Решение № 872 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100900894 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от П. Н. М. срещу отказ № 20230419143612-2/ 25.04.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано да бъде извършена първоначална регистрация в търговския регистър на новоучреденото дружество „П.К.“ ЕООД.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният отказ, е извършване на първоначално вписване в търговския регистър на новоучреденото дружество „П.К.“ ЕООД.

При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва на първо място проверка на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и дали е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред.

В чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца, от прокуриста, от друго лице в предвидените по закон случаи, както и от адвокат с изрично пълномощно. В хипотезата на заявяване за вписване в търговския регистър на първоначална регистрация на новоучредено търговско дружество в закона има изрично правило, регламентиращо лицето, което има право да подаде заявление за това. То се съдържа в нормата на чл. 67 ТЗ, в която е предвидено, че заявлението за първоначално вписване на учреденото дружество в търговския регистър се подава от избрания управителен орган.

1

От документите, представените с подаденото заявление, за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство се установява, че от лицето П. Н. М. е взето решение за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „П.К.“, както и че то ще се управлява от едноличния собственик на капитала съгласно чл.

147, ал. 1, предл. 1 ТЗ. Следователно едноличният собственик на капитала на дружеството, което се учредява, е надлежно легитимиран да подаде заявление за неговото първоначално вписване в търговския регистър. В случая заявлението е подадено точно от лицето, което има качеството на едноличен собственик на капитала и управител на новоучреденото дружество, което е П. М., което означава, че то изхожда от оправомощено да стори това лице.

На следващо място при подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице извършва проверка и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/, като в случаите на заявено първоначално вписване то е длъжно да провери и дали друго лице няма права върху фирмата на дружеството, с която се иска то да бъде вписано в търговския регистър, както и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ/.

От представените от заявителя документи се установява, че от физическото лице П.

Н. М. на 04.08.2016 г. са взети решение за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, чиято фирма е „П.К.“, която ще се изписва и на латиница като „Р.С.”, както и решение за приемане на учредителен акт, който е представен в регистърното производство и в който също е вписана фирмата на дружеството, което се учредява, която се изписва на български език като „П.К.“ и на латиница като „Р.С.”. Фактът, че посоченото решение за учредяване на търговското дружество е прието през 2016 г., което е повече от пет години преди датата, на която е подадено искането за регистриране на този субект в търговския регистър, не прави волята на физическото лице П. М. за учредяване на търговското дружество невалидна към момента и съответно не налага приемане на ново решение за учредяване на същото търговско дружество, което да бъде направено в близък момент до датата, на която е подадено искането за регистрация. Това е така, тъй като нито в ТЗ, нито в ЗТРРЮЛНЦ и приетите с оглед неговото прилагане подзаконови нормативни актове, не се съдържа разпоредба, която да ограничава времевото действие на прието от един правен субект решение за учредяване на дружество с ограничена отговорност и такава, която да изисква приемането на такова решение да се случва в определен срок преди подаденото искане за регистрация на новоучреденото дружество в търговския регистър, като условия за извършване на тази регистрация. Това означава, че в регистърното производство от заявителя са представени документи, от които се установява, че от дееспособно физическо лице е взето решение за учредяване на едноличното ограничено отговорно дружество, чието вписване се иска, както и решение за приемане на учредителен акт, доколкото капиталът в новоучреденото дружество се притежава от едно лице.

За да се произнесе дали трябва да бъде извършено първоначалното вписване на новоучреденото дружество в търговския регистър, съдът трябва да извърши проверката, която дължи и длъжностното лице по регистрация, дали друго лице няма права върху фирмата на дружеството, с която се иска то да бъде вписано, както и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ/.

В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма, като е предвидено, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.

Съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 8 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост фирмата е самостоятелен обект на индустриална собственост, който се ползва със закрила, която се предоставя във всички страни - членки на Съюза. Закрила на правото на търговеца на фирма е предвидена изрично и в българското законодателство. В чл. 11 ТЗ е 2 регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. В чл. 7, ал. 4 ТЗ е уреден и един частен случай на това общо право, като е предвидено, че всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. При съобразяване на посочените норми, които са част от международното и националното законодателство, следва да се заключи, че правото на фирма, което принадлежи на регистриралия я търговец, е уредено като изключително право и включва в своето съдържание правото на търговеца да я използва в цялостната си дейност и да забрани на друг търговец да използва фирма, която е идентична или сходна с неговата, в случай че тя е регистрирана по-рано, като нарушаването на това право води до възникване на вземане за получаване на обезщетение за вреди срещу нарушителя. Следователно за да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т.е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

Както беше посочено фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл. 7, ал. 3, изр. 1 ТЗ като „П.К.“, както и се изписва на чужд език съгласно възможността, предоставена в чл.

7, ал. 3, изр. 2 ТЗ, като „Р.С.”. При извършена от съда справка в търговския регистър е видно, че преди датата на подаване на заявлението за вписване в регистъра на новоучреденото дружество на 31.08.2022 г. е вписано друго търговско дружество с наименование, изписано на български език, „П.К.“ и изписано на латиница „Р.С.”.

Съдът счита, че словният елемент „П.К.”, от който се състои фирмата на дружеството, което се иска да бъде регистрирано, при нейното изписване на български език и словният елемент „П.К.“ на по-рано регистрираната фирма на друг търговец при изписването на български език са сходни във визуално и звуково отношение и са идентични в смислово отношение. Тези наименования съдържат две думи, които имат много общи букви, произнасят се по сходен начин и имат напълно идентично значение. Първите думи, от които се състоят и двете наименования, а именно „ПАГАН“ и „Пейгън“, се различават при изписването по три от използваните в нея гласни, като съгласните напълно съвпадат. Във визуално отношение тези думи се възприемат основно чрез използваните в тях съгласни, които са определящи, за разлика от гласните, поради което тяхното пълно съвпадение, налага изводът, че двете думи са до голяма степен сходни във визуално отношение. В звуково отношение думите също се възприемат при произнасяне основно чрез съгласните си, които са определящи за начина, по който те звучат, доколкото използваните в тях гласни само допълват съгласните, поради което и в това отношение двете думи са сходни в голяма степен. Трябва да се посочи, че от изписването и на двете фирми на чужд език е видно, че както думата „ПАГАН“, така и думата „Пейгън“, произтичат от една и съща дума, изписана на латиница, която е думата pagan, която съществува в английския език и се произнася „пейгън“. Това означава, че при едното фирмено наименование първата дума „ПАГАН“ представлява дословно възпроизвеждане с български букви на латинските букви на думата pagan, а при второто наименование първата дума от него „Пейгън“ представлява също възпроизвеждане на български език на английската дума pagan, но не дословно, а съобразно произношението . Следователно тези първи думи и в двете наименования са с 3 идентично смислово значение, което произтича от английската дума pagan. Вторите думи, от които се състоят и двете наименования, а именно „КОНСУЛТ“ и „Кънсълт“, се различават при изписването само по две от използваните в тях гласни, като съгласните, които са пет на брой, напълно съвпадат. Тази разлика обаче не е определяща при цялостното възприемане на фирмите от всяко едно трето лице, което остава с впечатление, че се касае до една и съща дума. Във визуално и в звуково отношение тези две думи се възприемат основно чрез използваните в тях пет съгласни, които са напълно идентични, като използваните гласни само допълват съгласните, поради което и двете думи следва да се счетат за сходни и то във висока степен. От изписването и на двете фирми на чужд език е видно, че както думата „КОНСУЛТ“, така и думата „Кънсълт“, произтичат от една и съща дума, изписана на латиница, която е думата consult, която също съществува в английския език и се произнася „кънсълт“. Това означава, че при едното фирмено наименование първата дума „КОНСУЛТ“ представлява дословно възпроизвеждане с български букви на латинските букви на думата consult, а при второто наименование първата дума от него „Кънсълт“ представлява също възпроизвеждане на български език на английската дума consult, но не дословно, а съобразно произношението . Следователно тази дума и в двете наименования е с идентично смислово значение, което произтича от английската дума consult.

Изписването на чужд език на фирмата, с която се иска новоучреденото дружество да бъде вписано в търговския регистър, е напълно идентично с изписването на чужд език на фирмата на по-рано регистрираното търговско дружество, което означава, че в тази си част двете сравнявани наименования са напълно идентични във визуално, смислово и фонетични отношение, което също определя високата степен на сходство между двете фирми.

Разпечатката съдържа 25 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d3463d3-d20f-41e8-8218-0a4943fe756f