Решение № 593 от 24.03.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 593

Кърджали, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

МАРИЯ БОЖКОВА

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20267120700009 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Депозирана е касационна жалба от В. С. Д. – [длъжност] към РУ – Кърджали при ОДМВР - Кърджали, действащ чрез пълномощника юрисконсулт С. Ч., против Решение № 155/02.11.2025 г., постановено по АНД № 605/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че със обжалвания акт била отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-280/25.07.2025 г., издадена от жалбоподателя в качеството му на полицейски орган по смисъла на ЗМВР.

Счита, че решението на Районен съд - Кърджали е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които е прието за незаконосъобразна оспорената заповед.

Излага съображения, че районния съд неправилно достигнал до извод, че заповедта не съдържала ясни и конкретни фактически основания относими към конкретното поведение на задържаното лице, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В тази връзка сочи, че задържането било обосновано с оглед позоваването в акта на проверка по заявителски материал № [номер]/[година] на РУ-Кърджали. Според трайната съдебна практика било допустимо мотивите, тоест фактическите основания за издаване на акта, да се съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на акта и в случая това били докладните записки, приложени по съдебното дело и по административната преписка, а именно: Докладна записка по ЗМ-[номер]/[дата], изготвена от *** Г. Р. Б., [длъжност] към РУ-Кърджали при ОД на МВР-Кърджали и Докладна записка с peг. № [номер]/[дата], изготвена от *** Р. Х. К., [длъжност] към РУ-Кърджали при ОД на МВР-Кърджали.

От цитираните докладни записки се установявало, че на 25.07.2025 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. *** Г. Р. Б. е бил на работа на [обект], находящ се на [път], съвместно с *** В. С. Д., като двамата са изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на патрулно- постова дейност. В около 17:40 ч. на полицейските служители е било разпоредено от група „Оперативно-дежурна част" при РУ- Кърджали, да извършат проверка на група от водачи на мотоциклети, движещи се от [населено място] към [населено място]. В около 17:55 ч. *** Г. Р. Б. е забелязал, че към [обект] приближават четири мотоциклета, отговарящи на описанието, които се движели много близо зад лек автомобил с [Марка]. Лекият автомобил е бил отбит от полицейските служители в локалното платно пред [обект] и след това *** Б. е подал ясен и видим сигнал за спиране със стоп палка към водачите на мотоциклетите, но същите не са изпълнили полицейското разпореждане и продължили движението си към [населено място]. След това, за съдействие към мястото е бил изпратен автопатрул на РУ- Кърджали, обслужващ централна градска част в състав: *** Р. К. и *** В. Д., във връзка с установяването на четиримата водачи на мотоциклети, които не са спрели на ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка от полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения на [обект]. Полицейските служители К. и Д. се насочили със служебния автомобил към входа на [населено място] и са се позиционирали на [улица], където впоследствие са успели да спрат и да установят четиримата водачи. При извършената полицейска проверка се установило, че лицата, управляващи мотоциклетите са А. В. К., Л. М. М., Г. В. В. и А. Т. К..

От приобщените доказателства било видно, че към момента на задържането полицейските служители са разполагали с данни за извършено престъпление против дейността на органите на държавната власт, предвид това, че същият е подал сигналът със стоп палка и е възприел непосредствено неподчинението от страна на водача на процесния мотоциклет, т.е. неговата съпричастност към извършването му, а видно и от материалите по делото по случая е образувана проверка по заявителски материал за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Следователно задържането в този контекст се явявало обосновано. Неизпълнението на разпореждане чрез подаден сигнал със стоп палка, така както е посочено в изготвената докладна записка по случая, на полицейски орган представлява по същество действие насочено към създаване на пречки на орган на държавно управление да изпълнява задълженията си, а това било престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Извършването на такова противоправно деяние давало възможност на компетентния полицейски орган да издаде заповед, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да задържи заподозряното лице за срок от 24 часа.

Счита, че макар по делото да не са налични данни задържаното лице да е било запознато в деня на задържането с някоя от двете цитирани по-горе докладни записки, то това не означавало, че е било опорочено административното производство по издаването на заповедта или пък да води до извода за липса са на мотиви в ИАА.

От анализа на събраните по делото доказателства било видно, че в случая са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице да е извършило престъпление. Задържането е било извършено във връзка с данни за евентуално извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за което в РУ-Кърджали е била образувана проверка по заявителски материал № [номер]/[година]. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето, като е посочено, че поводът за задържане е образуваната проверка по заявителски материал за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

Оспорва изводите на районния съд, че е допуснато нарушение на принципа на съразмерност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. I, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая ’’задържането за срок от 24 часа" било оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. В конкретния случай задържането на лицето се явявало адекватна, оправдана и пропорционална мярка, и заповедта се явява издадена с легитимна цел, като не представлява акт на неоснователна принуда, а правата на задържаното лице не са били нарушени.

В заключение счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, в установената от закона писмена форма, като същата е съобразена и с целта на закона, поради което липсвали основание за нейната отмяна.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 155/02.11.2025 г., постановено по АНД № 605/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго по същество. Претендира деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът не се явява. От пълномощника главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба с вх. № 774/02.03.2025 г., в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и вместо него да постанови друго, с което да реши спора по същество. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация – Г. В. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

От пълномощника адв. В. В. Б. е постъпил отговор на касационната жалба, в който оспорва същата по основание. Счита, че решението на районния съд е правилно, в съответствие с материалния закон и обосновано. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за задържане на лице е немотивирана, както и несъответна на целта на закона. Счита, че задържането е осъществено при липса на фактическо основание за това, тъй като липсвали доказателства за наличие на данни за извършено престъпление, респ. обосноваността и необходимостта от задържането не е подкрепено от наличните доказателства. Предвид тези съображения моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Окръжна прокуратура Кърджали, редовно призована не изпраща представител.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен контрол, от страна по АНД № 605/2025 г. по описа на Районен съд - Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 155/02.11.2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали по АНД № 605/2025 г., е отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-280/25.07.2025 г., издадена от [длъжност] към РУ - Кърджали при ОДМВР – Кърджали, с която спрямо Г. В. В. от [населено място] е постановено задържане за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка със ЗМ № [номер]/[дата], за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че Заповедта за задържане на лице с рег. № 1947зз-280/25.07.2025 г. не съдържала ясни и конкретни фактически обстоятелства, на които се основава задържането. Изложил е доводи, че липсвали мотиви за това дали задържането се налага с оглед поведението на лицето, свързано с възможността то да се укрие или да извърши друго престъпление и спрямо него да не може да се проведе разследване, като такива не могат да бъдат изведени и от събраните доказателства преди издаването на обжалваната заповед за задържане. В решението е посочено, че съществуват данни за необременено съдебно минало, като липсват такива за негативна характеристика на личността на задържаното лице, освен това е установена самоличността му и неговата адресна регистрация, които са все обстоятелства, водещи до извода, че не са били налице данни, че Г. В. би предприел действия по укриване и/или последващи противоправни действия. Посочил е, че липсвали и данни, че са били налице условия за осуетяване събирането на материали по образуваната проверка и разкриването на обективната истина, нито пък задържането да е послужило за предприемането на някакви неотложни действия, целящи събирането на доказателства за образуването на досъдебно производство. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви, че по време на фактическото задържане не са проведени никакви действия с лицето, за да може да се търси основание за задържането му поради неявяване или укриване за извършването на какъвто и да било акт с негово участие.

Предвид всичко това районният съд е достигнал до извод, е в конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа на Г. В., респ. административният орган е засегнал права и интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото, от гледна точка за целта, за която се издава акт.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, респ. подадената жалба против него се явява неоснователна.