Присъда № 79 от 20.04.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 79 по НОХД № 4575/2022г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 20.04.2023г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура Ямбол срещу И. О. Ч., роден на *** г. в с.***, обл. ***, живущ в гр.***, ***, ************** ЕГН: ********** за това, че на *** г. в гр.Бургас, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които е владеел - сумата от 20 000 евро, собственост на *** граждани J.J. /Й. Й./ и G.B.J. /Г. Й./, и двамата с адрес *** - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Делото е висящо пред Районен съд Бургас за втори път след като с Решение № 90/21.11.2022г. по ВНОХД № 227/2022г. по описа на Окръжен съд Ямбол е отменена Присъда № 260137/15.12.2019г. по НОХД № 4184/2019г. по описа на Районен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане на първа инстанция от друг съдебен състав.

С определение в разпоредително заседание съдът реши въпросите по чл. *** НПК като прие, че делото е местно и родово подсъдно на РС Бургас. Констатира, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите лица. Констатира, по изложени съображения, че няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила и че не е необходимо разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Не взе мярка за неотклонение спрямо подсъдимия И. Ч.. Като страна в процеса при първото разглеждане на делото са били конституирани частни обвинители Й. Й. и Г. Й. Б., които продължиха участието си като частни обвинители в наказателния процес.

Производството по делото протече по общия ред.

В пледоарията си прокурорът поддържа обвинението, като счита, че се доказва от събраните по делото доказателства, които анализира и пледира за налагане на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от 3 /три/ години.

Повереникът на частните обвинители адв. Б. намира, че обвинението е доказано и предлага, отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът да го признае за виновен, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в рамките на предвидения от закона срок, при равновесие на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия обстойно коментира събраните по делото доказателства и намира, че подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на обвинението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Намира, че не е доказано, че на ***г. подсъдимият е обсебил сумата от 20000 евро. Напротив, към този момент И. О. Ч. действал с пълната легитимация от страна на продавачите, които надлежно го били упълномощили да извърши продажбата на техния недвижим имот. Това, че сделката била извършена и че купувачът на имота се явявал в родствени отношения намира,че няма абсолютно никакво касателство към случая. Поради възникналите облигационни отношения И. О. Ч. се възползвал от правото си на един по-късен етап да задържи продажната цена, като за това, че възникнали облигационни отношения и то противоречиви сочело и воденото между страните гражданско дело, в което безспорно било доказано, че Й. и Г. Й. дължат определена сума пари на И. О. Ч.. Именно по тази причина възникнал спор, но на един много по-късен етап, а не на дата ***г. Акцентира се на съдебна практика като сочи, че интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнанието у дееца за това, че 1 предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на конкретно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Изпълнителното деЯ.ие на престъплението своене можело да се реализира чрез валидно правно действие или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещта, а можело да се изрази и с бездействие, каквото съставлявал отказът да се върне чуждата вещ. Сам по себе си отказът на дееца да върне вещта не можело дефинитивно да бъде третиран като акт от имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл.

206, ал. 1 от НК, отказът да бъде върната вещта следвало да е противозаконен - поведението на дееца да не е съвместимо с правното основание за владеене или пазене на вещта.

Подзащитният му продължил да упражнява фактическата власт върху получените парични средства, но не бил променял отношението си към тях. Не ги считал за своя собственост, не ги ползвал по предназначение, не се разпоредил с тях. Така посоченото ясно представяло липса на умисъл към своене на чуждите вещи. Те били съхранявани с цел предаването на собствениците, като счита, че подсъдимият е имал право на задържането им до изпълнение на насрещно задължение от другата страна. Неуредените облигационни търговско-правни отношения между лицата не били съпроводени с престъпно поведение от страна на подсъдимия. Счита, че парите като заместими, родово определени вещи, не могат да бъдат предмет на обсебване, а когато се намират по банкова сметка, не могат да се третират като „чужди”, понеже били във владението на банката. Намира, че липсват интелектуалният и волевият моменти на субективната страна на престъплението.

Моли да се постанови присъда, с която И. Ч. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.

Подсъдимият се придържа към становището на защитника си.

В хода на съдебно следствие подсъдимият дава обяснения като сочи, че със семейство Й. имал познанство, което датирало от 2004 г., когато били в България за закупуване на имоти. В края на 2005 г. било регистрирано дружеството *** чийто управител бил той. След тази дата по взаимно желание имотите на семейство Й. били управлявани и стопанисвани от дружество ***. След тази дата контакта му със семейство Й. бил единствено и само чрез техния син П. Й.. С него сключвали договори за управление и договори за възлагане на продажба на въпросните имоти. През 2008г. реализирали първата продажба на техен имот, като средствата от продажбата, платени в българска банка по техни сметки и след вписване на нотариалния акт за продажба парите били трансферирани в чужбина лично от тях. На *** г. изпълнил своите облигационни отношения към тях, а именно като техен пълномощник извършил продажба на описания имот. Преди продажбата всички документи били предоставени на нотариуса, който след прилагане на платежните нареждания, част от нотариалното производство, отнесъл нотариалния акт за вписване в Агенцията по вписванията. Това нотариално производство не било оспорвано от упълномощителите семейство Й.. През 2016г. в хода на проверката под надзора на наблюдаващия прокурор обезпечил с финансови документи, нотариално заверени, семейство Й. със сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ евро, това били записи на заповед, от чисто морален аспект за отчетната сделка. По въпроса на отчетната сделка имало решение на гражданския съд, който ясно и точно квалифицирал дължимостта на всеки един, включително и неговото право на прихващане. Никога не бил присвоявал, нямал намерение и не бил имал някаква такава умисъл. Също така през 2016 г., изпълнявайки постановление на наблюдаващия прокурор, направил необходимото, като пълномощник да открие сметки в българска банка, отправяйки искане към „***” и „***”. Бил получен официален отговор защо това е невъзможно. Също така, и до ден днешен, и в хода на всички представени документи не получил и нямал официален банков документ за сметка в България на семейство Й., и в чужбина включително. Цялата кореспонденция със семейство Й. била с лицензиран превод и ги информирал за абсолютно всички обстоятелства. Без значение къде бил, средствата и парите, които били взаимно заменяеми вещи, обезпечавал своевременно с 2 всички видове възможни документи от негова страна. Изпълнявал задълженията си стриктно и отговорно.

В последната си дума подсъдимият заявява, че бил осъден за престъпление, за което не бил обвинен, а бил обвинен, за престъпление, което не бил извършил. На ***г. единственото, което извършил било да се яви пред нотариус, да подпише нотариален акт, да получи продажната цена, всичко ясно и точно формулирано в упълномощаването на семейство Й.. Доказателството, че нотариалният акт, на база на всички действия по нотариалното производство е вписан в Агенцията по вписвания, никога не бил оспорван.

Моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. О. Ч. с ЕГН ********** е роден на ***, **************** Свидетелите Й. Й., П. Й. и Г. Й. са граждани на ***. През 2004г. св. П. Й. живеел в България, гр. Бургас, поради което неговият баща св. Й. Й. решил да му закупи имот като за закупуването било използвано съдействието на подсъдимия И. Ч.. Основно с покупката и сделката се занимавал св. П. Й., който бил в България, а неговите родители живеели в *** и само му оказвали нужното съдействие.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот дело № 809/2004г. на нотариус с рег. № *** на НК на 11.11.2004г. св. Й. Й. чрез пълномощник сина си св. П. Й., гражданин на ***, закупил в Република България недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с административен адрес: ***.

От събраните по делото гласни доказателства еднопосочно се установява, че именно подсъдимият съдействал при закупуването на имота, както и за продажбата на друг имот, собственост на св. Й. Й., за който финансовите отношения били уредени.

Впоследствие, през 2009г., св. П. Й. заедно със св. М. Г., с която съжителствали на семейни начала, решили да напуснат България и св. Й. Й. взел решение да продаде недвижимия имот. С действията по продажба на имота и нейното организиране отново бил ангажиран основно сина на свидетеля - св. П. Й.. Към този момент подсъдимият И. Ч. бил едноличен собственик и управител на търговско дружество ***.

На 30.10.2009г. в гр. Бургас между ***, дружеството, като посредник, представлявано от подс. Ч. и П. Й. като пълномощник на Й. Й., собственик, било сключено споразумение, по силата на което посредникът се съгласил да продава на трети лица от името на собственика апартамент ***, с адрес: ***, продажната цена на имота била 60000 евро като комисионната на агенцията трябвало да се добави върху тази цена. Посредникът имал право да получи възнаграждение съгласно споразумението т. 5 и т. 1А. Съгласно т. 6 споразумението се прекратявало от двете страни с едномесечно писмено предизвестие, а също така се прекратявало автоматично при продажбата на имота.

Св. П. Й. имал доверие на управителя и едноличен собственик на капитала на *** – подс. Ч., тъй като той, от една страна, бил съдействал за закупуването на имота, който трябвало да се продаде, а освен това имал отношения с него във връзка с продажбата на другия, предходен имот на семейство Й., за който продажбата била извършена успешно и им била заплатена сумата, за която бил продаден.

Имотът дълго време не бил продаден като подс. И. Ч. обяснил на св. М. Г. и св. П.

В. Й., че биха го улеснили, ако го упълномощят той да извърши продажбата на апартамента и за да не е необходимо собствениците да присъстват.

3

Ето защо след като св. П. В. Й. обяснил на родителите си искането на подсъдимия, св. Й. Й. и Г. Й. упълномощили подс. И. Ч. с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието от 15.05.2012г., извършени от завеждащ Консулска служба при Посолство на ***, с което св. Й. Й. и св. Г. Й. упълномощили подс. И. О. Ч. да се разпорежда, включително да продаде от тяхно име и за тяхна сметка техния собствен недвижим имот – ***, находящо се ***, при условия и цена каквито намери за добре. Да подпише предварителен договор за покупко-продажба на имота и нотариален акт за покупко-продажба. Да договаря условията на разпоредителната сделка и да получи продажната цена за имота, по начин и в срокове, каквито намери за добре включително да уговаря разсрочено плащане. Да ги представлява пред нотариус като подписва и получава всички необходими документи, включително нотариален акт за съответната разпоредителна сделка. Да ги представлява пред съответната община като подпише, декларира, подаде и получи от тяхно име и за тяхна сметка данъчна оценка за имота. Да ги представлява пред Агенция по кадастъра като подава, подписва, получава всякакви документи, молби и заявления. Да се снабди със схема за имота. Да открива банкови сметки /в лева и валута/ на тяхно име/или на името на един от тях/, без ограничения. Да извършва разпоредителни сделки и действия с банковите сметки, открити на тяхно име/или на името на един в която и да е банка на територията на РБългария и със сумите по тях без никакви ограничения. Да закрива банкови сметки, открити на тяхно име. Да подписва от тяхно име АУАН. Да преупълномощава трети лица по свое усмотрение с всички или с част от правата.