Решение № 260029 от 16.03.2021, Районен съд - Бяла

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.Бяла, 16.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Бяла, втори граждански състав, в проведеното на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:

Председател: Ивелина Бонева при секретаря Мариета

Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бонева гр.дело № 384 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД , чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „ЮБЦ“ ООД твърди, че е придобил по силата на договор за цесия вземания срещу ответника по сключен между него и „Теленор България“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги и мобилно устройство. Ищецът бил придобил вземането от друг цесионер – „Иновативни финанси“ ООД. За вземането било подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответникът възразил, се иска да бъде установено съществуването на вземането в заповедта за изпълнение.

Ответникът Д.Ю.Ю., чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.Изразява становище по неоснователността на иска като счита,че приложеното по делото уведомление за извършена цесия не е породило действие спрямо ответника,т.к. не му било връчено лично.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 1099/2019 г. по описа на Беленски районен съд, се установявя, че съдът е издал в полза на „ЮБЦ“ ЕООД срещу Д.Ю.Ю. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 217.97 лв., представляваща главница по договор за мобилни услуги от 20.09.2017г.; сумата от 40.15 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 13.02.2018г до 06.12.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането,както и за разноските по заповедното производство в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД

Претенцията на ищеца се основава на договор за мобилни услуги сключен между ответника Д.Ю.Ю., ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД на дата 20.09.2017 г., с който са му предоставяни мобилни услуги на мобилен номер **********, при избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна такса 18,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.

За потребените от ответника услуги за периода 20/09/2017-24/09/2017 Теленор е издал:

-Фактура № ********** с дата на данъчно събитие: 25/09/2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 138.82 лв. с ДДС, от които:

- 18,46 лв. без ДДС - незаплатена цена за месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 18,99лв.с ДДС, като стойността е изчислена пропорционално на дните, в които е използвана услугата;

- 3,20 лв. - незаплатена цена за кратки текстови съобщения, използвани извън пакета;

- 0,58 лв. - незаплатена цена за разговори с други национални мобилни мрежи

- 0,14 лв. - незаплатена цена за разговори „Грижа за клиента“;

- 93,30 лв. - незаплатена цена за разговори с Теленор;

За потребените от ответника услуги за периода 25/09/2017-24/10/2017 Теленор е издал:

- фактура № ********** с дата на данъчно събитие: 25/10/2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 19.03 лв. с ДДС, от които:

- 15,82 лв. без ДДС - незаплатена цена на месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 18,99лв. с ДДС;

- 0,04 лв. - незаплатена цена за разговори „Грижа за клиента“

За потребените от ответника услуги за периода 25/10/2017-24/11/2017 Теленор е издал:

- Фактура № ********** с дата на данъчно събитие: 25/11/2017 г.. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 18.98 лв. с ДДС, представляващи незаплатена цена на месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 18,99лв. с ДДС.

На 09.02.2018г.

Теленор е издал фактура за периода 25.12.2017г.-24.01.2018г. на обща стойност 217.97 лв. с вкл.ДДС ,от които 170.51 лв.-задължения по предходен период и 47.46 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора,в какъвто размер се явява и претенцията на ищцовото дружество.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът е частично основателен.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валиден възникнал договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги със соченото в исковата молба съдържание, сключен договор за цесия от 29.11.2019г. г., сключен между ищцовото дружество и „Иновативни финанси” ООД, ЕИК *********, Договор за цесия от 17.12.2012 г., сключен между „Иновативни финанси” ООД, ЕИК ********* и „Теленор бълтгария „ЕООД и съобщение до длъжника за извършените цесии.

Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение

№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо