Решение № 243 от 25.11.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 196

№ 243 гр. Самоков, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20231870***042 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявени е иск от Д. С. Р., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.

****************, чрез пълномощника си Б.З, САК, срещу ответника „*******” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес: на управление към момента на завеждане на делото: гр.

*************************************, а към настоящия момент: гр.

**************, р-н

******************************************, представлявано от Н.П.П., управител, с предмет да бъде установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответника „*******” ООД, че неустоечната клауза от сключения Договор за потребителски кредит № ****************г. е нищожна, както и да й бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 211 от ГПК ответникът „*******” ООД, с ЕИК:

********* е подал насрещна искова молба с вх. № ************г. срещу Д. С.

Р., с ЕГН: **********, с която е поискал същата да бъде осъдена да заплати на „*******” ООД сумата от ***** лв., представляващи сбор от главница и непогасена лихва по Договор за потребителски кредит № ****************г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба и ведно със съдебно-деловодните разноски в производството.

С молба вх. № ***********г. ищцата Д. С. Р., чрез процесуалния си представител адвокат Д.М., е направила възражение за нищожност на целия Договор за потребителски кредит № ****************г., както и моли съда да приеме, че изплатената сума от ****. е погашение на главницата по дълга.

1

Ищцата Д. С. Р., с ЕГН: ********** твърди, че на *********. е сключила договор за паричен заем № ****** с ответника „*******” ООД, с ЕИК:

*********. Отпуснатият заем е в размер на *** лв., като страните са договорили погасителните вноски да са седмични и да са 14 на брой, като размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В договора било записано, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, или 2. Поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. Страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на **** лв. Твърди се, че целият договор е нищожен на осн. чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената форма, доколкото договорът не е написан на ясен и разбираем език, на шрифт не по-малък от 12, с екземпляр за всяка от страните. Твърди се, че договорът е нищожен и на осн. чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 10 и във вр. с чл. 22 от ЗПК тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита. Оплакването се конкретизира в смисъл, че е посочен само размер, но не и основните данни за неговото изчисляване. Липсва ясна методика кои компоненти формират ГПР. Потребителят е в начална невъзможност да осигури обезпечение в толкова кратък срок. Договорът за заем е еднотипен, като в неговото съдържание не могат да се нанасят корекции. Съгласно ЗПК кредитора има задължение да установи кредитоспособността на потребителя, което не е направено. Отделно от това няма данни за кредитора да са настъпили вреди от непредоставянето на уговореното обезпечение, като така неустойката излиза извън придадените й по закон функции. Нито една от страните не е имала намерение да се предоставя обезпечение или да се ползват правата по чл. 71 от ЗЗД. Клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като предвижда необосновано висока неустойка за потребителя. Неоправдано ответника „*******” ООД не е включил неустойката в ГПР. Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С клаузата за неустойка „*******” ООД са заобиколили допустимия максимален размер на ГПР. Поради това ГПР е погрешно посочен в договора и следва да се счита за непосочен. Това представлява и „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Цитирана е практика на Съда на ЕС. Твърди се разлика между договорената сума за връщане съгласно договора за кредит и сумата, която е бил задължен реално да върне. Посочва се, че начислената неустойка реално представлява възнаградителна лихва. Това води и до заключение, че клаузите в договора не са формулирани по ясен и достъпен начин. Навежда се основание за нищожност на клаузата и поради противоречие с добрите нрави.

Ищцата Д. С. Р. е направила доказателствени искания за представяне на кредитното досие от ответника „*******” ООД и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред кредитния регистър на БНБ.

2

Ответникът „*******” ООД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.В. е подал насрещна искова молба, с която не оспорва наличието на договорно правоотношение между него и ищцата Д. С. Р. по повод сключения между тях Договор за потребителски кредит № ****************г. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва е определен съгласно нормативно установените правила. Годишният лихвен процент е 40,05% при годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,89%, с което не се нарушава правилото на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, който предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от правилото на чл. 9 от ЗЗД, според което страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Прави искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.

В изпълнение указанията на съда ответникът е представил Договор за потребителски кредит № ****************г. ведно с погасителен план към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителските кредити, Искане за сключване на договор за кредит и счетоводна справка за движението и салдото по договора.

По делото е представена и справка от Българска народна банка – Централен кредитен регистър, от която е видно, че за периода *********г. до *********. „*******” ООД е предоставил на ищцата два кредита, като процесният кредит е активен, като към *********. усвоената сума е *** лв., остатъкът по просрочена главница е *** лв., балансовата експозиция е **** лв., месечната вноска е *** лв., а таксите и другите разходи са **** лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице В. И. К.. Дадено е заключение, че размерът на непогасения остатък е: главница *** лв. и договорена лихва в размер на **** лв. Непогасеният остатък като чиста стойност е *** лв., представляващ сбор от главница – *** лв., договорена лихва – **** лв. и договорена неустойка – **** лв.

Районен съд – Самоков, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Ищцата Д. С. Р., с ЕГН: **********, и ответника „*******” ООД, с ЕИК: *********, са сключили процесния Договор за потребителски кредит № ****************г. Уговорените по договора параметри са: размер на кредита: *** лв.; размер на погасителната вноска: 1 х 5,06 лв. и 13 х 52,77 лв.; ден на плащане: понеделник; вид вноска: седмична; Годишен размер на разходите /ГПР/: 49,89 % брой вноски: 14; фиксиран лихвен процент: 40,05%; дата на първо плащане: 30.05.2022г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; такса за усвояване: 0 лв.; обща сума за плащане: ***** лв. Сумата по кредита е реално получена от ищцата, което се удостоверява с подписа й под самия договор. Отделно от това, в чл. 5, ал. 1 от Договора за потребителски кредит са уговорени допълнителни 3 условия относно предоставените обезпечения. Банковата гаранция следва да е безусловна, издадена от лицензирана от БНБ търговка банка, за период от сключването на договора до изтичането на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечава задължение в размер два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва. Алтернативно е договорено обезпечение чрез поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната. Поръчителите не следва да са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора. Следва също така и да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение. Поръчителите трябва да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен”, както и по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Поръчителите следва освен това да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 5, ал. 2 страните са се споразумели, че кредитополучателят ще предостави така уговореното обезпечение в срок от 3 дни от сключване на договора. Съгласно чл. 11, ал. 1 страните са уговорили неустойка в размер на **** лв. при неизпълнение на това задължение, а съгласно чл. 11, ал. 2 – че изплащането на неустойката ще бъде разсрочено на вноски съгласно посочените вноски в Приложение № 1 към договора. В самото Приложение № 1 размерът на вноските предварително е посочен и с включена неустойка, в който случай всяка вноска е в размер на ****. По делото е установено, че Д. С. Р. е направила общо една вноска в размер на ****.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, в частност уговарянето в полза на ответника на процесното неустоечно вземане, както и че процесната договорна клауза е недействителна на посочените основания, а по възражението за нищожност на договора – да докаже и наличие на основания за нищожност на същия.

Доколкото сключването на процесния договор изрично се потвърждава от ответника и същият е представен по делото, то съществуването му следва да се счита доказано.

С Договора за потребителски кредит № ****************г. страните са уговорили неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй като уговорената неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.

4

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 2022г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за заемателя, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Същевременно в договора и общите условия липсва клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия.