Решение № 144 от 25.07.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Бургас, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500193 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 105/17.02.2025 год. по гр.д.№ 1914/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, на което с решение по делото № 347/05.05.2025 год. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка:

-е отхвърлен предявения от „Колев и Сие” СД , ЕИК: 102743726, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, ет.2, представлявано от управителя на дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо И. Колев, с адрес за връчване: гр. Б., „Ю. п. з.”, ул. „Г. В.

В.” № * /сграда на „***” ***/, ет. *, офис *** - чрез адв. А. П. Т. и адв. С. В. А. иск да бъде прието за установено по отношение на Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „С.” № * , че ищецът собственик по давностно владение на следните имоти, отразени в КК и КР: самостоятелен обект на собственост на втори жилищен етаж с идентификатор ***, предназначение- жилищеапартамент 2 в жилищна сграда на етаж 2 с площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** на трети жилищен етаж предназначение- жилище- апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ от 146,37 кв.м. и 18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, които се намират в сграда в гр. П., отразена в КК и КР с 1 идентификатор 5856.503.30.1, изградена в общински поземлен имот с идентификатор ***, с площ на имота 784 кв.м., вид на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване- средно застрояване от 10 до 15м., при граници на ПИ: улица „С.“- имот ***; ***; *** и ***, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху описаните имоти.

-е отхвърлен предявения от „Колев и Сие” СД, ЕИК: 102743726, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, ет.2, представлявано от управителя на дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо И. Колев, с адрес за връчване: гр. Б., „Ю. п. з.”, ул. „Г. В.

В.” № * /сграда на „***” ***/, ет. *, офис *** - чрез адв. А. П. Т. и адв. С. В. А. иск да бъде прието за установено по отношение на Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „С.” № * , че ищецът собственик в резултат на реализиране на придобито по давност право на строеж на следните имоти, отразени в КК и КР: самостоятелен обект на собственост на втори жилищен етаж с идентификатор ***, предназначение- жилище- апартамент 2 в жилищна сграда на етаж 2 с 9 площ от 146,37кв.м. и 19,39 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** на трети жилищен етаж предназначение- жилище- апартамент 3 в жилищна сграда на етаж 4 с площ от 146,37 кв.м. и 18,17 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, които се намират в сграда в гр. П., отразена в КК и КР с идентификатор 5856.503.30.1, изградена в общински поземлен имот с идентификатор ***, с площ на имота 784 кв.м., вид на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване- средно застрояване от 10 до 15м., при граници на ПИ: улица „С.“- имот ***; ***; *** и ***, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху описаните имоти.

-осъдено е „Колев и Сие” СД, ЕИК: 102743726, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, ет.2, представлявано от управителя на дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо И.

Колев, с адрес за връчване: гр. Б., „Ю. п. з.”, ул. „Г. В. В.” № * /сграда на „***” ***/, ет. *, офис *** - чрез адв. А. П. Т. и адв. С. В. А. да заплати на Г. Х. Д., ЕГН ********** и М. Х. Д., ЕГН ********** направените в настоящото производство разноски в размер на 8064,50 лв. /осем хиляди и шестдесет и четири лева и петдесет стотинки лева/.

Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба о т „Колев и Сие” СД, ЕИК: 102743726, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, ет.2, представлявано от управителя на дружеството и неограничен отговорен съдружник Христо И.

Колев, чрез процесуални представители адв. А. Т. и адв. С. А., с твърдение, че същото е неправилно. Оспорени са решаващите изводи на съда. Твърди се, че окръжният съд неправилно е преценил доказателствената стойност на 2 строителните книжа и актовете съставени по време на строителството, които са частни свидетелстващи документи. Оспорена е достоверността на свидетелските показания на свидетелите на ответниците, като се твърди, че те противоречат на извънсъдебните изявления на ответниците и се опровергават от останалите доказателства по делото. Твърди се, че свидетелските показания на свидетелите на ищеца кореспондират с останалите доказателства по делото и следва да се кредитират, като от тях се установява, че ищецът е започнал строителството още преди подписване на предварителния договор, че той е заплащал изпълнението на СМР по процесната сграда и е завършил сградата, като по време на строителството страните по делото не са имали спорове, че именно ищцовото дружество е собственик на процесните обекти, а ищецът е извършил и промените извън строителните книжа, като по този начин е манифестирал владението си с намерение за своене. Сочи се, че моментът на монтиране на дограмите е без значение за спора, а от значение е кога сградата е била завършена в груб вид. Сочи се, че неправилно окръжният съд е игнорирал представеното становище от „Прима-консулт“ ООД, предвид обстоятелството, че не е предвидена форма за действителност на договора за строителен надзор, а становището като частен удостоверителен документ следва да бъде зачетено от съда. Сочи се, че строителят винаги упражнява фактическа власт върху строителния обект, който изгражда, защото СМР се изпълняват чрез фактически действия, а по делото са налице признания на ответниците, че ищецът е започнал да строи обекта още преди подписване на договора. Твърди се, че самият предварителен договор е основание за владение, което следва от чл.70, ал.3 от ЗС, като той установява и началото на владението на ищеца – 03.12.2010 г. Не е отчетено, че ответниците са допуснали ищеца в сградата, не само за изпълнение на СМР, но и за извършване на преустройства в обектите, които страните са считали за негови, и по фасадата на сградата. Сочи се, че обстоятелствата по заключението на вещото лице по счетоводната експертиза неправилно са били игнорирани от окръжния съд, а те установяват действително извършени разходи от ищеца за построяване на процесната сграда, както и владението през годините от страна на ищеца. Сочи се, че преценката на доказателствата в своята съвкупност доказват владението на ищеца осъществявано спрямо процесните обекти с намерението за своене за периода от 02.10.2010 год. до 31.10.2020 год. Сочи се, че след като Х. К. е имал ключ за обекта, то той е владял за дружеството обектите за периода, дори да не е бил поС.но в тях, като твърденията му изцяло се установяват от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Изложени са съображения за основателност и на евентуалния иск.

