 50.1 от Общите условия – съоръжението не е било поддържано в изправност и т. 50.2 от Общите условия – от пускане на съоръжението в експлоатация - не са били спазвани изискванията за експлоатация и безопасност. Евентуално всички неизпълнени задължения обуславят редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не по-малко от 80% от размера на претендираните вреди. Ответникът възразява още, че ищцовото дружество не е претърпяло вреди под формата на претърпяна загуба, тъй като не е заплащало съоръжението – то е било реализирано чрез предоставянето на безвъзмездна финансова помощ чрез субсидия от ЕС и държавния бюджет. Оспорват се твърденията за увредени въжета и шамандури като вид и количество. Искът се оспорват и по размер поради това, че застрахователното обезщетение може да е в размер на действителната стойност на вредите към датата на събитието – с отчитане на амортизация и естествено овехтяване. Ответникът оспорва и да е изпадал в забава при представяне на всички необходими документи за заплащане на застрахователно обезщетение. Не е представен технически проект на фермата, което е и основание за отказ за плащане по чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.). Не се оспорва сключването на застрахователния договор между страните по делото.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

По предявените искове

Ищецът е собственик плаващо хидротехническо съоръжение – мидена ферма, находяща се в акваторията на Черно море (вътрешни водни води), район североизточно от нос “Св. Агалина“, в землището на гр. Созопол, с ЕКАТТЕ 67800, община Созопол, област Бургас, с обща площ от 509 945 кв.м.

Обектът, състоящ се от 60 дълги линии (двойни, инсталирани в рамките на водно поле, при което е култивирана морска мида), сигнални буйове и съоръжения за установяване на котвите (парашути), е бил изграден съгласно

Договор № ТФ-АФ/2012-01 от 07.05.2012г., сключен между ищеца и „А.“ ООД, въз основа на изготвен технологичен проект от „Б.Е.“ ЕООД.

За обекта е имало издадено Разрешително № 2236 0014/26.10.2011г. за ползване на воден обект на директора на Басейнова дирекция за управление ***, изменено с Решение № 901/23.02.2012г., съгласно Закона за водите, както и ищецът е бил регистриран като лице, което развъжда и отглежда риба и други водни организми по чл. 25 и чл. 25а от Закона за рибарството и аквакултурите

(удостоверение № 687/01.02.2013г.). В този смисъл е удостоверение изх. № 9400-13803 от 25.10.2017г. на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури по делото.

Изграждането на мидената ферма е било с финансиране от Европейския фонд по рибарство за програмен период 2007-2013г. по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Р. България, Технологичен проект „Изграждане и оборудване на мидена ферма за отглеждане на култивирана черноморска мида“: име на проекта „ТрансСозопол“ - Договор рег. № 73/18.04.2012г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1“Производствени инвестиции в аквакултурата“ по приоритетна ос № 2“Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“). Съгласно клаузата на чл. 15 от договора, ищецът – ползвател е бил длъжен да сключи и да поддържа валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, на неговата действителна стойност. Договорът е следвало да бъде сключен в полза на Д.Ф.„З.“ – Разплащателна агенция, като при пълна щета на застрахованото имущество в резултат на събитие, покрито по условията на договора за застраховка, застрахователят е изплащал обезщетение на ДФЗ-РА до размера на получената безвъзмездна финансова помощ, а при частично погиване на застрахованото имущество, обезщетението се е изплащало на ищеца (чл. 16 от договора). При настъпване на частична щета, ищецът е дължал възстановяване на подпомогнатия актив и да уведоми ДФЗ-РА при привеждането му във функционално състояния (чл. 18). Застраховката е следвало да покрива и рискът буря или ураган (чл. 23).

Обектът е бил пуснат в експлоатация на 17.06.2013г.

За обстоятелствата по делото са представени документите по изграждане и пускане в експлоатация на мидената ферма.

На

05.08.2014г. между ищеца, като застрахован, и ответника – застраховател, е бил сключен договор за имуществено застраховане с формата на застрахователна полица „Индустриален пожар“ № 145950000451225, с предмет фермата за култивиране на черна мида – 60 бр. дълги линии, 4 броя сигнални буйове и 4 броя парашути – по опис, както и машини и съоръжения за плаваща самоходна платформа за обслужване на мидената ферма, разположени на брега, при покрити рискове, освен другото, буря (клауза Б1).

Застраховката е била със срок от 12 месеца – от 00.00 часа на 06.08.2014г. до 24.00 часа на 05.08.2015г.

Застрахователната премия по застрахователния договор е била в размер на 4 934. 72 лева и е била платена.

Специалните условия по застраховката са били описани в Добавък 1, както и като други условия е било посочено, че застрахователната полица се издава в полза на ДФЗ-РА.

Съгласно

Добавък № 1, застрахователят се е задължавал да обезщети застрахования за пълна загуба или частично увреждане на застрахованото имущество, намиращо се в българските териториални води на Черно море, в резултат на застрахователен риск, договорен в застрахователната полица (т. 1). Застрахователят не е покривал щети в резултат на неспазване на предвидените за застрахованите съоръжения нормативни и технологични изисквания за работа (т. 3.1), овехтяване, износване, загниване, корозия и други подобни, дължащи се на нормални действия на вълните и ветровете (т. 3.2), както и действия на мини, торпеда, бомби и други военни оръжия (3.3).

Също съгласно добавъка, в случай на настъпване на застрахователно събитие, обезщетението се е изплащало – при пълна щета на застрахованото имущество – на ДФ“З.“ – Разплащателна агенция, до размера на получената безвъзмездна финансова помощ (т. 4.1), а при частично погиване на застрахованото имущество – на застрахования (ползвателя на помощта) – „Т.Ф.“ ЕООД. Всички останали условия по застрахователната полица са оставали непроменени.

Съгласно клаузите на Общите условия за застраховка „Индустриален пожар“, застрахователят е осигурявал застрахователно покритие срещу рискове включително клауза Б1 – буря (т. 7.2) и клауза Б4 – действие на подпочвени води или морски вълни. В т.