Решение № 260443 от 23.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер Година 2020 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд тридесет и осми състав

На деветнадесети ноември година две хиляди и двадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4486 по описа за две хиляди и двадесета година.

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 2117537, издаден от ОДМВР- Варна, с който на С.А.М. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.

ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН **********

***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 100 / сто / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на С.А.М. срещу електронен фиш серия К № 2117537, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се сочи , че санкционираното лице от

2016г. пребивава на територията на РПолша. При прибирането си в РБългария на 17.03.2020г. установил, че срещу него има издадени три броя ЕФ за превишена скорост. Сочи, че не е управлявал превозното средство и не познава лицата, собственици на автомобила , а същите са осъществили състав на престъпление по чл.313 от НК, за което е сезирана прокуратурата. Формулира се искане за отмяна на ЕФ или спиране на административнонаказателното производство до прикрючване на проверката на ВРП.л В с. з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да потвърди ЕФ, както и да присъди юристконсултстко възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.04.2018г. около 20.34 часа, по бул.”Васил

Левски” в посока към бул. „Осми Приморски полк“ бил управляван л.а. „Ауди А3” с рег. № ***. При управлението на автомобила в района на пътен възел с ул. „Царевец”, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч.

В този район била монтирана и функционирала мобилна система за контрол на скоростта на МПС тип „TFR1-М 646“.

Автомобила преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 90 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост възлязла на 87 км/ч.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 37 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на ползвател на автомобила – „*** „ ЕООД с представляващ К.И.Д, бил издаден електронен фиш серия К № 2022551, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

В декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДП К. д. посочила, че лицето, управлявало го при извършване на нарушението е въззивникът М., като предоставила и копие от СУМПС. Електронен фиш серия К № 2022551 бил анулиран и бил издаден нов електронен фиш серия К № 2117537, срещу въззивника М..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка; справка в ЦБД; протокол за използване на автоматизирано средство и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от

ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето , управлявало автомобила са наведени възражения и е конкретизирано такова лице, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи лицето, декларирано като такова, управлявало автомобила – въззивинка М..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

Въззивникът сочи , че от 2016г. пребивава на територията на РПолша.

При прибирането си в РБългария на 17.03.2020г. установил, че срещу него има издадени три броя ЕФ за превишена скорост. Сочи, че не е управлявал превозното средство и не познава лицата, собственици на автомобила , а същите са осъществили състав на престъпление по чл.313 от НК, за което е сезирана прокуратурата.

По така наведеното възражение съдът счита за нужно да отбележи, че представените писмени доказателства не установяват безспорно соченото от въззивника , че не е управлявал автомобила. Извършено престъпление то трето лице се установява единствено с влязъл в сила осъдителен съдебен акт. В този смисъл и не може да се възприеме с категоричност твърдяното от въззивника, че на 17.04.2018г. не е управлявал автомобила и не може ЕФ дза бъде отменен на това основание.

Наличието на подадена жалба до ВРП не обосновава спиране на административнонаказателното производство до приключване на проверката на ВРП, доколкото в НПК липсва подобно основание за спиране на наказателно производство.

Евентуалното приключване на наказателно производство с осъдителен акт по отношение на лицето, декларирало данните би било основание за възобновяване на административнонаказателното производство.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :