Решение № 355 от 13.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора С. Ас. Б. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600139 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК

С присъда от 23.10.2024 г., постановена по НОХД № 5851/2024 г., по описа на СРС, НО, 14-ти състав подсъдимият А. П. А. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в началото на месец януари 2022 г. в гр. Банкя, от гараж на къща, находяща се на ул. „*********, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 брой перфоратор марка „Бош“, модел „GBH 26VEC”, на обща стойност 400 лева, собственост на П.Д.Т., които владеел (била му предоставена от П.Т., за да извърши ремонт на къща, находяща се в гр.

Банкя, ул. „*********) - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 117 (сто и седемнадесет) лева за сторени в хода на ДП разноски, както и 143,20 (сто четиридесет и три лева и двадесет стотинки) лева, за направени от СРС разноски. Подсъдимият е осъден да заплати 10 лева по сметка на СРС за служебното издаване на 2 бр. изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили жалба и допълнение към същата от адв. Е. Й. - защитник на подс. А., с които се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, 1 с която подсъдимият да бъде оправдан. Твърди се, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена въз основа на превратен анализ на доказателствата по делото. В тази връзка се посочва, че в хода на първоинстанционното производство не се доказва по категоричен начин собствеността на инкриминираната вещ. Твърди се и че извода си касателно собствеността на процесната бор машина СРС е изградил единствено въз основа на показанията на свид. П.Т., които според адв. Й. са пристрастни и неподкрепени от останалия доказателствен материал. Релевирани са доводи и досежно наложеното на подс. А. наказание, като според защитника същото е явно завишено, въпреки че са налице основанията за приложение на чл. 55 от НК.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 319 от НПК са постъпили и жалба и допълнение към същата и от адв. И. С. – защитник на подс. А.. В сезиращия СГС документ се излагат съображения досежно неправилността на първоинстанционната присъда. В тази връзка се навеждат твърдения, че въз основа на събраните доказателства не би могъл да се направи единствен и категоричен извод досежно собствеността на инкриминираната вещ, което се явява съществен елемент от престъплението по чл. 206 от НК, според адв. С..

По-нататък в допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие и с изводите на СРС относно наложеното наказание, което според защитата е явно несправедливо. В заключение се моли СГС да отмени обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна, като се посочва и че наложеното на А. наказание е в разрез с изискванията на чл. 36 от НК. С допълнението към въззивната жалба на адв. С. се прави искане за разпит на свидетелите В.Н., В.М. и И.Б..

С определение в разпоредително заседание на 13.01.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. С. поддържа подадените жалби и допълнения към тях по изложените в същите съображения. Релевирани са доводи, че по делото не се е доказала собствеността на процесната машина, като в тази връзка се твърди, че същата е собственост на подс. А.. В тази връзка се моли градският съд, в този му състав да отмени атакувания акт и да постанови нов, оправдателен такъв или да върне делото за изясняване на обективната истина от друг състав на СРС. В условията на алтернативност, ако СГС признае подс. А. за виновен, се моли за ревизиране на изводите на СРС досежно санкционната част на акта, тъй като така наложеното наказание се явява несправедливо.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба, поради законосъобразност на първоинстанционната присъда.

Подс. А. в правото си по чл. 333, ал. 2 от НПК моли СГС да го оправдае, навеждайки твърдение, че е невинен.

2

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че жалбата е частично основателна, тъй като са налице основания за изменение на присъдата в частта досежно размера на наложеното наказание. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и е формирана въз основа на цялостен анализ на всички относими към главния факт по делото доказателства. С оглед на това настоящият съдебен състав не намира основания за изменение или допълнение.

Въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. П. А. е роден на ********* г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, средно образование, неосъждан, работи в строителството, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, с ЕГН **********.

Подсъдимият А. бил трудово ангажиран в извършването на строително-ремонтни дейности. В тази връзка полагал труд на обект – къща, находяща се в гр. Банкя, на ул. „*********, където заедно със свидетелите П.Т., И.Б. и Р.Б. извършвали ремонт. В хода на ремонтните дейности са използвали различни електрически и ръчни инструменти, които били предоставени от свид. П.Т., като същите били негова собственост. В края на работния ден, всички инструменти се съхранявали в гараж, който се намирал на приземния етаж на къщата.

Подс. А. се нуждаел от парични средства. На неустановена дата през месец януари 2022 г., на която работел на същия обект подс. А. П. А. решил да си набави парични средства, като в изпълнение на това свое решение взел от гаража електрически перфоратор, марка „Бош“, модел „GBH 36V-EC”. Заедно с него си тръгнали свидетелите И.Б. и Р.Б., които забелязали, че носи перфоратора, но не се усъмнили защо го е взел, тъй като подс. А. П. А. имал достъп до инструментите. След това всички се отправили към заложна къща „Довери“", която се намирала в гр. София, кв. „Люлин“. Когато стигнали там, подс. А. влязъл вътре и заложил перфоратора, който носел, като получил сумата от 300 /триста/ лева, като срещу заложената вещ, от заложната къща му бил издаден заложен билет №04500047106. След като излязъл в заложната къща подс. А. предал на свидетелите И.Б. и Р.Б. суми от по 70 лева, с което заплатил изработената им надница за деня.