Твърди се, че при установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че изграденият имот е придобит от владелеца както на основание правото на строеж, така и на вече построеното, ако този владелец е бил един и същ за целия 10-годишен срок на давността, а сроковете не следва да се разграничават за двете отделни придобивни основания, тъй като правото на строеж не е нещо отделно от правото на собственост върху изградената вещ и 3 за трансформирането не се изисква изрично волеизявление – то настъпва автоматично. Отречена е тезата на окръжния съд, че срокът на давностно владение за суперфицията се брои отделно от давността за построеното. Сочи се, че с трансформирането на правото на строеж в право на собственост, правото на строеж не погива и не се загубва, като връзката на суперфицията със собствеността се запазва във всички етапи на строителството и дори след изграждането на сградата. Дори след изтичане на срока по чл. 67 от ЗС, ако собственикът на земята изрично не се е позовал на изтичането на давностния срок, иначе погасеното по давност суперфициарно право запазва своите правни последици и собствеността върху изграденото въз основа на него.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове – главен и евентуален, както и за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Х. Д. и М. Х. Д., чрез процесуални представители адв. М. Б. и адв. Б. Т., в който е взето подробно становище по всяко от възраженията на въззивника, с твърдения, че същите са неоснователни, като са изложени съображения. Сочи се, че противно на твърденията в жалбата, решаващите изводи на окръжния съд почиват на обстоятелството, че не е доказано изискуемото владение на процесните имоти. Сочи се, че в периода 2007 – 2020 год. настоящият управител и представител на ищцовото дружество Х. И. К. няма взаимоотношение с него, поради което сочените от свидетелите действия по отношение на процесния обект от това лице не биха могли да ползват дружеството – ищец, при положение, че по делото няма нито твърдения, нито доказателства, че в този период Х. К. е действал като представител на ищцовото дружество. Сочи се като ирелевантно за делото кога е открита строителната площадка, кога са монтирани дограми и кога е завършена сградата в груб вид, тъй като не се твърди и не се установява, в посочения погоре период, съдружник или орган на ищцовото дружество да е упражнявал фактическа власт с намерение за своене на процесните обекти. Сочи се, че свидетелските показания на водените от ответниците свидетели почиват на лични впечатления и не са опровергани с други доказателства, а в свидетелските показания на ищцовите свидетели се наблюдават лъжи и разминавания, включително със заключението по комплексната съдебнотехническа експертиза, която установява и нередовно водено счетоводство на ищеца за процесния период. Твърди се, че т.н. „становище“ на инж. Т. Ш. е недопустимо доказателство, доколкото лицето не е разпитано като свидетел по делото, а завършването на сградата като груб строеж се удостоверява с акт обр. 14, не със становище на строителния надзор. Изложени са аргументи относно липсата и на двата елемента на придобивната давност – неустановено непрекъснато, спокойно, явно и потоянно владение върху процесните обекти за период от 10 години с намерение за своене, като се твърди, че соченото от ищеца, че е строител на сградата, обосновава евентуално държане, а не владение. Оспорено е твърдението на ищеца за промяна на проекта относно 4 процесните обекти в процеса на строителство, с позоваване на заключението на съдебно-техническата експертиза, че той първоначално е предвиждал три кухни и три санитарни възела. Оспорено е твърдението, че Х. К. е имал ключ за входната врата на сградата, респ. – че е имал постоянен достъп до процесните обекти, че е завършил “своите“ обекти и че многократно е признаван от ответниците за собственик на процесните обекти. Оспорени са и твърденията за придобито по давност вещно право на строеж. Сочи се, че дори да се приеме някакво владение на ищеца, то считано от 16.07.2022 год. дружеството го е изгубило. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и за присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно, евентуално предявени искове с правни основания чл. 108 от ЗС.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и исканията за присъждане на съдебни разноски.