Решение № 100 от 27.05.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Берковица, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20261610100475 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство“.

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК във връзка с чл. 143 ал.

1 и ал. 2 от СК от В. В. Е. като майка и законен представител на малолетната И. Д. Й. срещу Д. П. Й. за изменение на присъдена издръжка с влязло в сила решение № 142/01.11.2024г., постановено по гр.д. № 593/2024 год. по описа на РС Берковица.

Ищцата посочва, че с влязло в сила решение № 142/01.11.2024г., постановено по гр.д. № 593/2024 год. по описа на РС Берковица ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си И. Й., родена на 23.03.2016 год., в размер на 250 лева, равняващ се на 127.82 евро. Според ищеца този размер е под минималния размер на месечната издръжка за дете за 2026г. – 303.63 лева. По силата на сключена между страните спогодба по гр.д. № 669/2024г. по описа на РС Берковица упражняването на родителските права спрямо малолетната И. Й. са предоставени на ищцата В. Е. и местоживеенето на И. е определено при майката. Ищецът счита, че предвид увеличените нужди и възраст на И. и изминалия период от присъдената месечна издръжка, която заплаща ответника, както и ниският месечен трудов доход на Е., са налице основанията за изменение размера на месечната издръжка. Счита, че ответникът Й. следва да заплаща по 255,65 евро месечна издръжка за дъщеря си И. с оглед нейната възраст и нужди и неговите доходи. Моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответника да заплаща на детето И. чрез нейната майка по 255,65 евро месечна издръжка, считано от предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава предявения иск до размера от 175 евро. Посочва, че детето И. е навършило 10 години през месец март 2026г., а детето Денимир е на 14 години. Ищецът излага съображения, че той изцяло е поел издръжката на другото дете – Денимир, тъй като ищцата не превежда дължимата месечна издръжка за него. В тази връзка на ищцата е наложен запор на трудовото възнаграждение и е подадена тъжба от ответника до прокуратурата за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. Ищецът твърди, че получава месечни доходи около 1100 евро месечно, а ищцата 714 евро. С оглед на изложеното ответникът намира, че месечна издръжка от 175 евро отговаря на нуждите на детето.

По делото са приети писмени доказателства и е изготвен социален доклад.

Като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че ответникът е баща на малолетното дете И. А. и това се установява от приетото по делото удостоверение за раждане от 25.03.2016г. С Решение по гр.д. № 593/2024г. на РС Берковица ответникът е осъден да заплаща 250 лева месечна издръжка за детето видно от приложеното за послужване гр.д. № 593/2024г. на РС Берковица.

Към настоящия момент И. е на 10 години и живее с майка си съгласно установения между страните режим за лични отношения между детето и родителите. Майката и близките й полагат ежедневните грижи за отглеждането на детето, което не се оспорва от страните и се потвърждава и от социалния доклад. Бащата полага грижи за другото дете на страните Д. съгласно Решение от 20.10.2025г. по гр.д. №669/2024г. по описа на Районен съд Берковица.

От приетото по делото удостоверение с изх. № 13 от 11.02.2026г. се установява, че майката е реализирала доходи в размер на 714.92 лева месечно за периода от месец януари 2025г. до месец декември 2025г. Видно от удостоверение от 28.04.26г. /лист 39 от делото/, издадено от Атерикка ООД, ответникът реализира месечни доходи в размер около 1100 евро.

Съгласно закона, всеки родител е длъжен да издържа ненавършилите си пълнолетие деца. Трайната съдебна практика възприема, че щом родителят е в трудоспособна възраст, той би могъл да реализира средства, с които да изпълнява задължението си за издръжка към непълнолетните си деца.

Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нуждата от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970/. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, е необходимо да е налице трайно и съществено 2 изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В конкретния случай съдът намира, че са налице обстоятелства, които могат да бъдат преценени като „трайно променени” и които обосновават извод за необходимост от промяна на присъдената издръжка. Видно от доказателствата по делото от постановеното преходно съдебно решение на Районен Съд Берковица е изминал период от около 1 година и 6 месеца, през който период детето е пораснало. Дори само този обективен факт е достатъчен да обоснове наличие на трайна промяна в обстоятелствата, при които е постановена предходната издръжка. С порастването на децата се увеличават и обективните нужди от храна, облекло, ученически пособия и други неща, необходими за нормалното съществуване и порастване на всяко дете. Наред с това ноторно известно е, че през този период е налице съществена промяна в икономическата обстановка в страната, която е свързана с повишаване на цените за основните храни и услуги.

Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице.

Размерът на минималната издръжка е обвързан и с размера на минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 СК/. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 620.20 евро т.е. минималната издръжка е 155.05 евро.

Ищецът претендира сумата от 200 евро месечно, а ответникът признава иска до размера от 175 евро месечно тоест спорът се свежда до сумата от 25 евро. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Наред с това съдът намира, че към настоящия момент законоустановеният минимум на издръжка е несъответен на постоянно променящата се икономическа обстановка в страната. Установи се по делото, че ответникът реализира доходи в почти двоен размер спрямо минималната работна заплата. Това обстоятелство дава възможност да осигурява издръжка както на детето Денимир, което отглежда, така и на другото си дете И., което се отглежда от майката. Съдът като взе предвид гореизложеното намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в цялост за сумата от 200 евро месечно. При определяне на този размер съдът съобрази възрастта на детето, доходите на родителите, динамичната икономическа обстановка в страната и възможността да възникнат нови разходи за детето, за които е нецелесъобразно сезирането на съда всяка година.

С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 200 евро като размерът на предишната издръжка бъде увеличен на тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до настъпване до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати 3 съответната държавна такса върху увеличения размер на издръжката, която възлиза на сумата от 104 евро. Същият дължи и заплащане на направените от ищеца разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в размер на 255 евро за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК, съдът служебно постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на издръжка, установена с решение № 142/01.11.2024г. по гр.д. № 593/2024 г. на Районен съд Берковица, на И. Д. Й. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В. В. Е., като ОСЪЖДА Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАЩА на И. Д. Й. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В. В. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., месечна издръжка в размер на по 200 /двеста/ евро месечно, считано от 19.03.2026 година /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр.

Б., ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Е. с ЕГН ********** от гр. Б. като майка и законен представител на И. Д. Й. с ЕГН **********, сумата от 255 евро – разноски по делото

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр.

Б., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Берковица в размер на 104 евро, както и 2.56 евро при служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ПРИСЪДЕНАТА СУМА може да бъде превеждана по следната банкова сметка:

Титуляр: В. В. Е.

IBAN ....

.....

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен Съд Монтана в едноседмичен срок от съобщението ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от ГПК/.

4

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5