Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6161 от 12.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51569/2025
Вид
Определение № 6161
Подписан
12.02.2026
В сила
12.02.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6161 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110151569 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. К., ЕГН ********** срещу „В.С.“ ЕООД, ЕИК *****

На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от И. Н. К., ЕГН ********** срещу „В.С.“ ЕООД, ЕИК *****кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № OR-752/16.09.2025 г., на основание чл.

328, ал. 1, т. 10б КТ и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Охранител“, с код по НКП:

54141007, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 4448,24 евро (8700,00 лв.) за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 17.09.2025 г. до 17.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с ответното дружество били в трудово правоотношение, породено от трудов договор, по силата на който заемал длъжността „Охранител“, с код по НКП: 54141007. Сочи, че със Заповед № OR-752/16.09.2025 г., издадена от ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, посоченото трудово правоотношение било прекратено. Излагат се съображения за незаконност на уволнението, извършено с посочената заповед.

1

Предвид изложеното моли същото да бъде признато за незаконно и отменено, а ищецът да бъде възстановен на работа на длъжността заемана преди уволнението и да бъде присъдено обезщетение за оставане без работа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият изразява становище, че предявените искове по чл.

344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са допустими, но разгледани по същество същите се явяват неоснователни по съображения, подробно изложени в отговора. Не оспорва фактите относно сключването трудовия договор и прекратяването му с посочената заповед. Оспорва останалите факти, посочени в исковата молба.

Твърди, че е извършено реално съкращаване в щата, за което били спазени всички законови изисквания. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните доклада по делото на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението, т. е. че трудовото правоотношение с ищеца е надлежно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

10б КТ поради съкращаване на щата, носи ответникът по настоящото дело.

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението, т. е. че трудовото правоотношение с ищеца е надлежно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

2 КТ поради съкращаване на щата, носи ответникът по настоящото дело.

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се явява идентична с тази по предходния предявен.

За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са се осъществили 2 следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ. претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.

Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от него.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия период.

По доказателствата и доказателствените искания:

Представените от ищеца с исковата молба и ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.

Искането за събиране на гласни доказателствени средства на ответника чрез разпит на свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства се явява основателно, доколкото е относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него е възможно да се установят факти от значение за решаване на делото, поради което следва да се уважи, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК само за един от исканите свидетели, доколкото ответникът е посочил двама свидетели за установяване на едни и същи факти.

Воден от изложеното и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ поправка в списъка на страните по делото, като ответникът бъде записан, както следва: „В.С.“ ЕООД.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2026 г. от 09:15 часа, за която дата и час да се призоват страните. На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор и доказателствата към него.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

В СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не изчерпят доказателствените си искания за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през целия исков период.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представените с исковата молба и отговора на исковата молба.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на страната на ответника чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

УКАЗВА на ответника да води допуснатия му свидетел в срок до първото открито съдебно заседание, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок без наличие на уважителни причини съдът ще разгледа и реши делото без събирането на тези доказателства. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втория свидетел.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА,

4 като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5