Решение № 959 от 15.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120104189 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. С. Б., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ***, против "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД /променено наименование от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД от 11.11.2025 г./ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано заедно то всеки двама измежду ***, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по издаден изпълнителен лист по т.д. № 2347/2014 г. на СГС от 22.04.2014 г. въз основа на решението по вътрешно арбитражно дело № 1939/2013 г., именно: 2 797. 62 лв., ведно със законна лихва за забава от 28.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 307. 86 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, 80 лв. – разноски за арбитражното производство и 50 лв. – заплатена държавна такса в производството по издаването на изпълнителен лист, присъдени в полза „Профи Кредит България“ ЕООД и цедирани на ответното дружество, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 2025**0400632 по описа на ЧСИ *** с рег. № ** в КЧСИ, поради погасяването им по давност. Моли се и за заплащане на направените по делото разноски.

Ищецът излага хронологията на извършените действия по принудителното събиране на процесните вземания, обосновавайки извода за изтекла погасителна давност.Твърди се, че първоначално по молба на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД било образувано изп. дело № 1750/2014 г. по описа на ЧСИ ***, с рег. № ** на КЧСИ, с район на действие – СГС, по което бил наложен запор на банкови сметки през 2015г. Други действия не били предприемани до 13.05.2025 г., когато ищцата получила 1 запорно съобщение за наложен запор на банкова сметка по изп. дело № 632/2025 по описа на ЧСИ *** с рег. № ** в КЧСИ. След справка по делото се установило, че на 08.08.2018 г. с договор за прехвърляне на вземания „Профи Кредит България“ ЕООД прехвърлил вземането си на настоящия ответник, за което се твърди, че ищцата не била надлежно уведомена. Излага се, че в периода от 2015 г. до 13.05.2025 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, петгодишната давност не била прекъсвана и съответно е изтекла.

Правното основание на предявеният отрицателен установителен иск е чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който исковете се оспорват като неоснователни. Излага подробно доводите си в тази насока. Сочи облигационните отношения, от които са възникнали процесните вземания, издадените изпълнителни титули и образуваните дела за принудителното им събиране, като посочва и отделните извършени действия по тях, всяко от което прекъсвало давността. Сочи се и за по-късно сключения договор за цесия с ответното дружество, като се анализират и действията на цесионера, които също прекъсвали давността, като се обосновава извода, че вземанията не са погасени по давност. Също търси присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и видно от изпълнителен лист от 22.04.2014 г. издаден по т.д. № 2347/2014 г. по описа на СГС ищцата е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 2 797. 62 лв., ведно със законна лихва за забава от 28.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 307. 86 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, 80 лв. – разноски за арбитражното производство и 50 лв. – заплатена държавна такса в производството по издаването на изпълнителен лист.

Не се спори по делото, че първото образувано изпълнително дело по молба на взискателя е 1750/2014 г. по описа на ЧСИ *** с рег. № ** в РКЧСИ, с район на действие СГС, изискано и приложено към настоящото дело. Видно от същото действително на 04.07.2014 г. по молба на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е поискано проучване на имущественото му състояние и налагане на запор по сметките му в „Банка ДСК“. Следва издаването на множество запорни съобщения, адресирани до различни банки и работодателя „Глобъл Нет Сълюшън“ ООД, където първоначалният доход е бил под МРЗ, поради което не следва да се правят удръжки; след това няма такъв, а след ползването на отпуск по чл. 167а от КТ отново е под минималния размер, за което ЧСИ е бил надлежно уведомяван от работодателя. Следва прекратяване на трудовото правоотношение със заповед от 28.01.2018 г.

На 04.12.2018 г. по делото постъпва молба за конституиране на нов взискател, а именно на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с ЕИК ***, предвид сключения между него и „Профи Кредит България“ ЕООД договор за цесия от 08.08.2018 г. и приложенията към него. С тази молба е поискано и насрочване на опис и извършването на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 28.12.2018 г. е депозирана молба от ответника за предприемане на действия по 2 откриване на наличните банкови сметки на длъжника, като при наличието на такива е отправено искане за предприемане на съответните изпълнителни действия. С постановление от 23.05.2019 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, за което последният е надлежно уведомен на 24.01.2019 г. С молба от 06.02.2023 г. ответникът е поискал предприемане на действия по откриване на наличните банкови сметки на длъжника, както и налагане на запори върху новооткритите банкови сметки, върху вземания от финансови и платежни институции. След това по молба на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ , поради прекратяването на изпълнителното дело, му е върнат изпълнителния лист. След това по негова молба 24.04.2025 г. е образувано новото изпълнително дело 632/2025 г. по описа на ЧСИ *** с рег. № ** в РКЧСИ, с район на действие БОС, което също изискано и приложено към настоящото дело, като с нея отново поискано насрочване на опис на движими вещи и са извършени изпълнителни действия, като е предприети действия по реализиране на публична продан.

