Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1015 от 27.02.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3373/2019
Вид
Решение № 1015
Подписан
27.02.2020
В сила
17.03.2021
Състав
ЙОАНА НИКОЛАЕВА ВАНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 61 т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 68, ал.1 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 27.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3373 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът Я.Р.А. твърди, че на 11.06.2015 г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194. ал. 1 НК по ДП № 3218/2014 г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна. Впоследствие бил предаден на съд с обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 4240/2015 г. по описа на ВРС. С Присъда № 205/27.05.2016 г. съдът го признал за виновен по така повдигнатото обвинение, наложил му наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и му привел в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, наложено с предходна присъда. Така постановената присъда била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 943/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, който с Решение № 303/07.11.2016 г. ВОС отменил първоинстанционния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане на Районна прокуратура – Варна.

Излага, че на 13.04.2017 г. отново бил привлечен като обвиняем по ДП № 3218/2014 г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна за престъпление по чл. 195. ал. 1, т. 4, т. 5 и т.

7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. По така повдигнатото обвинение бил предаден на съд, като било образувано НОХД № 2718/2017 г. по описа на ВРС. По същото била постановена Присъда № 149/21.05.2018 г., с която съдът го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение. По протест от страна на представителя на РП-Варна било образувано ВНОХД № 933/2018 г. по описа на ОС – Варна, който с Решение № 259/03.10.2018 г., влязло в сила на същата дата, потвърдил присъдата на РС – Варна. Поддържа, че основание за оправдаването му била липсата на доказателства да е осъществил състава на посоченото престъпление.

Навежда доводи, че предвид така изложените обстоятелства повдигнатото му обвинение се явява незаконно и е налице основание за ангажиране отговорността на държавата.

Твърди, че за целия период от 17.01.2013 г. /на която дата според обвинителния акт е извършено деянието/ до 03.10.2018 г. /когато е влязла в сила оправдателната присъда/, е живял под стрес, напрежение и несигурност за бъдещето си. Отделно от това, за всяко явяване пред орган на разследването и за всяко съдебно заседание се налагало да пътува от с. Гроздьово, където живее със семейството си, до гр. Варна, като организира за своя сметка превоз.

Отправя искане до съда за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 3218/2014 г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли за присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата на Република България. Поддържа, че ищецът е бил осъждан преди образуване на наказателното производство, поради което не може да се приеме, че е бил налице такъв интензитет на отрицателните му преживявания, с какъвто биха могли да бъдат те у лице, което за първи път е подложено на наказателно преследване. Счита, че негативните изживявания, претърпени в течение на съдебното производство по НОХД № 4240/2015 г. по описа на ВРС, не са пряка и непосредствена последица единствено от дейност на Прокуратурата. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на действително претърпените вреди. Оспорва твърденията на ищеца, че е търпял вреди още от 17.01.2013 г., като се позовава на съдебната практика, съгласно която началният момент на периода, за който той би могъл да претендира вреди, е моментът на привличането му като обвиняем.

Поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не съответства на икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика.

Навежда доводи, че осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си има ефект и на овъзмездяване. Изтъква, че в хода на наказателното производство спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка“, поради което правата и свободите му са били ограничени в най-малката възможна степен.

Заявява, че наказателното производство е протекло в разумни срокове.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 3218/2014 г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна, като впоследствие бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда по НОХД № 2718/2017 г. по описа на ВРС.

От писмените доказателства, приложени по НОХД № 2718/2017 г. по описа на ВРС се установяват следните обстоятелства:

На

17.01.2013 г. с извършването на оглед на местопроизшествие е образувано ДП № 8/2013 г. по описа на РУ „Транспортна полиция“ – Варна, като с постановление на прокурор при РП-Варна от 22.07.2013 г. същото е спряно. На 21.10.2014 г. наказателното производство е възобновено и е изпратено за продължаване на разследването от разследващ орган при ОДМВР-Варна, където е образувано под № 3218/2014 г. по описа на IV РУП. В рамките на последното на 11.06.2015 г. Я.Р.А. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК, като по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същия ден е извършен и разпит на ищеца. На 08.07.2015 г. на същия е предявено разследването.

