Решение № 1601 от 24.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. Плевен, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100180 по описа за 2025 година

Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 460 лв. и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 1608 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

Д. А., ЕГН**********, *** против ***, ***********, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че на 20.12.2021 г. между „***" ООД, ЕИК *************** - Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № *** (подолу за краткост Договора). Твърди, че страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 2000.00 лв. Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1 , а именно 40.06 %.

Срокът за издължаване на кредита е 12 месеца, с крайна дата 20.12.2022 г. В чл. 11, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 48.29 %. Твърди, че при сключването на договора, в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл. 3.2. от Общите условия към договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на гаранция по кредита, която да отговаря на предвидените условия в чл. 4, ал. 3 договора и чл. 3.2. от Общите условия към договора. При непредоставяне на 1 предвидените гаранции в срок до края на следващия ден от подписване на договора, в чл. 6, ал. 1 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 1 608.00 лв. Твърди, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение. Развива съображения, че страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем.

Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.

9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди, че договора е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Сочи, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.06 % и годишен процент на разходите от 48.29 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Развива съображения, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

2

1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Счита, че прочитът на клаузите на в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл. 3.2. от Общите условия към Договора, налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Сочи, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Счита, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване. Твърди, че неустойката не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе. Твърди, че предвидената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Моли Договор за потребителски кредит № *** от 20.12.2021 г. да бъди прогласен за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК. Моли в случай че Договор за потребителски кредит № *** от 20.12.2021г. бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден „***" ООД да заплати на П. Д. А. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № *** от 20.12.2021 г.: 460.00 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *** от 20.12.2021 г., за 3 периода от 20.01.2022 г. до 20.12.2022 г.; 1608.00 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *** от 20.12.2021 г., за периода от 20.01.2022 г. до 20.12.2022 г. и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита, че липсва правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за нищожност, доколкото в най-пълна степен би могъл да защити интереса си с единствено с осъдителни искове. Посочва, че ищецът е предявил и други искове и счита, че делата трябва да бъдат съединени в едно производство на основание чл.213 ГПК. Позовава се на съдебна практика. На основание чл. 175 ГПК признава следните факти: - сключването на 20.12.2021 г. на договор за кредит № *** между страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 2 000.00 лева; - на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка; - в ГПР по процесния договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Доколкото посочените факти не са спорни между страните, ответникът моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото. Оспорва следните твърдения на ищеца: - недействителност на договор за потребителски кредит поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК; - неустоечната клауза води до „скрито“ оскъпяване на кредита, неоснователно обогатяване на кредитора и накърняване на добрите нрави; - заплащане на възнаградителната лихва в пълен размер и неустойка в размер на 2 068.00 лева. Излага правни съображения. Намира осъдителния иск за неоснователен и недоказан, доколкото дружеството не е начислявало неустойки на кредитополучателят.

Ищецът е направил две плащания преди настъпване на първата падежна дата в общ размер на 2361.00, с което предсрочно е погасен процесният договор за кредит на 14.02.2022 г. С оглед горните съображения, моли да бъдат отхвърлени исковете Претендира направените деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

4

Не се спори между страните и се установява от договор за потребителски заем №***/20.12.2021 г. със следните параметри: размер на отпуснат заем: 2000,00 лв., дължими на разсрочено плащане на 12 месечни вноски, ГПР 48,29%, с фиксиран лихвен процент – 41,06%, дата на последно плащане: 20.12.2022 г. и обща дължима сума в размер на 2460,00 лв. С чл.4, ал. 3 от договора е уговорено допълнително задължение за заемателя да предостави банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция в размер на 2460,00 лв., в срок до края на следващия ден от сключване на договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция, съгласно чл. 6,ал.1 от договора, се начислява неустойка в тежест на заемателя в размер на 1608 лв. Видно от погасителния план е, че неустойка не е начислявана.

Не се спори между страните и се признава от ищеца, че заемната сума от 2000 лв. е предоставена на П. А..

Признава се от ответника, че ищецът е заплатил по Договор за паричен заем № №***/20.12.2021 г. обща сума от 2361,00 лв., за част от което е представил справка /л.70 от делото/ за заплатена 2000 лв. главница и 127 лв. договорна лихва.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установи се по делото, че между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски заем №***/20.12.2021 г. по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.

5

Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.