Определение № 2102 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2102 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501705 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, вр. с чл.130 ГПК.

Постъпила е частна жалба от З. А. З., ЕГН: **********, с която се моли за отмяната на Определение № 6385 от 15.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 21847/2024 г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр . състав, с което е върната исковата молба с вх. № 130345/17.12.2024 г., уточнена с молбаот 23.01.2025 г., подадена от З. А. З., ЕГН: **********, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, като недопустима, а производството по делото е било прекратено.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Х - ти гр. с-в, като разгледа делото намери следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 21847/2024 г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр . състав е образувано по искова молба с вх. № 130345/17.12.2024 г. на З. А. З. от гр.Пловдив срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с която е направено искане да се прогласи нищожността на договор за кредит № 812187 от 11.02.2023 г.

С обжалваното тук определение № 6385 от 15.05.2025 г. ПРС е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че ищецът няма интерес единствено от установителен иск за признаване нищожността на договора за кредит, тъй като е изпълнил изцяло задълженията си по кредита и го е погасил. Ето защо е счел, че неговите права могат да бъдат правно защитими чрез претенции за връщане на даденото поради липса на основание, но не и чрез самостоятелно 1 предявяване на установителен иск за нищожност на договора.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за неправилно.

При преценка за законосъобразност на обжалваното определение съдът следва да съобрази изпълнено ли е задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор в светлината на актуалната практика на СЕС, изразена в Решение от 23.11.2023 г. по дело С-32122, чието приложение обвързва съда. С това решение е поставен въпрос да бъде установено дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13 , разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с друг иск, защитаващ повече правата му, по-специално иск за връщане на недължима престация.

С решението си СЕС приема, че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск, защитаващ в по-голяма степен правата му, би било в противоречие с общия интерес от добро правораздаване, по-специално с изискването за процесуална икономия. Формиран е извод, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация.

В светлината на тази практика следва да се приеме, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит поради несъответствието на същия с разпоредбите на ЗПК , който е установителен по своя характер, е процесуално допустим и ищецът има правен интерес от предявяването му, за да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът му с ответната страна.

Няма пречка да се иска прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, по който е извършено плащане, тъй като ищецът-длъжник във всички положения има интерес да се освободи от договорната си обвързаност, което от своя страна ще му даде яснота в договорните отношения.

Ето защо съдът приема обжалваното определение за неправилно. Като 2 такова същото ще се отмени, а делото ще се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6385 от 15.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 21847/2024 г. на Районен съд- Пловдив, XVIII гр . състав, с което е върната исковата молба с вх. № 130345/17.12.2024 г., уточнена с молба от 23.01.2025 г., подадена от З. А. З., ЕГН: **********, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, като недопустима, а производството по делото е било прекратено.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3