Решение № 3013 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3013 гр. ...., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ...., XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330102783 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Л. Д. Д. против „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. “1- во” ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..........................., е нищожен, поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 580 лева- платена без наличие на основание в периода 1.................................... във връзка с недействителния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........................... сключен между страните.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..........................., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сума в размер от 1000 лева, при лихвен процент 23,00% и ГПР от 49.11%. Сумата следвало да бъде върната на 12 погасителни вноски до 07.08.2022г.. Допълнително, поддържа се и че ищецът – длъжник по договора за кредит, е следвало да предостави обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с „Ferratum Bank”. Такъв договор бил сключен на 13.08.2021г. като потребителят дължал на поръчителя възнаграждение в размер от 930 лв. Изтъква се, че възнаграждението, дължимо на поръчителя не е включено при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР, макар и същото да представлява сигурен разход за заемателя. Сочи се, че с включването на възнаграждението за поръчителя, ГПР се увеличава драстично и е над допустимия максимален размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че неправилното посочване на размер на ГПР по - нисък от действителния, на практика следва да се приеме за липса на този реквизит. Сочи се и че в договора за кредит неправилно е посочена общо дължимата от потребителя сума, без към нея да се включи възнаграждението по договора за поръчителство. Ищецът сочи, 1 че по недействителния договор за кредит е надлаплатил сума в размер от 580 лв. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България“ ЕООД. В същия се признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ........................... Сочи се, че вземането по договора е прехвърлено на 05.11.2023г. на „Мост Финанс“. Предвид това, поддържа се, че ответникът не е легитимиран да отговаря по настоящия иск. Моли се производството да бъде прекратено, а при евентуалност, искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

По възражението на ответника за недопустимост на производството: чрез договора за цесия се прехвърля единствено вземането от първоначалния кредитор (цедент) към новия кредитор (цесионер), без обаче да се променят страните по съответния договор, сключен с длъжника. Предвид това и доколкото длъжникът не участва по договора за цесия, то той не се лишава от правата и възраженията, които има спрямо първоначалния кредитор (цедент). Предвид това, цесията не лишава длъжника от правото му да насочи иск за обявяване на недействителност на кредитното правоотношение спрямо първоначалния кредитор ( изрично в тази връзкаРешение № 127/ 30.07.2018г. по т.д. № 1103/ 2017г., по описа на ВКС, II- ро отд. т.к .).

Същото се отнася и за предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. “1-во” ЗЗДслед като ищецът поддържа, че са налице неоснователно платени суми именно към ответната страна по недействителния договор за кредит, то цедирането на вземанията по това правоотношение не се отразява на легитимацията на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Фератум България” ЕООД (като заемодател) и Л. Д. Д. (като заемател ) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..........................., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1000 лв. Отразеният в договора лихвен процент е 23, 00%, годишният процент на разходите е 49, 11%, а задължението следва да се погаси на дванадесет месечни вноски. Съобразно чл. 5 от договора за паричен заем, вземанията на кредитора са обезпечени чрез поръчител- “Ferratum Bank” (дружество регистрирано в Малта).

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Л. Д. Д. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

На дата 12.08.2021г. между ищеца Л. Д. Д. и “Ferratum Bank”, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 5 от договора за кредит, е сключен Договор за гаранция (поръчителство). Съобразно чл. 1.6 от договора за гаранция, ищецът дължи н а “Ferratum Bank” възнаграждение в размер от 930 лв. (което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за гаранция погасителен план- л. 9 от делото).

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза и защитата му в ОСЗ, проведено на 20.06.2024г. се изяснява, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР е взето предвид единствено вземането за възнаградителна ( договорна ) лихва. Сочи се, че задължението на потребителя да заплати възнаграждение по договора за гаранция не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит. При включване на възнаграждението дължимо на гаранта (поръчител), ГПР по договора за кредит се равнява на 349, 33 %. ( 2 или увеличение с 300,22 % спрямо посочения в договора ГПР). В заключението на експерта е посочено, че общо заплатената сума към „Фератум България” ЕООД по договора за кредит възлиза на 1580 лева. При защита на заключението в открито съдебно заседание от 20.06.2024г. експертът пояснява, че сумата от 1580 лв. е заплатена в полза на ответното дружество чрез системата на „Изи Пей“.

Съдът кредитира в цялост заключението по изготвената съдено- счетоводна експертиза, като счита същата за обективна, обоснована и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Фератум България” ЕООД като заемодател и Л. Д. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция от 12.08.2021г., сключен между ищеца и “Ferratum Bank”.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 5 от посочения договор.

Разпоредбата на чл.5 от договора за кредит, възлага в тежест за заемателя да сключи договор за поръчителство с “Ferratum Bank” (което дружество е предварително одобрено от самия кредитор). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 5 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Тоест, кредиторът цели да “насочи” длъжника към единствената форма на обезпечение, която той обективно би одобрил - поръчителство от “Ferratum Bank”. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с “Ferratum Bank” е сигурен, тъй като предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за гаранция към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи установения максимален размер на ГПР съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, 3 ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,11 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се включват (съответно заплащат) и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставянето на гаранция от “Ferratum Bank”, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. От заключението на приетата и неоспорена от страните по делото ССчЕ се изяснява и че кредиторът неправилно формира приложимия към договора за кредит ГПР, като включва като разход единствено вземането за възнаградителна лихва, но не и това по договора за гаранция. От заключението на експерта се установява, че при включване на вземането за възнаграждение по договора за гаранция, ГПР се равнява на 349, 33% ( тоест, многократно надхвърля посочения в договора ГПР от 49, 11%).