Определение № 633 от 16.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

П. В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600883 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу Определение рег.№1364/02.02.26г. по НОХД№20241110211793/2024г. по описа на СРС, НО, 132 състав, с което на 29.01.2026г. е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите лица.

В подадения протест се твърди, че определението е неправилно като се отправя искане да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от етапа на разпоредителното заседание, доколкото съдът не се е произнесъл по останалите въпроси подлежащи на обсъждане по чл.248, ал.1 от НПК. Обвинителният акт е законен, обоснован и мотивиран се изтъква в протеста. Налице е пълно единство както между обстоятелствената част и диспозитива на акта, така и между обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем. Прокурорът посочва, че е несподеляем извода на съда, че от обвинителният акт не ставало ясно как и кога обвиняемият е осъществил престъплението по чл.346б от НК. Изпълнителното деяние на състава “проникване“ се изразява във всяко едно влизане в МПС без съгласието на собственика му. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочен моментът, в който П. Р. К. е влязъл в автомобила, когато заедно с пострадалия В. го е „огледал отвън и отвътре’ и изводът на СРС, че от така употребения израз не става ясно дали обвиняемият е „проникнал“ в МПС е несподеляем се настоява от държавния обвинител. Мнението на проверявания съд че оглед „отвън и от 1 вътре“ може да бъде извършен само отвън е превратно тълкуване на употребените изрази, което противоречи на житейската логика, тъй като при покупка на МПС всеки един купувач се запознава с външността, вътрешността и с изправността на елементите вътре в купето на автомобила. Употребата на израза „огледал отвън и от вътре“ недвусмислено индикира две различни последователни действия. Това са фактически действия, включващи влизане във вътрешността на автомобила. Тези фактически действия са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и в диспозитива на същия, където им е придадено правната квалификация „проникване“. Заключава се от представителя на обвинителната власт, че това е фактическата обстановка, установена по делото от обективна страна.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК. При разглеждането му по същество, настоящият съдебен състав счита протеста за неоснователен, поради следните съображения:

По НОХД№20241110211793/2024г. по описа на СРС, НО, 132 състав на 17.11.2025г. съдебният състав е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия П.

Р. К. и при наличието на процесуалните предпоставки на чл.269, ал.3, т.4, б.а от НПК, в присъствието на прокурора и защитника на подсъдимия и в отсъствието на пострадалия В. и пострадалата А. като се възползвал от процесуалната възможност на чл.247г, ал.2 от НПК по отношение на пострадалите. Прокурорът и защитникът са изложили позициите си по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Съдебното заседание е било прекъснато поради аварийното извеждане на всички лица от сградата на СРС. На 29.01.2026г. при същата процесуална ситуация на присъстващи и отсъстващи страни и пострадали лица по обвинителния акт е бил продължен хода на разпоредителното заседание. При разглеждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК съдът е сторил извод, че делото му е родово и местно подсъдно, както и че няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство съгласно чл.250 от НПК и чл.251 от НПК.

Съдебният състав е констатирал в обвинителния титул технически грешки, които е дефинирал като очевидни фактически грешки. Като такива е отчел упоменаването на стр. 2 в акта на лице с фамилия А., както и че при посочване на предходната съдимост на подс. П. К. в обстоятелствената част и диспозитива на о.а се сочи осъждане по НОХД№3609/2020г. за престъпление по чл.159, ал.2, т.1 и т.6 вр. ал.1 от НК, какъвто състав не съществува в наказателния закон, а видно от свидетелството за съдимост подсъдимия е осъждан за престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6 вр. ал.1 от НК.

Същевременно съдът е констатирал в определението си, че на страница 2 от 2 обвинителния акт се излагат последователно няколко твърдения: че арестуваният В. е разполагал с единствения ключ за процесното МПС, че в същото време, а именно на 03.05.2023г., когато пострадалата А. е минавала покрай автомобила, подсъдимият е установил, че същият е отключен и решил да го продаде, както и че още в същия ден е била проведена среща с пострадалия В. за продажбата на инкриминирания автомобил.

Ревизираната инстанция е посочила, че описанието на фактическата обстановка касателно обвинението по чл.346 б от НК е приключила с посочване на това, че В. огледал МПС-то „отвътре и отвън заедно с К.“. Намерил е, че това създава неяснота дали се твърди инкриминираното проникване да е било осъществено от подсъдимия преди или по време на огледа на процесната вещ като е заключил, че не са изложени конкретни твърдения как подсъдимият е установил автомобилът да е бил отключен, което поставя под въпрос дали се инкриминира направеното проникване в МПС-то да се е реализирало още при първото констатиране на автомобила на паркинга. Не се твърди еднозначно К. да е влизал по време на огледа на автомобила, а се твърди само да го е огледал отвън и отвътре е посочено в определението. Оглеждането на купето на един автомобил може да се осъществи и отвън, визуално без да се влезе в автомобила е изтъкнал СРС. Заключил е, че от така дадената формулировка не става ясно дали се твърди едновременно проникване, както при първоначалното констатиране на МПС-то така и при огледа съвместно с пострадалия В..

Съдът е взел окончателно становище, че този пропуск води до невъзможност подсъдимият, защитникът и съдът да разберат фактическите параметри на обвинението, при което е намерил за нужно да прекрати съдебното производство по делото, да върне обвинителния акт на прокурора, при който да бъдат отстранени и изброените очевидни фактически грешки. Съдът се е произнесъл и по реда на чл.248, ал.1, т.6 от НПК като е потвърдил мярката за неотклонение на подсъдимия „Задържане под стража“ и мярката за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“.

Обект на инстанционния контрол в настоящето производство се явява единствено произнасянето на СРС по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, доколкото съдът е сезиран от прокурора само с протест в тази връзка. Не е обект на проверка произнасянето на съда по реда на чл.248, ал.1, т.6 от НПК касаещо произнасянето му по мерките за процесуална принуда на подсъдимото лице. Констатациите на СРС касателно допуснатите очевидни фактически грешки в обвинителния акт не са били обект на недоволство от страна на СРП, но доколкото обвинителният акт е единен документ, съдът намира за уместно и законоизводимо да вземе становище и по тях доколкото установените очевидни фактически грешки от ревизираната инстанция са имплицитно свързани с така повдигнатите обвинения на подсъдимия.

Второинстанционният състав отбелязва, че в принципен план установяването на предпоставките по чл.248, ал.1, т.3 от НПК от първостепенния съд водят до невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.248а, ал.1 от НПК доколкото законът задължава съдът при констатирането на очевидни фактически грешки в обвинителния акт да определи на прокурора 7-дневен срок за отстраняването им, каквато процедура е невъзможна за 3 осъществяване при констатиране на обстоятелства по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК, водещи до прекратяване на съдебното производство по делото. В конкретния случай съдът в проверяваното определение е констатирал наличието на очевидни фактически грешки в обвинителния акт в обстоятелствената част на постановеният от него акт и в диспозитивната му част с отделен диспозитив, като обаче не е определил 7-дневен срок на прокурора за отстраняването им. Разбираем и отговорен е подхода на съда предполагащ процесуална икономия с описание и изчерпване на обструкциите по обвинителния акт от страна на ръководно решаващия орган, но законовите норми не биха могли да бъдат прилагани частично или да бъдат допълвани, както е сторено в случая. В този смисъл е разумно индикирането на констатираните пороци изпълващи съдържанието на института очевидна фактическа грешка в обстоятелствената част на съдебното определение, но стриктно придържане към конкретния резултат от развитието на производството в диспозитивната му част. Извън горната забележка следва да бъде отбелязано, че касателно констатацията за употребената фамилия А. на стр.2 от акта изводът на първата инстанция е правилен.

Относно направената констатация на проверявания съд за описаното осъждане на подсъдимия К. в обстоятелствената и в диспозитивната част на акта по НОХД№3609/2020г. за престъпление по чл.159, ал.2, т.1 и т.6 вр. ал.1 от НК, обективната проверка на свидетелството за съдимост на подсъдимия показва, че СРС е прав. Подсъдимият е осъден по цитираното НОХД за престъпление по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6 вр. ал.1 от НК. Със същата текстово съдържание, каквото е в обвинителния акт, обаче е обвинението на П. К. и в досъдебното производство в постановлението му за привличане като обвиняем. Не би могло да се интерпретира като очевидна фактическа грешка твърдението на прокурора в конкретното обвинение по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК, че въпросното престъпление по чл.159, ал.2, т.1 и т.6 вр. ал.1 от НК /каквото престъпление не съществува в правния мир/ е тежко умишлено. Същественото касателно въпросното обвинение по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК, /доколкото посочването на осъждането по въпросното престъпление е във връзка с квалификацията на престъплението от обективна страна по чл.29, ал.1, б.а и б.б от НК/ е дали подсъдимият К. е осъден с влязъл в сила съдебен акт, за какво престъпление - умишлено или тежко умишлено и какво наказание му е било наложено и дали то е било отложено по чл.66 от НК. Въпрос по съществото на делото е дали въпросните фактически твърдения на прокурора са верни и подкрепени от доказателствата за съдебното минало на дееца.

Според прокурора от СРП обвинителният акт е законен, обоснован и мотивиран.

Доколкото в това твърдение не се съдържа аргументация или петитум към съда втората инстанция не намира в конкретното производство процесуално основание да преценява основателността му, но ще насочи вниманието на обвинителя към обстоятелството, че съвкупната оценка по въпросните критерии се осъществява при постановяването на окончателен съдебен акт.

4

В обвинителния титул се описва, че: “В същото време обвиняемият К., който познавал А. от квартала, а В. от фитнеса който посещавал, установил, че автомобила е отключен и поради нуждата от пари взел решение да го продаде.“, както и: „Автомобилът бил отключен и В. го огледал отвън и от вътре заедно с К., като го харесал. Обвиняемият представил на пострадалия свидетелство за регистрация на автомобила на името на А. и контролен талон с 02827455520 на името на В..“ С това изцяло се изчерпва описанието на фактите по обвинителния акт за подсъдимия П. К. по така повдигнатото му обвинение за това, че 03.05.23г. в гр.София, бул.“Ломско шосе“ на паркинг в близост до Фитнес „Флайс“ и магазин „Ганчев“, противозаконно проникнал в чуждо МПС-лек автомобил марка “Хонда“, модел “Сивик“ с рег.№ ****, собственост на М.Р. А., без нейно съгласие. От обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно къде се е намирало въпросното МПС, както и че действието се е развило на 03.05.23г. като на въпросната дата около обяд К. е установил, че автомобила е отключен, както и че огледа отвън и отвътре на автомобила от св. В. и подс.К. се е осъществил на 03.05.2023г., но в по-късните часове. Става ясно и че предоставените на пострадалия свидетелство за регистрация на автомобила на името на А. и контролен талон с 02827455520 на името на В. от П. К. първоначално са се намирали в лекия автомобил, но как са се озовали във владение на подс.К. не е изяснено в акта на прокурора.