Решение № 4387 от 02.10.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4387

Пазарджик, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20257150700822 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по жалба на Ф. С. Г. против Решение № 1012-12-353#1/25.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-760-3 от 21.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Ф. С. Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.06.2024 г. до 05.12.2024 г. в размер на 29.99 лева дневно.

Решението е оспорено като незаконосъобразно. По същество са изложени подробни съображения за неправилно приложение на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и чл. 54б от КСО. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н., който поддържа жалбата. Моли съдът да уважи подадената жалба и да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, като присъди адвокатско възнаграждение в размера на адвокатския хонорар.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Жалбата се оспорва със Становище с вх. № 8403/10.09.2025 г. от юрк. М.. Изложени са съображения, че издаденото решение е законосъобразен административен акт и правилно са приложени разпоредбите на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.06.2024 г. жалбоподателят е подала заявление с вх. ЗПОБ-602-00579 в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 08.06.2024 г. Към подаденото заявление жалбоподателят представила в ТП на НОИ – Пазарджик с вх. №1019-12-3622 от 27.06.2024 г. в ТП на НОИ - Пазарджик г-жа Г. е представила следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Франция; документи за упражнявана трудова дейност във Франция - 5 броя.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структуриран електронен документ (СЕД) U001CB №1044384 и U003 № 1061272 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция.

Поради това с Разпореждане № №122-00-760-1 от 01.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Франция.

В ТП на НОИ - Пазарджик за за Ф. Г. са получени структурирани електронни документ U017 №1367278 и U004 №1367292 от компетентната институция на Франция с удостоверени: период на осигурена заетост от 13.05.2024 г. до 05.06.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 13.05.2024 г. до 05.06.2024 г. (вкл.) в размер на 1814.45 евро.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане №122-00-760-2 от 19.05.2025 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-760-3 от 21.05.2025 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на 2004 на Ф. С. Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.06.2024 г. до 05.12.2024 г. в размер на 29.99 лв. дневно.

Разпореждане № 122-00-760-3 от 21.05.2025 г. било оспореното по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Във връзка с жалбата било издадено процесното решение.

За да потвърди Разпореждане № 122-00-760-3 от 21.05.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесния акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Разпореждането е издадено след събиране на всички относими доказателства, същото е оспорено по административен ред пред надлежния административен орган, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение. Предвид това не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се, че оспореното решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б. ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Не е спорна регистрацията на жалбоподателя в Агенцията по заетостта на 11.06.2024 г., а последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването до 05.06.2024 г. е била във Франция. Потвърденият период на заетост е бил от от 13.05.2024 г. до 05.06.2024 г. В рамките на предходните периоди лицето е полагало труд в България при работодател регистриран на територията на страната.

Не се установява или твърди лицето да упражнява трудова дейност за периода, за който се иска обезщетение в България. Не се установява сключен трудов договор с работодател в България преди 12.06.2024 г.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"), като механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в същия, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. обнародван на 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, тоест действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 12.06.2024 г., тоест, преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателя факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 от КСО и правото му на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.