На

28.08.2015 г. е внесен обвинителен акт в РС-Варна, с който Я.Р.А. е предаден на съд за горепосоченото престъпление. Въз основа на същия е образувано НОХД № 4240/2015 г. по описа на ВРС, по което са проведени открити съдебни заседания на 29.10.2015 г., 14.01.2016 г., 15.03.2016 г., 19.05.2016 г. и 26.05.2016 г., на всяко от които ищецът се е явявал лично. С Присъда № 205/27.05.2016 г. Я.Р.А. е признат за виновен в това, за времето от 20:00 часа на 16.01.2013 г. до 01:00 часа на 17.01.2013 г. в землището на с. Нова Шипка, обл.

Варна, в условията на повторност, след предварителен сговор с М.С.М., Р.Р.А., С.И.Я.и А.Ю.М., чрез използване на моторно превозно средство – л.а. марка „БМВ“ с рег. № В 38 92 КР, собственост на К.Й.К.и технически средства – 2 броя лопати, въже и ножовка, отнел чужди движими вещи – 35 метра кабел МККЖ 4х41,2+15х4х1,2 на обща стойност 990.50 лева от владението на Я. А.Й., собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл.195, ал.1 т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на осн. чл. 60, ал.1 вр. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор. На основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, наложено на Я.Р.А. с присъда, постановена по НОХД № 766 по описа за 2012 г. на Районен съд – Несебър, което да се изтърпи отделно при първоначален строг режим в затвор. С протоколно определение от 27.05.2016 г. е потвърдена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „подписка“.

Присъдата на ВРС е обжалвана от ищеца, като с Решение № 303/07.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 943/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна същата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство.

На

13.04.2017 г. е извършено повторно привличане на Я.Р.А. е като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“, разпитан е и му е предявено разследването.

Изготвен е нов обвинителен акт, с който на 20.06.2017 г. Я.Р.А. отново е предаден на съд с обвинение с посочената по-горе правна квалификация.

По делото са проведени общо шест открити съдебни заседания с участието на ищеца /на 18.09.2017 г., 06.11.2017 г., 11.12.2017 г., 12.02.2018 г., 02.04.2018 г., 21.05.2018 г./. На 21.05.2018 г. е постановена присъда, по силата на която Я.Р.А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, като на същата дата е отменена мярката му за неотклонение. Оправдателната присъда е потвърдена с Решение № 259/03.10.2018 г., постановено по ВНОХД № 933/2018 г. по описа на ОС – Варна, влязло в сила на същата дата.

Видно от представената с отговора на исковата молба справка за съдимост, ищецът е осъждан, като със споразумение от 04.09.2012 г., одобрено по НОХД № 766/2012 г. на РС – Несебър на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.М.Б., които съдът кредитира в цялост. От нейните показания се установява, че докато е траело наказателното дело Я.А. е изпитвал притеснение и страх от това, че ще влезе в затвора и няма да има кой да се грижи за децата му. Свидетелката заявява, че лично го е виждала да плаче и го е успокоявала.

Посочва, че преди пет години ищецът и брат му работели в Германия, но след започване на наказателното производство не можели да си намерят постоянна работа и работели на повикване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да възникне в полза на увреденото лице притезателното право на обезщетение за причинените му имуществени или неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4 ЗОДОВ, трябва да са налице следните материалноправни предпоставки: 1) спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в извършване на престъпление; 2) делото да е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 3) ищецът да е претърпял вреди; 4) да е налице причинна връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите вреди. Отговорността в тези случаи е обективна – без значение е субективното отношение на съответното длъжностно лице, чието действие или бездействие е довело до настъпване на вредата /арг. от чл. 4 ЗОДОВ/.

По делото безспорно се установява наличието на първите две от посочените материалноправни предпоставки. Както по-горе бе посочено, срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 във връзка с чл. 194, ал.

1 НК, като делото е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 03.10.2018 г. Спорът между страните е съсредоточен върху въпросите относно наличието на неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение и техния размер.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които нямат парична равностойност. Ето защо те не биха могли да бъдат възстановени и чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за тях следва да се определи по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.