Решение № 64 от 04.04.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Разлог, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря К. И. Т. разгледа докладваното от Атанас Иванов, Гр. дело № 20211240101146 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца “ВК”ЕООД, ЕИК*, против „М.м.“ООД, ЕИК*.

Навежда се в молбата, че въз основа на подадено от „ВК“ЕООД-Б. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжника, е образувано ч. гр. дело №866/2021 г., по описа на РС-Рг, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Поддържа се, че съгласно §1, ал.1, т.2 от Допълнителни разпоредби на ЗРВКУ „потребители“ на „ВК“ услуги са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В чл.8, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г., за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е посочено, че „получаването на услугите „ВК“ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган“. Общите Условия се изготвят от „ВК“ЕООД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране {КЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ,ЗиК” услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. До настоящия момент в сила са били Общите Условия за предоставяне на ,ЗиК“ услуги на потребителите, одобрени с Решение .№ОУ-09/11.08.2014 г.

Твърди се че ответника, с индивидуален абонатен №*, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВК услуги на потребителите от ВК оператор „ВК“ЕООД-Б., одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г., е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните ВК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В настоящия случай предоставените и ползваните „ВК“ услуги от ответника.

Навежда се, че доставчикът на ВК услугите, „ВК“ЕООД-Б. издава 1 бр. фактура по индивидуален абонатен №* на потребителя „М.М.“ООД, с ЕИК*, в които се вписват 1 показанията на водомера в имот, находящ се в г.Б., „Б.т.“, о.Б., о.Б. На този потребител са отчетени показания, които са таксувани с посочени единични цени за „ВК” услугите „вода”, „канал” и „пречистване“ и върху общата дължима сума, се начислява ДДС от 20 на сто върху данъчната основа. Така изчислена сумата по всяка фактура се дължи в 30-дневен срок от датата на издаването й по арг. на чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на „ВК” услуги на потребителите. След този срок се начислява лихва за закъснение от първия ден след изтичането на 30-дневния срок за плащане на дължимото.

Навежда се, че както в нормативната уредба, така и с разпоредбата на чл.44 от Общите условия е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните „ВК“ услуги, потребителят дължи на оператора обезщетение в размер на законната лихва по аргумент на чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпването на дължимата сума по сметка на доставчика „ВК“ЕООД-Б.

За този период ответникът не е заплащал дължимите по издадената фактура суми на определения с Общите условия падеж, който е 30-дневен след датата на фактуриране, заради което е изпаднал в забава.

Твърди се, че за периода от 09.03.2020 г. до 16.06.2021 г. на ответника не е заплащал дължимата по фактура сума, като е изпратена покана за доброволно изпълнение.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответникът, че съществува вземането в общ размер на 7`993.06 лв., от които 7`184.77 лв. - главница за периода от 27.12.2019 г. до 28.01.2020 г., сумата от 808.29 лв. - лихва за забава от 09.03.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв в който навежда, че искът е неоснователен. Ответникът оспорва фактурираните и отчетени количества във всички фактури. Оспорва се процедурата по начисляване на задълженията и потребената вода, както и оспорва метрологичната годност на водомера. Оспорва се твърдението, че общите условия обвързват ответника.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените писмени доказателства – че ответникът е с индивидуален абонатен №*, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВК услуги на потребителите от ВК оператор „ВК“ЕООД-Б., одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г., като ответника е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните ВК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Видно от писмените доказателства, че доставчикът на ВК услугите, „ВК“ЕООД-Б. е издал 1 бр. фактура по индивидуален абонатен №* на потребителя „М.М.“ООД с ЕИК*, в които се вписват показанията на водомера в имот, находящ се в г.Б., „Б.т.“, о.Б., о.Б. Установява се от фактурата, че на ответника като потребител са отчетени показания, които са таксувани с посочени единични цени за „ВК” услугите „вода”, „канал” и „пречистване“ и върху общата дължима сума, се начислява данък върху добавената стойност от 20 на сто върху данъчната основа, като общата дължима сума е 7`993.06 лв., като са отчетени във фактурата кубици вода, канал и пречистване.

По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че „М.М.“ООД, с ЕИК*, е титуляря по партидата, с абонатен №*.

На длъжника е изпратена Покана за доброволно плащане от „ВК“ЕООД-Б.

Видно от чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВК услуги на потребителите от ВК оператор „ВК“ЕООД-Б., одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г., че ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните ВК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Установява се, че доставчикът на ВК услугите, „ВК“ЕООД-Б., е издал 1 брой фактури по индивидуален абонатен №* на „М.М.“ООД, с ЕИК*, в която са 2 вписват показанията на водомера в имот, находящ се в г.Б., „Б.т.“, о.Б., о.Б.

По този абонатен номер са отчетени показания, които са таксувани с посочени единични цени за „ВК“ услуга „вода“ и върху общата дължима сума, се начислява ДДС от 20 на сто върху данъчната основа. Така изчислена сумата по фактурата се дължи в 30-дневен срок от датата на издаването й по аргумент на чл.33, ал.2 от Общите условия. След този срок се начислява лихва за забава от първия ден след изтичането на 30-дневния срок за плащане на дължимото.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено задължение по сключен договор за ВК услуги, както и акцесорното вземане, с правно основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение поради неизпълнение на главното парично задължение, в размер на законната лихва.

Правното основание на така предявените искове е чл.422 ГПК. Исковете са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във вр. с чл.414 ГПК и са процесуално допустими.

Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, както сключването на договор за доставка на ВК услуги с ответника и изпълнение на договорената доставка, така и изпадането на длъжника в забава.

Видно от представените писмени доказателства, че за издател на фактурите фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът. Ищецът е представил и Заповед №РД-06305/20.11.2018 г. на Управителя на “ВК“ЕООД-Б.; Заповед №РД-06- 423/27.12.2019 г. на Управителя на “ВК“ЕООД-Б.; Заповед №РД-06-2/02.02.2019 г. на Управителя на “ВК“ЕООД-Б.; Заповед №РД-06-459/31.12.2020 г. на Управителя на “ВК“ЕООД-Б.; Покана за доброволно плащане. От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВК услуги, а ответникът - на потребител. От приетите по делото писмени доказателства не става ясно, че е имало реално доставяне на ВК услуги от доставчика на потребителя за процесния имот.

Това е така, тъй като ответника оспорва реалното доставяне на вода, като представените писмени доказателства са частни документи, издадени от ищеца, които не се ползват с материална доказателствена сила, а се ползват само с формална доказателствена сила – аргумент от чл.180 ГПК. тези писмени доказателства, като частни свидетелстващи документи, при изрично оспорване от страна на ответника, не установяват по несъмнен начин реално предоставяне на водоснабдителната услуга. Отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се съдържат в процесните фактури за задълженията на абоната и в карнетните лиса за конкретният начин, по който е извършено отчитането, но фактурите също са частни документи, издадени от заинтересуваната страна – ищеца, поради което не установяват по несъмнен начин основанието за плащане по вземането, предмет на иска.

С оглед разпределената доказателствена тежест, при липса на активност от ищеца за установяване по несъмнен начин на обстоятелствата, на които основава иска – реално предоставена услуга – водоснабдяване на ответника – количество вода за процесния период, налага съдът да приложи санкцията – да не приеме за съществуващи твърдените в исковата молба факти, поради непълно доказване на същите.

Поради изложеното, ответникът не дължи непогасената главница, предмет на иска.

С оглед резултата по главния иск, то неоснователен се явява и иска за мораторна лихва и следва да се отхвърли като неоснователен.

3

С оглед изхода на делото, следва да се отхвърли искането на ищеца за заплащането на сторените по заповедното и настоящото производство разноски.

При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен “ВК”ЕООД, ЕИК*, за установяване спрямо „М.м.“ООД, ЕИК*, че съществува вземането в общ размер на 7`993.06 лв., от които 7`184.77 лв. главница за периода от 27.12.2019 г. до 28.01.2020 г., сумата от 808.29 лв. - лихва за забава от 09.03.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ВК”ЕООД, ЕИК*, да заплати на „М.м.“ООД, ЕИК* , сумата от 1`099.31 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4