Свид. Т. подал сигнал в 09 РУ-СДВР, като в писменото съобщение пред органите на МВР съобщил, че му е отнет електрически перфоратор, марка „Бош Хамър“, електрически винтоверт „Девалт“ и парична сума в размер на 3000 лева. По случая било образувано досъдебно производство.

От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно3 оценителна експертиза е видно, че стойността на инкриминираната вещ към момента на извършване на деянието е 3600.00 /три хиляди и шестстотин/ лева.

В съдебната фаза на процеса, по делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като между страните по делото е постигнато съгласие да не се разпитват в хода на съдебното следствие свидетелите П.Т., В.М., В.В., А.Р. и да не се изслушва вещото лице, изготвило СОЕ. Страните са изразили съгласието си да се ползват протоколите за разпит на посочените свидетели от ДП, които са прочетени в открито съдебно заседание

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите П.Т., В.М., И.Б., В.В. и А.Р., Р.Б., както и от обясненията на подсъдимото лице.

Фактическите си изводи СРС е изградил и въз основа на заключението по изготвената СОЕ, справката съдимост и всички останали писмени доказателства и доказателствени средства, находящи се в кориците на делото.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд счита, че по безспорен начин се установява основанието въз основа на което подсъдимият е държал процесната вещ, както и че впоследствие се е разпоредил със същата без да е оправомощен за това. В тази връзка СГС приема за напълно акуратни изводите на проверяваната инстанция досежно обясненията на подсъдимото лице, че в конкретния казус същите следва да бъдат кредитирани частично, единствено относно факта, че подсъдимият заедно със свидетелите И.Б., Р.Б. и П.Т. са извършвали ремонтни дейности на обект, находящ се в гр. Банкя. Резонно е прието, че всякога обясненията следва да бъдат третирани като гласно доказателствено средство с двояка природа – от една страна годен източник на релевантни към предмета на доказване данни, а от друга като средство за защита. Именно поради последното и същите следва да бъдат критично анализирани и през призмата на съвкупния доказателствен материал. Именно след такъв анализ СГС прие, че същите правилно са приети за достоверни единствено в описаната по-горе част. Останалите данни, изводими от обясненията на А. не се подкрепят както от показанията на свидетелите по делото, така и от писмените доказателства, приети от съда за достоверни.

На следващо място, настояшият съдебен състав следва да се съгласи и с изводите на СРС досежно частичната достоверност на показанията на свид.

Т.. Последният също се явява лице с известна заинтересованост от крайния изход на делото, предвид, че се явява пострадал от процесното деяние. Ето защо и правилно СРС е подходил критично към показанията му и анализирал същите след подробна съпоставка с останалите гласни и писмени доказателства. Действително и СГС съзира противоречия досежно вещите, които П.Т. твърди, че му липсват, поради което и в тази част приема за достоверни данните единствено относно липсващия електрически перфоратор 4 марка „Бош“.

Резонно са кредитирани и показанията на свидетелите В.В., А.Р., Р.Б. и И.Б.. От показанията на същите с изискуемата степен на категоричност се установява, че подсъдимият е работил на посоченият в ОА обект, както и че е имал достъп до процесната вещ. От показанията на свидетелите Р. Б. и И. Б. се установява и че подсъдимият на инкриминираната дата е тръгнал от строителния обект с перфоратора, който по-късно е заложил в заложна къща „Доверие“. Показанията на последните двама в тази им част освен че са напълно взаимно кореспондиращи си, напълно се подкрепят и от приложения по делото заложен билет.

Напълно акуратни са и изводите на СРС досежно частичната кредитируемост на показанията на свид. В.М.. Данните, съдържащи се в разпита му досежно останалите инструменти се явяват изолирани и нелогично, поради което и правилно са изолирани от достоверната доказателствена маса.

Относно доказателствата, настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно възражението на защитата, че от доказателствата по делото не била установена собствеността на процесната веща. В тази връзка следва да се отбележи, че собствеността на предметът на престъплението може да бъде доказан не само с писмени доказателства (фактури, касови бонове, гаранционни карти и т.н.), удостоверяващи закупуването им, но и посредством приобщените по делото гласни доказателствени средства, стига последните по достатъчно ясен начин да описват индивидуализиращите им белези, с което да ги отличават от други, сходни такива. В конкретния случай, свидетелите, не само че не си противоречат досежно собствеността на инкриминирания перфоратор, но и дават детайлно описание на същите, включително и относно марката на същия. Липсват основания, поради които да не се даде вяра на показанията на двамата свидетели досежно собствеността на процесната вещ и основанието въз основа на което подсъдимият я държи Настоящият съдебен състав кредитира заключението на съдебнооценителната експертиза на процесната вещ, като намира, че същото е пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От експертното заключение се установява, че общата пазарна стойност на обсъждания електрически перфоратор към момента на извършване на инкриминираното деяние е 3600 лева.