Решение № 4984 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4984 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100109968 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. Й. О. – малолетна, действаща чрез законен представител Й. В. О. – баща, с която са предявени срещу Р. Н. Й. искове, както следва:

1. иск с правно основание чл.42, б. „в” ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на А.П. Й. от 11.06.2019г., обявено на 27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег.

№ 140 на Нотариалната камара, като извършено в нарушение с изискването на чл.25, ал.1 ЗН да бъде изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя;

2. евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а” ЗН за унищожаване на саморъчното завещание на А.П. Й. от 11.06.2019г., обявено на 27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег.

№ 140 на Нотариалната камара, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

Ищцата твърди, че починалата А.П. Й. е нейна майка, чийто единствен законен наследник е. След смъртта й научила, че на 27.11.2019 г. е обявено пред нотариус М. Е. саморъчно завещание, с което А.П. Й. се е разпоредила с имуществените си права след нейната смърт в полза на ответника по иска - Р.

Н. Й.. Твърди, че завещанието, носещо дата четири месеца преди смъртта на завещателката, не е написано и подписано от нея. Сочи, че като през 2018 г. на завещателката е поставена диагноза остра лимфобластна левкемия, като към датата, посочена в завещанието, е страдала от силни главоболия, гадене и повръщане, не е излизала никъде сама, тъй като е била дезориентирана и е била придружавана навсякъде от бащата на ищцата Й. О.. С ответницата 1 завещателката не е поддържала отношения, а контактите й са били изключително редки. Ето защо поддържа, че не е написано и подписано от наследодателката й и иска същото да бъде обявено за нищожно по реда на чл.42, б. „в” ЗН. Претендира още, че поради тежкото заболяване и прилаганото лечение към датата на съставяното на завещанието наследодателката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да изразява правно валидна воля и иска завещанието да бъде унищожено на основание чл.43, ал.1, б. „а” ЗН.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че завещателката е нейна дъщеря, че е поела всички разходи по лечението й, че дъщеря й е била във влошени отношения с бащата на ищцата Й. О. и се е страхувала, че ако почине, той ще препятства контактите й с дъщеря им ищцата В. О.. Това я е мотивирало да състави завещанието. Оспорва завещателката да е била дезориентирана или да е имала проблеми със зрението, обслужвала се е сама, а тяхна роднина, а не Й.

О. я е придружавала в клиниката за провеждане на терапия. Посочва, че завещанието А. Й. е съставила саморъчно през юни 2019 г. в кантората на адвокат В.В. от САК, която е свидетел на написването на завещанието, а след това е депозирано в кантората на нотариус М. Е., намираща се в съседство с кантората на адв. В.. Оспорва твърдението, че А. Й. не е разбирала свойството и значението на актовете, които извършва. Позовава се на медицинската документация, съгласно която е била контактна и адекватна. По време на лечението си е била в пълно и ясно съзнание, без увреждане на зрението и способна да пише без затруднения. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от саморъчното завещание от 11.06.2019г., обявено на 27.11.2019 г. с протокол рег. № 13157, том I, дело 4, № 105 на нотариус с рег.

№ 140 на НК, че е съставен акт – саморъчно завещание, за чиието автор е посочена А.П. Й. и в което е удостоверено, че е написано на 11.06.2019 г.

Според обективираната в акта воля А.П. Й. завещава на Р. Н. Й. 1/3 от движимо и недвижимо имущество, включително и от банковите сметки, които притежава към момента на своята смърт. В документа е удостоверено, че завещанието е съставено на 11.06.2019 г. в гр. София и съдържа подпис на завещателката, положен след завещателните разпореждания и след означението на датата.

Завещанието е обявено с протокол от 27.11.2019 г., на нотариус с рег. № 140 на НК по искане на Р. Н. Й.. Нотариусът е удостоверил направените пред него изявления на молителя и обстоятелството, че завещанието е съхранявано в кантората на нотариус с рег. № 140 на НК по дело №4 от 2019 г..

Видно от удостоверение за наследници от 25.11.2019г., издадено от Столична община, район Илинден, А.П. Й. е починала на 23.11.2019 г. и е 2 оставил за свой наследник по закон ищцата В. Й. О., нейна дъщеря.

1. По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН:

Съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН, която изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Спорен по делото въпросът е дали представеният документ „Саморъчно завещание от 11.06.2019 г.“ е автентичен – написан и подписан от сочения автор А.П. Й.. За проверка истинността на документа е изслушана тройна съдебно-графологична експертиза, изготвена вещи лица В. Д. Б., И. М. А. и В.

В. Ц., която установява, че ръкописният текст в завещанието, включително и датата, е изписан от А.П. Й..

Вещите лица сочат в заключението, че почеркът, отразен в ръкописният текст на завещанието, както и в молбата до нотариуса за приемане на съхранение на завещанието, се характеризира с висока степен на обработеност, преобладаващ му строеж е с елементи на опростяване и стилизация - със съкращаване на елементи и замяна на ръкописни с ръкопечатни изпълнения, преобладаващ наклон - десен, преобладаващ размер на движенията - среден до едър, степен на свързаност - средна, с интервално/отделно и слято изписване на букви в думите. Същата е характеристиката и на почеркът на наследодателката в представения сравнителен материал. При проведеното сравнително изследване между почерка, отразен в ръкописния текст на Завещанието, ръкописния текст в Молбата до нотариуса за приемане на съхранение на завещанието и сравнителните почеркови образци от А.П. Й. вещите лица установяват съвпадения, както в общите, така и в по-характерни частни графически признаци, сред които форма и посока на движение при изпълнение на елементи на буквите „Д“, „Щ“, „И“, „Ж“, посока на движение при изпълнение на елементи от буквите „С“, „А“, „Ф“, вид и форма на връзката между движенията при изпълнение на елементите на буквите „Х“, „Ж“ и „Р“.

