Решение № 609 от 12.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106365 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на К. С. С., ЕГН ********** от гр. *** против “Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цариградско шосе“ 115е, ет.5, представлявано от Н. П. П. за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 20.10.2024г., евентуално за прогласяване за нищожна на клаузата по чл.18 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка. Предявен е и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1873.10 лева, платена по нищожен договор, без основание, представляваща горница над главницата по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърди се от ищеца, че е сключил посочения договор за кредит, по силата на който му е предоставен кредит от 5200 лева. Твърди, че договорът е нищожен, защото ГЛП от 50% е прекомерен, а ГПР по скрит начин е увеличен, защото в случая в него не е включена уговорената неустойка. В договора било записано, че заемателят се задължава да представи едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на множество условия. В случай на неизпълнение на това задължение, кредитополучателят ще дължи неустойка от 9903.36 лева съгласно договора и от 9985.38 лева съгласно погасителния план. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 и чл.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, защото няма ясно разписана методика на формиране на ГПР и остава неизвестно кои разходи се включват в него. В погасителния план във вноската по кредита е включена неустойка. Ето защо оскъпяването на кредита е 431.115%. Неустойката е нищожна по чл.26 ЗЗД, защото е уговорена в отклонение от нейните обичайни функции. Тя е нищожна и по чл.21 ЗПК, защото се касае за неустойка, която е почти двойно повече от стойността на заетата сума. С неустойката се увеличава дългът на заемателя и се цели неоснователното обогатяване на кредитора. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, защото въвежда допълнителен източник на доход за кредитора. Уговарянето на неустойката, която 1 не е в изпълнение на задължение по основния предмет на договора, заобикаля ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на ГПР. Ето защо ищецът счита договора за нищожен. При нищожен договор заемателят дължи само главницата, а другите надвнесени суми трябва да му се върнат. Заявява, че до момента е внесъл сумата от 7073.10 лева. Моли исковете да се уважат. Искът е по чл.124 ГПК вр. чл.26 ЗЗД, чл.22 ЗПК и чл.55 ЗЗД.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и клаузите му не нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. В договора е посочен размерът на ГПР и как се формира този размер. Неустойката не трябва да е включена в ГПР, понеже представлява договорка след сключване на договора, а не при неговото сключване. Тя ще се дължи след сключване на договора, ако не се предложи обезпечение на дълга.

Кредитополучателят е бил наясно от самото начало, че ГПР не включва неустойката.

Неустойката е действителна и е санкция за неизпълнението на задължението да се предостави обезпечение. Ищецът, ако е имал желание, е можел в законния срок да се откаже от договора. Не е налице неравноправност по ЗЗП. Потребителят е бил наясно с икономическите последици от договора за кредит и не може да се говори за нарушение на ЗЗП. Договорът трябва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на базата на сключени общо два договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка. Не е налице липса на информираност на ищеца, защото той се е запознал многократно с условията на договорите и всеки път ги е подписвал. Ищецът се е задължил по всички идентични договори. Ето защо в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорената клауза. Моли се установителният иск да бъде отхвърлен. Моли за отхвърляне и на осъдителния иск, като заявява, че няма данни по договора да са плащани суми.

Бургаският районен съд намира иска за основателен.

Представен е договор за потребителски кредит № *** от 20.10.2024г., сключен между кредитора “Кредирект“ ЕООД и длъжника К. С. С.. Според договора, в полза на потребителя е предоставен кредит от 5200 лева, който е следвало да се върне на общо 18 месечни погасителни вноски. Датата на последното плащане на вноските по кредита е 20.04.2026г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 50% на година. Общият размер на всички плащания е 7834.62 лева. ГПР е в размер на 63.13%.

Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен в срок от два дни от сключването с поне едно от посочените обезпечения, а именно: 1. безусловна банкова гаранция за периода от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Според чл.18 от договора, ако не предостави обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 9903.36 лева. В ал. 2 е записано, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, същата е дължима единствено в случай на неизпълнение на това задължение и служи като обезщетение за причинените вреди на кредитора. Според ал.3 неустойката е 2 отделно от главницата и лихвата вземане и на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК същата не се включва при изчисляване на ГПР.

В погасителния план е записано, че неустойката се дължи с всяка месечна вноска.

Договорът за кредит е сключен по електронен път, от разстояние, по повод попълнена от ищеца електронна заявка и е обвързал формално страните.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. В случая в договора се предвиждат редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 2-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 2 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя.

Касае се за снабдяване с банкова гаранция, валидна най-малко 6 месеца след падежа на последната вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 2 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.6 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 9903.36 лева /при главница от 5200 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Всъщност уговореното вземане не е за неустойка, а реално е за допълнителна печалба за кредитора, т.е. представлява втора договорна лихва, която е много по-висока от главницата. След като обаче вземането по съществото си е договорна лихва, то тя е трябвало да бъде включена като разход в ГПР. Очевидно обаче това не е станало, защото ГПР в договора е посочен да е в размер на 63.13%, освен това изрично е записано, че неустойката не се включва в ГПР. Ако т.нар. неустойка, а всъщност договорна лихва беше включена в ГПР, то неговият размер би бил много над законовия максимум. Смисълът на закона е в договора да се посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, 3 понеже в ГПР не е включена неустойката, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.

По горните съображения искът се явява основателен и следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че процесният договор е недействителен.

При положение, че главният иск е уважен, няма причина за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск за недействителност на клаузата по чл.18 от договора.

По иска за връщане на сумата от 1873.10 лева, платена по недействителния договор, съдът намира следното:

Искът е основателен. Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая договорът е недействителен, а главницата по него е 5200 лева. Ето защо кредитополучателят трябва да върне на кредитора само тази сума. Твърденията в исковата молба са, че ищецът до момента е заплатил на ответника суми от общо 7073.10 лева. От извлечение за извършени плащания е видно, че платената сума е 6837.98 лева, по-малко от твърдяната. В хода на делото ищецът представи документи за извършени плащания в полза на ответника и сумите по тях надхвърлят сумата от 7073.10 лева, като съдът прави извод, че вероятно тези плащания касаят не само процесния договор, а и други договори. В нарочна молба ответникът е заявил, че не възразява срещу представените документи за извършени плащания и признава получаване на плащанията по договора. Следователно, налага се извод, че ответникът в крайна сметка не оспорва факта, че ищецът е заплатил по договора суми в размер на твърдените в исковата молба, а именно 7073.10 лева. От тези суми дължими са били само 5200 лева, колкото е чистата стойност на кредита. Като се приспадне тази сума, остатъкът от 1873.10 лева се явява недължимо платен по недействителен договор. Ето защо на основание чл.55 ЗЗД тази сума трябва да бъде върната на ищеца.