По повод твърденията на ищцата, наведени чрез пълномощника й адвокат Ф., за антидатиране на молбата от 06.02.2023 г. по първоначално образуваното изпълнително дело 1750/2014 г. по описа на ЧСИ *** е изпълнена съдебно-техническа експертиза, според която в използваната системата не съществува възможност за промяна на датата на входиране на документ или на входящия номер след създаването на съответния запис. Също така архитектурата на системата е изградена по начин, който не позволява въвеждане на документ с бъдеща дата и последващо вмъкване на входящ номер или дата със задна дата. Това е основен принцип в работата на системата и не е променян във времето. Използвания софтуер е WEB базиран и дата и часът в него се взимат от системната дата и час на сървъра на фирма „Енфорсър ООД“, а не от локалната дата и час на ползвания от ЧСИ-то компютър, което не позволява да се извършват манипулации със смяна на системната дата на Windows-a. Системата съдържа вградени ограничения, които не позволяват създаване на записи към дата, различна от текущата дата на въвеждане, както и не позволява промяна на датата на входиране и входящия номер на вече създадени записи. Единствено текущата версия на софтуера дава възможност да се извърши редакция на даден стар запис, но дата и входящия номера не могат да се редактират т.е. например да се подмени заглавието на документа, който е входиран. В случая обаче вещото лице е установило, че след като е бил създаден процесният запис от 06.02.2023 г., същият не е бил редактиран.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но дори и да не го е приложил самото искане за предприемане на конкретно изпълнително действие, прекъсва давността. При това и предвид депозирана молба от ответника по изпълнително дело 1750/2014 г. по описа на ЧСИ *** на 04.12.2018 г., с която е 3 поискано извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника, е прекъснала давността, като от този момент е започнала да тече новата петгодишна давност. Към датата на депозиране на следващата молба от 06.02.2023 г. неизтеклата петгодишна давност се прекъсва отново. Към датата на образуване на новото изпълнително дело на 29.04.2025 г. не е била изтекла, като след това са предприети множество действия, с които отново е прекъсната.

Доводите на ищцата за антидатиране на молбата от 06.02.2023 г. останаха недоказани, като се установи, че записът и съдържанието му на тази дата са създадени от деловодител при ЧСИ, като няма данни след създаване на записа, същият да е променян. Обстоятелството, че цитираните по-горе молби, прекъсващи давността, изхождат от цесионера, а цесията не била съобщена на длъжника към този момент, поради което нямали прекъсващ давността ефект, не могат да бъдат споделени. Този извод се налага, тъй като съгласно 99, ал. 2 от ЗЗД, вземането преминава върху новия кредитор, при което и неговото действие безспорно прекъсва давността. Наред с това следва да се отбележи, че длъжникът очевидно е узнал за извършената цесия, като е иниицирал настоящото дело. Също така съдебният изпълнител е извършил проверка на предпоставките по чл. 429 ГПК и с нарочен акт е конституирал цесионера като взискател във висящия изпълнителен процес, като по негови молби е продължил и изпълнението. Съдът не споделя становището, че исканията за предприемане на изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността, поради липса на доказателства за уведомяване на длъжника. Следва да се посочи, че съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. Доколкото давността в изпълнителния процес е свързана с поведението на кредитора, а цесионерът придобива това качество със сключване на договора (в отношенията си със стария кредитор), то всички искания за предприемане на действия в хода на изпълнението са годни да прекъснат давността. Още повече, че в случая не се установява изпълнение от страна на длъжника.

При този изход на спора е неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото. Съответно ответника има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи сторените от него разноски по делото – 102. 26 евро за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля исковете на Г. С. Б., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.

Бургас, ***, против "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД /променено наименование от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД от 11.11.2025 г./ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано заедно то всеки двама измежду ***, за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумите по издаден изпълнителен лист от 22.04.2014 г. по т.д. № 2347/2014 г. по описа на СГС въз основа на решението по вътрешно арбитражно дело № 1939/2013 г., именно: 2 797. 62 лв., ведно със законна лихва за забава от 28.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 307. 86 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, 80 лв. – разноски за арбитражното производство и 50 лв. – заплатена държавна такса в производството по издаването на изпълнителен лист, присъдени в полза „Профи Кредит България“ ЕООД и цедирани на„КРЕДИТ 4