Решение № 4455 от 07.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4455 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330113504 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Х. Ш., ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ.

Ищцата твърди, че на 28.06.2022 г. в гр. Пловдив настъпило ПТП със собствения й автомобил Пежо 307, с ДК №, ударен в задната част от МПС, с ДК №... Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника.

След предявена претенция, извършени огледи и оценка, застрахователят платил обезщетение от общо 457,17 лева /вкл. след възражение и доп. плащане/. Твърди ремонтът на МПС да е възлязъл на по – висока стойност, която ответникът отказал да плати. Моли за осъждането му да плати сумите от: 886,59 лева – допълнително обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвата за забава от 29.06.2022 г. – датата на отправяне на писмена претенция до застрахователя, до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва да дължи допълнително обезщетение, т.к. платената сума се равнявала на действителния размер на вредите и съответствала на средните пазарни цени, необходими за отстраняване на увредите, при спазване изискването на чл. 499, ал. 2 КЗ. Оспорва иска по размер като завишен и несъответен на вредите, с неправомерно вписване за подмяна на два броя дозери. Оспорва да дължи обезщетение за забава.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и 1 исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: настъпване на ПТП на 28.06.2022 г. при сочения механизъм и обстоятелства в ИМ, по вина на водач, чиято ГО е била застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно валидна, действаща и покриваща риска полица; плащането от страна на застрахователя на обезщетение на ищцата за претърпените имуществени вреди по собственото МПС с ДК № ... в размер на сумата от 457,17 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 12767/21.11.2022 г. – л.22-23/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

С оглед горното и извършеното от застрахователя плащане преди процеса, представляващо извънсъдебно признание, спорни в производството са само въпросите относно вида на вредите и размера на обезщетението.

Прието е и се кредитира като ясно, компетентно, неоспорено – заключение на САТЕ, според което – общата стойност на средствата, необходими за възстановяването на увредения автомобил с оригинални части 100 % и средна пазарна цена на сервизен час е 1721,18 лева. Съобразно поставените към експертизата задачи, ВЛ е посочило и следните стойности – при оригинални части 40 % и средна пазарна цена на сервизен час – 1120,66 лева; при алтернативни части 100 % и средна пазарна цена на сервизен час – 1055,41 лева и при алтернативни части 100 % и цена на сервизен час 12 лева – 968,05 лева, опредЕ. съгл. Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз.

В устния си доклад пред съда, ВЛ уточнява, че опредЕ.та стойност при оригинални части 40 % е съобразно изчисление по Наредба № 49, която препраща към Наредбата от 2006 г., както и, че частите не могат да бъдат закупени на 40 % от цената, като оригинални могат да бъдат доставени винаги, а за алтернативни може да се чака повече. Предвид горното, ВЛ посочва, че действителната стойност на ремонта, съобразно описа на застрахователя, е в размер на 1721,18 лева.

Прието е и се цени като компетентно и неоспорено и заключение на допълнителна САТЕ. След извършване на съответните проверки, ВЛ е дало становище, че при механизма на ПТП, е възможно да бъдат повредени посочените в описа на сервиза части, както и, че повредите са видни на приложените по делото фотоснимки.

При тези данни, общата стойност на средствата, необходими за възстановяването на увредения автомобил с оригинални части 100 % и средна пазарна цена на сервизен час, е 2185,21 лева, а с алтернативни части по приложената по делото калкулация от сервиза и средна пазарна цена на сервизен час – 1343,32 лева. Уточнено е, че представената от сервиза калкулация съответства на повредите по автомобила, получени при ПТП, както и, че същата е с алтернативни части, като посочените в нея цени съответстват на пазарните. В тази връзка, възраженията на ответника, че е налице неправомерно вписване на увредени части, са неоснователни, т.к. се опровергават от събраните доказателства.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на 2 вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В този смисъл – Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК.

В случая не следва да се прилага Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г., към която препраща чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49/16.10.2014 г., тъй като при съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. /така – Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК/. Същата не държи сметка и за промяната на икономическите условия към датата на настъпване на ПТП.

С оглед изложеното, съдът приема, че стойността от 2185,21 лева е релевантната за делото – за възстановяване на увредения автомобил с оригинални части 100 % и средни пазарни цени на сервизен час, тъй като на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването с алтернативни части /сп. ВЛ - в някои случаи това би било и трудно за реализиране/. Автомобилът е ремонтиран с такива части, като е възстановен за сумата от 1343,76 лева /л. 10; л. 95-97/, което се явява и по – изгодно, в полза на застрахователя, док. претенцията е в по-нисък от действително дължимия размер.

Предявеният иск за остатъка от платената сума в размер на 886,59 лева е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Възраженията на ответника, макар обясними като защитна позиция, не се споделят.

По иска по чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ:

Установява се наличие на главен дълг. Съгласно чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ – лихвата за забава е дължима, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Установява се, че ответникът е бил уведомен от ищцата на 29.06.2022 г. /л. 51/, от която дата се дължи законна лихва до окончателното погасяване, при което искът е основателен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищцата, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 50 лева – ДТ; 200 лева – деп. първ. САТЕ; 250 лева – деп. доп. САТЕ и 300 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е неоснователно, док. възн. е в минимален размер, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ /отм./.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да плати на Е. Х. Ш., ЕГН **********, с адрес: ..... следните суми: 886,59 лева /осемстотин осемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. Пежо 307, с ДК № ...., настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 28.06.2022 г. по вина на водач на МПС, с ДК № ..., застрахован в ЗК „Лев инс“ АД, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното погасяване, както и общо 800 лева /осемстотин лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищцата, съгл. чл.

236, ал.1, т.7 ГПК:

.......

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4