Определение № 4787 от 04.12.2019, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е гр. София, ……………..2019 г.

Софийски градски съд, Наказателно отделение,

4 въззивен състав, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС С. АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ:

АТАНАС Н. АТАНАСОВ

АЛЕКСАНДРИНА

ДОНЧЕВА като се запозна с докладваното от съдия

Атанас Н. Атанасов ВНЧД № 4935 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при СРП против определение от 02.10.2019 година, постановено по НОХД № 302/2014 година по описа на СРС, НО, 105 състав, с което е било оставено без уважение искането на прокуратурата за тълкуване на влязъл в сила съдебен акт на основание чл.414 ал.1 т.1 НПК.

Подалият протеста моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за провеждане на процедура по чл.414 ал.1 т.1 НПК.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, намира следното:

Частният протест се явява процесуално недопустим – същият е депозиран от лице, имащо правен интерес от протестиране, в законоустановения срок и в предвидената от закона форма, но срещу акт, неподлежащ на самостоятелна въззивна проверка.

Определението, постановено от СРС, не е от кръга на определенията, визирани в чл.341 ал.1 НПК, които подлежат на проверка от въззивната инстанция по реда на глава XXI НПК – то не касае по-нататъшното преграждане на пътя на наказателното производство, не е и сред изрично визираните определения по чл.306 ал.1 т.1 - 3, чл.431, чл.436, чл.452 ал. 1 и чл.457 ал.2 НПК.

Обжалваното определение на първостепенния съд не попада и в кръга на актовете, които подлежат на проверка от въззивния съд по смисъла на чл.341 ал.2 НПК и по реда на гл.

XXII НПК: в

НПК не е посочено изрично, че определението, с което се отказва тълкуване на влязъл в сила съдебен акт, подлежи на обжалване по реда на глава XXII НПК.

Именно поради тези причини, протестираното определение на СРС попада в приложното поле на разпоредбата на чл.341 ал.3 НПК и не подлежи на самостоятелна въззивна проверка.

Доколкото законодателят не е предвидил възможност за самостоятелно обжалване или протестиране на цитираното определение, то частният протест, като процесуално недопустим, следва да бъде оставен без разглеждане.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ частен протест от прокурор при СРП против определение от 02.10.2019 година, постановено по НОХД № 302/2014 година по описа на СРС, НО, 105 състав, с което е било оставено без уважение искането на прокуратурата за тълкуване на влязъл в сила съдебен акт на основание чл.414 ал.1 т.1 НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.