Съвпадение е налице и при размер на движение и относително месторазположение на движенията при изпълнение на елементи от буквите „Н“, „Ю“, „Ц“, „И“, „П“, „Х“, „Д“ и цифрата „6“. Вещите лица не установяват значими различия, а установените съвпадения, както в общите, така и в частните графически признаци са характерни, устойчиви и образуващи съвкупност с индивидуализиращ характер, даваща основание за извода, че ръкописният текст на Завещанието - текст и думите: „ЗАВЕЩАТЕЛ: А.П. Й.“ и „Подпис:“, са изпълнени с един и същ почерк, т.е. от едно и също лице.

Вещите лица обосновават в писменото заключение и при изслушването им в съдебно заседание, че едно от характерните свойства на почерка е 3 вариатността. Тя може да бъде обяснена и с емоционалното и здравословно състояние на човека към момента на съставяне на документа, както и на дегеративни изменения, психо-соматични увреждания, остаряване. В текста на изследвания документ не са установени признаци на колебливост, неувереност в изпълнението и темпа на движение.

Подписът в Саморъчното завещание, както и подписите в молбата до нотариуса за съхранение на завещанието и в протокола за приемане и съхранение, се характеризира със смесена транскрипция, съставена от елементи на буква „А” в началната част, средна част с дъговидни елементи с ъгловидно- примковидни връзки + параф със завършваща надясно заключителна част и допълнителни елементи след него. Степента на обработеност е над средна, строеж - опростен с елементи на усложнение стилизация и припокриване на щрихи. Преобладаващ размер на движенията едър по вертикал и по хоризонтал, степен на свързаност - слято изпълнение на своеобразни първи и втори елементи на „А” в началната част, интервална връзка със следващият щрихов елемент, с който започва средната част, слято изпълнение до край и интервалност преди допълнителните заключителни елементи след завършваща част на парафа. Сред представените сравнителни образци, при изпълнение на началния щрих от средната щрихова част, се срещат такива варианти, като в обекта и с праволинейна и с дъговидна форма, както и с дясноокръжна и с лявоокръжна посока на движение. Посочените различия са обясними с проява на вариантност и са характерни за изпълнението на подписи от лицето. Вещите лица установяват съвпадение и общите, и в частни графически признаци, като форма и посока на движение при изпълнение, вид и форма на връзката между движенията, размер.

Констатираните съвпадения и в общи, и в частни графически признаци са характерни, устойчиви и образуват индивидуализираща съвкупност, даваща основание за извода, че подписът за завещател в Завещанието от името на А.П.

Й., както и подписите в Молбата до нотариус М. Е. за съхранение, след „Съгласна“ в копието на справка от нотариуса и в протокол за приемане на съхранение са положени от А.П. Иорданова.

Вещите лица сочат в заключението, че различия или вариации, неприсъщи за почерка на лицето и надхвърлящи характерната за лицето вариантност между сравняваните ръкописни изпълнения, не са установили, а констатираните съвпадения са в характерни и устойчиви общи и частни графически признаци и образуват съвкупност с индивидуализиращ характер, която дава основание за извода, че ръкописният текст на Завещанието от 11.06.2019 г., подписът, ръкописният запис в Молбата от 11.06.2019 г. до нотариуса за приемане на съхранение на завещанието, както и „Съгласна“ в копието на направената справка от нотариуса, са изпълнени от А.П. Й..

Всички поставени в съдебното заседание при приемане на експертизата въпроси касаят различие при изписване на елементи от букви в изследвания документ и множеството събрани по делото образци от почерка и подписа на наследодателката в сравнителния материал. Вещите лица обясняват при 4 изслушването си, че отделни проявления или отделни съвпадения или различия не следва да се вадят от контекста на общото сравнително изследване, тъй като изводът следва се базира винаги на оценка на всички изследвани документи в пълнота. За всеки човек е присъщо в една или друга степен да проявява вариантност в изпълнението на почерк/подпис. При изследване на сравнителните образци вещите лица са установили едно нормално и естествено проявление на т. нар. неумишлени изменения в почерка, които се изразяват в опростяване, съкращаване на движенията, но те не са съществени. Неестествено би било, ако се установи във времето да започне да се повишава обработеността, да се усложнява, рязко да ги влоши, а после - да ги подобри почеркът/подписът. Такива неестествени колебания в развитието на почерка и навика за полагане на подпис не са установени от вещите лица. Ето защо съдът приема за неоснователни всички изложени от ищцата при приемане на заключението и в писмените бележки съображения, касаещи конкретни различия в елементи от букви в почерка и в подписа на наследодателката – същите съдът приема за израз на обичайна вариантност и нормално и естествено проявление на неумишлени изменения в почерка. Само за пълнота следва да се отбележи и че становището на вещите лица изцяло съвпада с прехдодно изготвени и приети експертизи при първоначалното разглеждане на делото, по които са работили други експерти. Ето защо всички възражения на ищцата следва да се отхвърлят като неоснователни.