Решение № 1274 от 13.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 1274 13.04.2020 г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав

На тринадесети април две хиляди и двадесета година

В открито заседание на девети март 2020 г. в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА

КАЦАРОВА

Секретар:Радка

Цекова

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 17190 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът И.К.Н. твърди, че през периода 22.10.2016г.-22.10.2019г. е полагал труд като ******* в група Летищна сигурност при Гранично полицейско управление -„Летище Пловдив" към Регионална Дирекция „Гранична полиция" -*****. Същата е на структурно подчинение към Главна Дирекция "Гранична полиция"- МВР София.

Съгласно

Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на *****.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на ***** на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР. като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на ***** се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. По силата на чл.178 ал.1 т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на ***** се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на ***** извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за *****, се определят с наредба на *****а на вътрешните работи". В процесния период от 22.10.2016г. до 22.10.2019г. са действали последователно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г./Обн.ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, издавали от ***** на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ***** в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.З, ал.З и в трите наредби са идентични, според конто „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".В предишната Наредба №8121з-407 от 2014г., изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и _ 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите -Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. Наредба №81213-407, е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от *****а на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната на Наредба №8121з-5,92 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.

Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане.л за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ***** в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент. равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия период , при липсата на специална уредба за служителите в МВР е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.

За периода

22.10.2016г.-22.10.2019г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим :дневна , нощна и два дни почивка. В този смисъл е полагал 5 или 6 нощни смени месечно.Същият е положил общо 1632 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1865 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 233 часа, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. През исковия период ищецът е получавал различно основно месечно възнаграждение -667.00/шестстотин шестдесет и седем/лв. през 2016г. и 2017г., 800/осемстотин/лв. през 2018г. и завишено с 10 процента през 2019г. Имайки предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР-извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца се намират в Регионална дирекция „Гранична полиция"-***** София и в Гранично полицейско управление -Летище Пловдив , предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т. 3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР е в приблизителен размер 1 398лв. Точният размер на дължимото обезщетение би се установил от вещо лице по назначена от съда съдебно-счетоводна експертиза, което при проверка в Деловодството и „Финансова служба" на РД-ГП"-***** София би изчислило точно размера на дължимата сума.

През периода

22.10.2016г. до 01.01.2017г., ищецът е положил 128 часа нощен труд, който преизчислени с коефициент 1,143 са равни на 146 часа или часовете, явяващи се извънреден труд за този период са 18 часа . За тях работодателят ответник му дължи сума в размер на 108 лева.

За периода

01.01.2017г. до 01.01.2018г. ищецът е положил 520 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент стават 594 часа или нови 74 часа извънреден труд, за които задължението на ответника е в размер на 446лв.

За периода

01.01.2018г. до 01.01.2019г. ищецът е положил 520 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент стават 594 часа или нови 74 часа извънреден труд, за които задължението на ответника е в размер на 446лв.

За периода

01.01.2019г. до 22.10.2019г. положените часове нощен труд са 464часа, които приравнени към дневния такъв са 530ч. или нови 66 часа извънреден труд, за които ответникът дължи възнаграждение в размер на 398лв. Или общо за целия исков период ищецът е положил 1632 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1865 часа, преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 233часа ,за които работодателят-ответник дължи допълнително възнаграждение в размер на 1 398.00лв. Работодателят-ответник дължи и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Ориентировъчен е и размера на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД-184,06лв. Съгласно нормата на чл. 186, ал.З от ЗМВР работното време на *****, работещи на 12 часови смени се изчислява на тримесечен период. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния тримесечен период или както следва:

За положения извънреден труд през месеците м.10-м. 12. 2016г. ответникът е изпаднал в забава на 30.01.2017г. и дължи лихва до момента на депозиране на исковата молба в деловодството на PC-Пловдив в размер на 29,88лв;

- За периода м.01-м.03.2017г. момента е

30.04.2017г., а размера на дължимата лихва от този момент до предявяване на иска пред PC е 27,93 лв ;

-За периода м.04-м,06.2017г. ответника е в забава от 30.07.2017г. и дължи лихва за забава в размер на 25,13лв ;

-За периода м.07-м.09.2017г. момента на изпадане в забава е 30.10.2017г. , а дължимата лихва е в размер на 22,29 лв.;

-За периода м.10-м.12.2017г. ответника е в забава от 30.01.2017г. . а размера на дължимата лихва е 19,46 лв.;

-За периода м.01-м.03.2018г. ответника е в забава от 30.04.2018г. . а размера на лихвата е 16,68 лв.;

-За периода м.04-м.06.2018г. ответника е изпаднал в забава от 30.07.2018г., като дължимата лихва е в размер на 13,88 лв.;

-За периода м.07-м.09.2018г. ответника е в забава от 30.10.2018г. , като дължимата сума е 11,04лв.;

-За периода м.10-м.12.2018г. ответника е изпаднал в забава на 30.01.2019г. , а дължимата лихва е в размер е 8,20 лв.;

-За периода м.01-03.2019г. ответника е изпаднал в забава на 30.04.2019г. ,а дължимата лихва е 6,45лв.;

-За периода м.04-06.2019г. ответника е изпаднал в забава на 30.07.2019г., а дължимата лихва е в размер 3.12 лв.

Общият размер на дължимата сума по предявения акцесорен иск е в размер на 184,06лв , представляваща мораторната лихва върху главницата по главния иск , за периода на забавата -от 30.01.2017г. до датата на подаване на иска в съда.

Тъй като през процесния период от време ищецът е работил в ГПУ -Летище Пловдив, предявява настоящия иск пред Районен съд-гр. Пловдив на основание чл.114 от ГПК.

Направил е изменение на размерите на предявените искове по реда на чл.214, ал.1 от ГПК.

С оглед на изложеното, моли съда да образува гражданско производство и след установяване на гореописаните обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"-МВР-СОФИЯ да заплати на ищеца сумата в размер на 1796,32лева -представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256 часа за целия процесен период-22.10.2016г.-22.10.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, и сумата в размер на 229,35лв, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя -ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 от момента, когато сумите са станали изискуеми, а така също да му присъди законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-22.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Претендират се и направените разноски.

Своевременно е постъпил отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват.

Неоснователна е претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да заплати на ищеца сумата от 768 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за посочения в исковата молба период, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1.143", ведно с лихва за забава в размер на 101,78 лева и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

За процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. I, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.